Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Медиацията по някои съдебни дела ще бъде задължителна

Процедурата ще разтовари съдилищата от все по-големия брой дела и ще утвърждава културата на споразумението

Снимка: cie.bg

Съдийската колегия подкрепи въвеждането за задължителна медиация за някои видове граждански и търговски дела. Документът ще бъде изпратен на Министерството на правосъдието – за да бъде приложена медиацията са необходими законодателни промени.

Предлага се пилотното въвеждане на такава медиация в четири съдилища в страната – в София, Варна, Пазарджик и Перник, където и сега има действащи центрове по медиация. До 2023 година се планира медиация да се предлага на страните по делата във всичките останали 24 окръжни съдебни района.

Автор на проекта е Даниела Марчева, член на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Медиацията, въпреки отдавна приетия закон, е непозната като възможност за решаване на спорове. Законът е от 2004 г., но резултатите са изключително ненадеждни до този момент, коментира пред БНР Даниела Марчева.

Съдебните дела годишно варират около 720 хиляди. „И противно на всякаква логика населението на страната намалява, но делата се увеличават. Това е тенденция, която е много отчетлива последните 10 години. ВСС не разполага с достатъчно бюджет, за да се назначават повече съдии. Една от основните ни задачи е да търсим начини за намаляване на постъплението на дела до нормални нива“, поясни Марчева в предаването „Преди всички“. Според нея така съдиите ще разполагат с повече време за разглеждане на едно дело.

Друг мотив е да се работи за утвърждаване на културата на споразумението, допълни Даниела Марчева.

В случая задължителния характер на медиацията ще осигури участието на сраните по спора в една процедура. Към настоящия момент това е една от най-големите пречки – липсата на желание и доверие между страните.

Над 35% от проведените медиации в сегашните медиационни центрове са приключили със споразумение, което Марчева определи като обнадеждаващ резултат, а ползите от медиацията – като безспорни.

Задължителността няма да накърни достъпа до правосъдие“, уточни членът на ВСС. При неуспех на първата медиационна среща съдебното дело ще продължава. Обмислят се както механизъм за стимулиране, така и санкции при отказ на някоя от страните да се включи в медиацията.

Концепцията предвижда медиационната процедура да се разположи на най-ранен етап - още при подаване на исковата молба. По проекта ще бъдат обучени съдии и медиатори.

„Обучавайки съдиите, ние ще дадем възможност те, съобразно конкретиката на определен спор, съобразно поведението на страните по дадено дело, той да прецени дали е възможно да приключи този спор със споразумение“, изтъкна Даниела Марчева.

От практиката си съдия Марчева сподели, че често страните са склонни да си споразумеят, но това по-трудно се постига в рамките на съдебно дело.

Задължителна медиация се предвижда при делба, развод по исков ред, при спорове за родителски права, споровете при етажна собственост и други.

За повече детайли по темата чуйте звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
150 зрелостници получиха отличието

150 зрелостници с наградата "Национална диплома" за отличен успех 6.00 по всички учебни предмети

На тържествена церемония вчера Министерството на образованието и науката отличи близо 150 зрелостници с наградата "Национална диплома" за отличен успех 6.00 по всички учебни предмети от дипломата за средно образование, от матурите и други успешни национални или международни състезания.  Младежите получиха своите дипломи от министър-председателя..

публикувано на 13.09.25 в 06:00

Адвокат Мариета Караджова: Вече имаме едни от най-високите наказания за престъпления срещу животни

През юли Народното събрание прие промени в Наказателния кодекс за подобряване на закрилата на животните. Измененията бяха определени като историческа победа от защитници на правата на животните и дойдоха след масови протести в цялата страна против насилието над четириноги. Демонстрациите бяха породени от задържането през март на Габриела Сашова..

публикувано на 11.09.25 в 11:30
Методи Лалов

Адв. Методи Лалов: По случая "Кожухаров" е подавана неправилна информация към вътрешния министър

  "Ще накараме институциите да работят. Всеки заслужава да има процес, който да му осигури истината". Това заяви пред БНР адвокат Методи Лалов, който пое защитата на непълнолетен участник в побоя, при който пострада старши комисар Николай Кожухаров, ръководител на Областната дирекция на МВР в Русе. Повдигат обвинения на задържаните за..

публикувано на 10.09.25 в 10:05

Шекеринска: Русия и тероризмът остават най-директните и дългосрочни заплахи

Русия и тероризмът остават най-директните и дългосрочни заплахи. Това е посочила Радмила Шекеринска по време на втория ден от посещението си в България.  Свързаността между страните в Югоизточна Европа е и фактор на колективната сигурност на НАТО в региона. Това е казал президентът Румен Радев на срещата си номинираният от РСМ зам.-генерален..

публикувано на 08.09.25 в 19:39
Даниела Тонева

След нападението: Екоактивистката Даниела Тонева отива в парламента

Екоактивистката Даниела Тонева, чийто дом в кюстендилското с.  Шатрово беше замерян с камък, а колата ѝ беше нацапана с боя, ще отиде в парламента, за да представи пред журналистите, а и евентуално - пред депутатите, проблемите и ситуацията с ТЕЦ "Бобов дол". Това каза тя за БНР.  Еколози, активисти граждани я подкрепят, дават ѝ да разбере,..

публикувано на 08.09.25 в 10:53
проф. Даниел Вълчев

Проф. Даниел Вълчев: Правителството е в режим на оцеляване

Цялото интервю на Снежана Иванова с проф. Даниел Вълчев в предаването "Неделя 150" чуйте в звуковия файл.

публикувано на 07.09.25 в 13:48
Манол Генов

Манол Генов: Черно море подобрява качеството на морската вода

Липсата на вода се дължи предимно на климатичните промени и заради неадекватно управление на водния сектор. Инфраструктурата е собственост на няколко министерства, а МОСВ контролира подземните води - имаме Министерство на енергетиката, Министерство на икономиката, напоителна система, посочи в интервю пред БНР министърът на екологията Манол..

публикувано на 07.09.25 в 11:17