От няколко месеца се наблюдава тенденцията и на големи борси, и в големите вериги да се предлагат немски и френски картофи с етикет „Произход: България“, става ясно от твърденията на председателя на Асоциацията на картофопроизводителите Тодор Джиков
„И в търговските вериги наблюдаваме това, в някои от тях, вече повече от два месеца се случва, и в някои от складовете ни, на „Булгарплод“ в София, в Първенец, в Бургас, Варна, големите борси“, разказа Джиков пред БНР.
Производителите на картофи ясно могат да разпознаят продукцията си. „И по външен вид се различават тези картофи. Ние сме професионалисти – с това се занимаваме. Обикновеният потребител не може да различи нито произхода на картофа, нито сорта.“
Неколкократно са сигнализирани и търговци, и продавачи на борсата, но тази тенденция продължава, поясни Джиков.
„Складовете са ни пълни. Хората изнемогват. Нямат финанси. В същото време подпомагането в западните държави явно е в пъти по-добро. Дъмпингът е жесток“, коментира Тодор Джиков в предаването „Преди всички“.
В момента картофопроизводителите в Германия, Франция и Белгия получават минимум по 100-150 евро на декар допълнително подпомагане. Себестойността при тях излиза по-ниска, защото чуждестранните производители отдавна са организирани в големи кооперативи, разполагат с огромни пакетажни центрове, цехове и машини.
От Германия се предлагат картофи на цена 4-5-6 евроцента за килограм. Българските производители предлагат продукцията си за около 11 евроцента, уточни Тодор Джиков.
„Нека си купуват немските картофи като по-евтини. Нямаме нищо против. Но да си ги обозначават като немски. И да си ги продават като немски. За да може българският производител, който е решил да ни помогне, да избере по-скъпия български картоф. Да има право на избор, а не да бъде подвеждан, купувайки немския картоф, че помага на българин“, категоричен е Тодор Джиков.
Според него определени субекти на пазара използват безплатната реклама „произведено в България“. Подмяната се прави от фирмите доставчици, които имат пакетажни цехове, твърди Тодор Джиков.
„Подменят произход, подменят и опаковки, препакетират тази стока и я предлагат за българска. И когато човек, който пазарува или от борса, или от определена верига, си мисли, че помага на българския производител, всъщност се оказва, че той е измамен. Просто подпомага търговията на определена фирма. Това е изключително нелоялно, изключително некоректно, изключително болезнено за нас в този момент, в който ние не можем да си продадем стоката.“
Проблемът води след себе си и друг – картофопроизводителите не могат да докажат и продажби за реализирана продукция, с което да получат обвързана подкрепа.
Реакцията на институциите:
От Сдружението за модерна търговия, в което членуват няколко от големите търговски вериги, отказаха коментар с аргумента, че всяка търговска верига ще вземе самостоятелно решение дали да направи проверка по твърденията на Асоциацията на картофопроизводителите.
Приходната агенция ще изчака получаването на сигнала, за да прецени дали в твърденията на картофопроизводителите има данни за данъчни нарушения и тогава ще се вземе решение за евентуална проверка.
Правим проверка по всички получени сигнали, потвърдиха за БНР от Комисията за защита на потребителите.
От Агенцията по храните съобщават, че се самосезират по медийните публикации и започват проверки още преди да са получили официалния сигнал от Асоциацията на картофопроизводителите.
Инспекторите канят в проверките да се включат както представители на асоциацията, така и на останалите посочени в сигнала институции.
При извършвания до момента контрол са проверявани документи за произход и годност на стоките, както и за проследимост на партидите. През 2020 година обаче няма установен случай на некоректно предоставяне на информация за предлаганите на потребителите картофи, сочат данните на БАБХ.
Повече за позицията на българските картофопроизводители - в звуковия файл.
" Ранното детското развитие е нова тема. Тя започна да се разпознава като нещо изключително важно ". Това каза пред БНР Пламена Николова от Фондация за децата в риск по света и автор в мониторинговия доклад "Бележник 2025" на Националната мрежа за децата. Оценката, дадена за политиката в сферата на ранното детско развитие за миналата година в..
" Тази година успях да запиша много неща, включително грохотът на падащия ледник ", каза в предаването "Преди всички" музикалният редактор на БНР Марина Великова, която беше част от 33-ата експедиция на Антарктида. Тя разказа как е успяла да постигне това, а също и за своето "студио на открито" на Антарктида. " Имам записани 3 такива..
Живеем в историческо време, защото трябва да се избере позиция. Това е историзмът на днешния момент, че не може България вече да мине с номера със снишаването. Това каза пред БНР журналистката и политически анализатор Емилия Милчева. "Нищо не печелим от снишаване и от това, че не намираме сили да вдигнем глава и да се наредим там, където би..
- Защо това бързане, според вас, да се влезе в еврозоната, господин Ханке? - Това галопиране идва от политиците. Те го искат, но желанието им е подплатено с нездрави намерения. Това е грешна политика. Защото и голяма част от българите са се обявявали за запазване на лева. Но политиците вървят в противоположната посока. Възмутително е, че го..
" В други държави децата придобиват много повече социални и житейски умения на много по-ранна възраст, които са полезни и практични, а тук липсват. Българското училище не ги учи децата на тези неща. Не ги учи какво ги очаква в живота . Не ги учи на това, което след 10 години ще е реалност за тях". Това коментира пред БНР Красимира Хаджииванова от..
Пчеларски организации, сдружения с нестопанска цел и зърнопроизводители се обявяват срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаици върху земеделска земя. През последните няколко месеца с увеличаването на инвестиционните намерения за построяването на нови ветропаркове, в Добруджа нараства и недоволството срещу тях . Някои от общинските съвети..
Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс , с който беше фиксирана валутата им към еврото. С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави: Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически..
Опитите за политическа пропаганда с такъв празник – 3 март, са нежелателни и трябва да се преодолеят. И не бива политици да дават тон на подобна..
Днес е националният празник на България. Празнуваме 147 години от освобождението от османско иго след Руско-турската война от 1877-78 г...
Изпитвам респект пред личността на автора на химна на България "Мила Родино" Цветан Радославов, призна в интервю пред БНР режисьорът на..