Джеймс Пардю: При Байдън политиката на САЩ към Русия ще бъде традиционна и практична

Бившият американски посланик у нас Джеймс Пардю очаква, че въпреки подновения вчера Договор за стратегическите нападателни оръжия конкуренцията между Русия и САЩ ще продължи.

„Политиката на Съединените щати спрямо Русия под управлението на Байдън ще стане доста традиционна и практична. Когато нашите интереси и интересите на съюзниците ни съвпадат с руските, ще работим с тях. Но в случай, че Русия продължава да подкопава интересите ни, да се меси в демократичните ни процеси и въобще да конфронтационно настроена към Запада, отговорът ще е много по-традиционен, отколкото действията на Тръмп", коментира Пардю в предаването "Събота 150" на програма „Хоризонт“.

Както се очакваше, първите дни от мандата на президента Байдън са посветени на голямото завръщане на Съединените щати на международната сцена. Нека започна с въпрос за европейските ви съюзници и Русия. Рано ли е да се каже как ще се развият американските отношения с тях?

"Мисля, че промяната, която носи администрацията на Байдън в сравнение с тази на Тръмп, е огромна. Байдън започна да действа много агресивно още с встъпването си в длъжност. Той върна професионализма в управлението! Разбира се, най-належащият проблем сега за Съединените щати, както и за всяка друга страна, е КОВИД-19. И това е главният му приоритет. Но вятърът на промяната духа много мощно вече във Вашингтон.

Предишната администрация нанесе огромни щети на отношенията с европейските ни съюзници, което ме отвращаваше, защото наистина вярвам във важността на тези отношения. Те ще продължат да бъдат повлияни от тези щети. Европейците ще трябва да решат - след като администрацията на Байдън заработи с пълен капацитет с тях, в което съм абсолютно сигурен - дали да се върнем към нещо подобно на предишните ни връзки или до постигнем нещо различно. Не знам. Може и да има промяна. Но наистина вярвам, че е жизненоважна връзката между американската и европейските демокрации".

Едно паневропейско допитване показа наскоро, че повечето граждани на Евросъюза са доволни, че Байдън победи Тръмп, но в същото време нямат доверие на американците, че след 4 години няма отново да сменят курса. Ще успее ли новата администрация да върне доверието в Съединените щати?

"Байдън със сигурност ще се опита да промени тези нагласи. Той ще положи много усилия в тази насока. Но не забравяйте, че Тръмп не шокира само европейците, а и американците като мен. Никога не съм си представял, че Съединените щати ще имат президент с такова отношение към ключовите ни съюзници. А дали промяната би отнела повече от 4 години? Не знам. Не мисля. Важни са общите ни интереси, включително как заедно да преодолеем Covid".

Към момента Евросъюзът дава знаци, че има амбиции да е самостоятелен играч, ако не и сила, в глобален план. По отношение на Китай например - заради сключеното инвестиционно споразумение - вече се забеляза разминаване с разбиранията на Вашингтон. Има ли потенциал за междусъюзнически сблъсъци при липса на пълно съвпадение в политиките?

"Китай е много напорист. Благодарение на 4-годишното управление на Тръмп те съзират пред себе си шанс да наложат в значителна степен интересите си на световната сцена. Защото Съединените щати фактически се бяха отдръпнали от съюзниците си.

Китай е богата страна, но нека не забравяме какво е всъщност е тя - авторитарна диктатура, която играе много добре картите си в икономически план. Това обаче според мен ще е до известно време.

Дали отношенията между Съединените щати и Европа ще бъдат трудни заради Китай? Мисля, че това може да се избегне. Но Байдън и Европейският съюз ще трябва да седнат и сериозно да обмислят стратегически въпроса, за да защитят интересите и на двете страни".

Джо Байдън и Владимир Путин бързо се разбраха да удължат срока на действие на договора за стратегическите нападателни оръжия. Какво обаче от тук насетне може да се очаква от Вашингтон по отношение на Москва. Продължава ли конкуренцията за влияние над Европа?

"Очаквам тази конкуренция да продължи. Но политиката на Съединените щати спрямо Русия под управлението на Байдън ще стане доста традиционна и практична. Джо Байдън разбира руснаците много добре. Той оглавяваше сенатската Комисия по външните отношения години наред и едва ли има сантимент тях. Няма да има нов бутон "рестарт". Това е вече далеч зад нас.

Когато нашите интереси и интересите на съюзниците ни съвпадат с руските, ще работим с тях. Но в случай, че Русия продължава да подкопава интересите ни, да се меси в демократичните ни процеси и въобще да е конфронтационно настроена към Запада, отговорът ще е много по-традиционен, отколкото действията на Тръмп".

Изненадващо се оказа, че в първия си телефонен разговор като президент с германския канцлер Меркел Байдън е сметнал за важно да говори и за Западните Балкани. Това се тълкува като знак, че регионът е все пак сред приоритетите на външната му политика. Мислите ли, че може скоро да се очаква положителна промяна в региона?

"Да. От дълго време работим всеотдайно с нашите европейски съюзници за мир и стабилност в региона и евроатлантическата му интеграция. Това ще стане още по-важно за Съединените щати при управлението на Байдън. Западните Балкани имат възможността да приемат ценностите на НАТО и на Европейския съюз. И наистина бих искал като част от това да видя България да помага на Република Северна Македония да влезе в Евросъюза, вместо да се опитва да й попречи заради, според мен, националистически мотиви".

Спорът между София и Скопие голям проблем ли ще е за Вашингтон? Предстои ли натиск от ваша страна в определена посока?

"Това не е толкова голям проблем за нас, колкото разочарование. За мен специално е разочарование. Не съм говорил още с някого от администрацията на Байдън за този проблем и не знам каква точно ще е позицията им. Но вярвам, че е от интерес на България тя да е радетелка за каузата на Република Северна Македония да постигне еврочленство.

Колкото и на някои да не им харесва, тя е суверена държава и не бива повече да бъде тормозена или командвана, след като вече реши спора за името с Гърция. На Република Северна Македония и на България много повече приляга да са близки съюзници, а не да се карат за историята. По-важно днес е бъдещето, не толкова миналото".

Босна се очертава като най-гореща точка на Западните Балкани. Друг път сте ми казвал, че Дейтънското споразумение наистина не е перфектно, но преди четвърт век е било важно да спрете кръвопролитията там възможно най-бързо. Не е ли вече време за промяна на статуквото? И как може да стане това?

"Опитът ми в Босна показва, че свалянето от власт на националистическите лидери е много, много трудна задача. Ако Ричард Холбрук беше жив и можеше да види какво става с Дейтън, със сигурност щеше да се опита да предизвика смяна на националистите, които направиха възможна войната в Босна. Политическата им власт обаче е много голяма.

Освен това някои външни сили изглежда имат интерес да пречат на страната да се развива в правилната посока. Имам предвид специално Белград. А и Русия е решила да превърне Балканите в зона за стратегическа битка за влияние със Съединените щати и съюзниците им.

Босненците могат да си променят конституцията и така да подобрят положението си. Но според мен това може да се случи в дългосрочен план. Първо трябва да изкласят ново поколение лидери. Надявам се Байдън, заедно с европейските ни партньори, да съумее да пренасочи повече енергия към Босна, за да й помогнем да излезе от блатото, в което от години е затънала заради крайния национализъм".