Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спомен за първата ни концертираща цигуларка Неда Фтичева

Неда Фтичева (1881-1960)

Неда Фтичева е първата българска концертираща цигуларка, изявявала се на сцените през първото десетилетие на ХХ век, но днес тя е напълно забравена.

Родена е преди 140 години - на 13 февруари 1881 г. в Габрово. Баща ѝ е строителен предприемач и само след няколко години семейството се преселва в София. Двамата ѝ братя - Никола и Димитър - учат цигулка при чешкия капелмайстор Швертнер, а малката Неда се интересува от всичко, което те свирят. Музикалния ѝ талант открива близкият приятел на баща ѝ - известният общественик и учен Иван Гюзелев. Той ѝ подарява собствената си скъпа цигулка и Неда започва да се учи да свири под ръководството на Швертнер.

Когато е пети клас, момичето се явява на конкурс за следване в чужбина с държавна стипендия - и го печели. През 1896 г. заминава за Флоренция, където получава музикалното си образование. При завръщането си в България става преподавател по музика в Първа девическа гимназия в София, но отказът на министъра на просвещението да ѝ позволи да организира оркестър в училището я кара да напусне работата си и да замине, този път за Виена.

Три години учи цигулка при прочутия професор Прил. От 1903 г. започва активната си дейност като концертираща цигуларка. Заедно с пианистките Мара Черен и Вера Карамихайлова обикалят страната и развиват широка пропагандаторска дейност в полза на музиката. По онова време все още няма подготвена публика за този вид културни прояви, истинско геройство е дейността на тези три жени.

Неда Фтичева активно участва и при създаването на първото музикално училище у нас през 1904 г. - изнася публични музикално-образователни лекции заедно с Ангел Букурещлиев. С Гвардейския оркестър изпълнява цигулковите концерти на Менделсон и Брух, а на рециталите си свири предимно пиеси от Виотан, Сарасате и Виенявски. Занимава се и с педогогическа дейност, но единственият ѝ ученик, за когото се споменава, е Драгия Тумангелов.

През 1912 г. Неда Фтичева се завръща във Виена и се омъжва за известния интелектуалец Юлиус фон Шлосер - директор на музея на изкуствата. Така попада в средата на автрийския интелекуален елит. Дали продължава дейността си като концертираща цигуларка няма точни сведения, но самият факт, че се отбелязват нейни гостувания с концерти в Унгария, Австрия и Османската империя, говори за това, че е продължила кариерата си.

Въпреки че до края на живота си Неда Фтичева остава във Виена, тя не прекъсва връките си с родината - няколко пъти подарява музикални инструменти на Музикалната академия, поддържа близките си, особено след 1944 ., когато те са подложени на репресии: племеникът ѝ Борис изчезва безследно, а сестра ѝ Мария, съпругът ѝ генерал Алекси Стоянов и племенницата Надя мизерстват.

Неда Фтичева умира на  21 ноември 1960 г. във Виена. За съжаление не са запазени записи на цигуларката, нищо, което да ни напомня за нейното изкуство.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Светослав Драганов: Атанас Киряков е документирал историята съвсем честно и прилежно

В Дома на киното днес - 15.07, ще бъде почетена паметта на един от най-значимите български документалисти – Атанас Киряков. Гилдията "Режисьори" на СБФД е  организирала  специална прожекция на 35-милиметрова лента, която ще събере пет от неговите кратки, но въздействащи филми, заснети между 1988 и 1990 година. "Атанас Киряков е..

публикувано на 15.07.25 в 13:30
Дейвид Коренсует в ролята на Супермен

Новият "Супермен" - блокбастър със сърце

Супермен е емблематична фигура за комиксовия жанр. Роденият на унищожената планета Криптон мета човек, претърпя не една или две трансформации по пътя към киносалоните.  В най-новата адаптация с него се заема един от новите ръководители на ДС студиос – Джеймс Гън. Той пое режисьорският пост, изглежда, с желанието да припомни успехите на..

публикувано на 14.07.25 в 22:05

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В седмото издание от 32-я летен сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: Гост: журналистът Ивайло Спасов – главен редактор на списание “Български артист“ и част от екипа на продуцентската компания на българската оперна дива Соня Йончева. Представяме новия брой на..

обновено на 14.07.25 в 17:41
Георги Джагаров

СБП връчва наградата "Георги Джагаров"

Съюзът на българските писатели (СБП) връчва за 21-ви път наградата "Георги Джагаров", предаде БТА. Събитието ще се проведе в клуб "Парнас" на СБП днес, когато се навършват 100 години от рождението на един от знаковите поети на България за XX век, посочват от СБП. По думите им, чрез ежегодната национална награда за патриотична поезия,..

публикувано на 14.07.25 в 10:39

Сладостите на камерното музициране в нов албум за виолончело и пиано

Първият съвместен албум на двама много изявени артисти - френския виолончелист Ромен Гариу и пианистката Даниела Дикова - съдържа обичани и малко познати миниатюри. Изпълнителите са го нарекли  Macarons , напомняйки за френските малки десерти - различни на вкус, но всички те - примамливи. Компактдискът беше представен с концерт в рамките на..

публикувано на 13.07.25 в 19:27
Петър Щабеков

Спомен за Петър Щабеков

В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" разказваме за един легендарен пианист - акомпанятор, ерудит и музикален публицист от 20-ото столетие - Петър Щабеков. На 6 юли се навършиха 110 години от рождението му. Той е сред пианистите-корепетитори в Софийската опера, от които певците се учат на тънкости във вокалното..

публикувано на 13.07.25 в 17:18

"Надпяване" – фолклорна класация, юли 2025

"Надпяване" е класация за народна музика, чиято цел е всеки месец да представя произведения в различни стилове, подредения в няколко категории, състезаващи се в рамките на една календарна година. Форматът обхваща авторски произведения, нова, етно, традиционна музика, която се доближава до вкусовете на аудитория от различни възрасти, с различни..

публикувано на 13.07.25 в 12:43