Трагичната съдба на талантливата художничка Василия е описана в пиесата “Другата в огледалото”

"Явора ми сподели преди време, че когато ме е гледала в театъра е получила някакъв вид вдъхновение и си е помислила, че аз бих могла да изиграя "Другата в огледалото", а в последствие се случи така, че помогнах с режисурата и с поставянето на пиесата в театрално пространство, но това е един хибрид, който се появи в рамките на Covid пандемията от 2020 година и прехвърлихме в 2021-а", каза в предаването "Графити по въздуха" актрисата Елена Петрова. 

Пандемията наложила да се потърсят нови средства и форми за реализиране на проектите, подчерта тя:

"Затова го наричам хибрид, защото желанието ни да поставим истинска, реална постановка, която да се играе пред зрители остана на заден план и нямаше как да се осъществи, а това като че ли не е възможно в 2021 година не само заради ограниченията в театралните зали, а и по финансови причини. Все по-малко можем да разчитаме на хора, които подкрепят изкуството, като меценати, фондации", допълни Елена Петрова.

“Другата в огледалото” е театрално, артистично представление с четене на пиеса, но заснето с кино средства в Нов театър НДК. Артистите четат пиесата.

"Героинята също казва – „Ние сме това, което не ядем, а не това което ядем“. Не е ли всъщност изборът на това да живееш пътуването към смъртта. Най-красивото в пиесата е, че тя е много положителна и аз това искам да усетят зрителите. Тя не е тъжна, не е самосъжалителна, това е мелодрама. Напротив - това момиче има своята увереност по пътя и тя знае докъде иска да стигне, има своята цел и е страшно убедена, че това е тя, това мисли, това иска, в това вярва и опитва всички около себе си да убеди да я оставят на мира, защото това е нейният път. Не иска да бъде като другите, не иска да се състезава, да се сравнява, а върви по своя собствен път. Понякога той завършва трагично", подчерта Елена Петрова.

"Майката в пиесата не съм аз, а която и да е майка, която е жертва на този сериозен проблем. И затова избрах за съавтори още двама поети.  Не исках да бъде само моята лична драма. Исках и две различни гледни точки  - от хайку поетесата Лиляна Кънева и от японския поет Кен Нагай, който е мой съпруг и е човек, който идва от далечна и много подредена страна", коментира Явора Стоилова.