Димитър Фердинандов: Космическият блясък на красивия ум

19-годишният студент по Авиокосмическо инженерство има собствена теория за колонизиране на Слънчевата система

публикувано на 10.03.21 в 01:48

Димитър Фердинандов

Интервю на Лъчезар Вълев с Димитър Фердинандов за предаването ''Изотопия''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Да гледаш към звездите с жадно мечтание за нови знания, да имаш собствена теория за колонизиране на Слънчевата система, да посветиш стотици часове в самоусъвършенстване, събиране и синтезиране на информация от научни източници, за да информираш другите. Това не е Малкият принц, а 19-годишният Димитър Фердинандов - млад визионер и мечтател, студент по Авиокосмическо инженерство в Бирмингам.

„Изотопия“ го откри и си поговори с него. Заради усложнената ситуация с вируса във Великобритания, Димитър не е в Бирмингам, а в родния Пловдив. Не се бавим, а веднага го питаме - по-ярки ли са звездите над тепетата?

Димитър Фердинандов: „Бирмингам е много светъл през деня, но вечер винаги е облачно, така че трудно могат да се видят звезди там. Над Пловдив небето винаги е хубаво. Тук виждаме по-голяма част от интересните звезди, защото се намираме по на юг. Можем да кажем, че от тепетата небето винаги е по-красиво.“

Гледайки звездите потъваме в размисли за житейските премеждия и предизвикателства от последната година. Според нашия млад гост „опознавайки света, който ни заобикаля, ние съществено променяме начина си на живот. „Важно е важно да говорим за науката и да споделяме достиженията навременно, за да не допускаме страха и недоверието да ни превземат.“

Разговорът за наука като антидот

Живеем във времена на коронавирусна пандемия и социални мрежи, бликащи от претенции за лесни обяснения на сложните въпроси. „Винаги, когато имаме грешни схващания, породени от неправилно разбиране на науката, ще се появяват конспиративни теории и ще се прокрадват фалшиви новини, казва Фердинандов.

Лесно достъпната информация всъщност е нож с две остриета, защото доверявайки се на нея взимаме грешни решения, които понякога могат да ни навредят.

Димитър дава пример с ваксините срещу Covid-19 в България: „Много хора бяха предубедени за това как са направени ваксините, дали те са безопасни. Не искаха да чуят какво имаха да им кажат учените. Може би защото самите учени не обясниха нещата достатъчно достъпно. Да, науката е изключително сложна, но винаги може да бъде представено по интересен начин. Защото науката е светът около нас.“

Младият ни гост приема разяснителната кауза присърце и в своя канал в YouTube публикува подробно обяснително видео за ваксините - как работят и защо трябва да се ваксинираме, дава разяснения и за самия вирус - как ни заразява и какво се случва с тялото ни, когато ни поставят ваксина.

Димитър Фердинандов работи по видеото почти месец - чете усилено и синтезира информация. Дори посещава курсове и семинари на авторитетни университети и институции, като Харвард, Йейл, Джонс Хопкинс, Масачузетския технологичен институт.

„Те подготвят нещо подобно на селекция от лекции на теми, свързани с коронавируса, в които обясняват как всъщност се случва инфектирането, как помагат ваксините. Използвах наученото по време на тези курсове, за да създам това видео", разказва Димитър.

Скептицизъм и опасения без адрес

При наличието на толкова обширна информация по темата, кому е нужно още такава? Причината е, че на много места по света има притеснения, които създават добра почва за виреенето на конспиративни теории.

„За съжаление хората слушат и разбират избирателно - дори да им се даде невероятно точна информация и да им се покаже, че ваксините работят и са безопасни. До голяма степен това може би се дължи на проблеми с доверието в институциите.“

Скептицизмът у нас има социални корени, смята Фердинандов.

„Проблемът е, че в България много хора не живеят добре. А науката винаги е била по-скоро средство, което са използвали хората с по-нормален начин на живот. Винаги по-напред в науката са били по-заможни държави. Имаме хора, които се борят всекидневно с това да преживеят. Няма как да очакваме от тях да застанат зад науката. Разбираемо е, че откриват проблеми при ваксините, дори когато тях ги няма, защото ги е страх.“

Питаме Димитър с какво тогава се различава британският от българския скептицизъм. Според младия ни гост това е свързано с начина, по който обществото комуникира и взаимодейства с институциите.

По думите му в страните с по-добре социално развитие, процентът на желаещите да се ваксинират е висок. На места е дори над 80%.

СОКОЛ, който пази Земята

Да оставим за малко спринцовките и да погледнем нагоре. Димитър Фердинандов има разработена мащабна програма за колонизация на Слънчевата система. Тя се казва SOCOL (SolarSystemColonizationProgram). В нея е залегнала идеята за създаване на космически асансьор, който се ускорява от лазери и система от сателити, които да предпазят Земята от астероиди.

Плановете на Димитър са проектът да се осъществява в следващите 150 до 200 години. Една от основните идеи е създаване на програма която да следи за астероиди, които застрашават Земята и от рано предупреждава и взима нужните мерки за отстраняването на опасностите.

Иновативната програма включва и колонизирането на други планети. Но не за сметка на Земята.

Димитър Фердинандов: „Ще може да живеем по някакъв начин в скафандри на Марс, на Луната, но това няма да е пълноценен живот, такъв какъвто го имаме днес на Земята. Докато не открием някоя друга далечна планета някъде и създадем технологиите, които биха ни помогнали да достигнем до тези звездни системи и планети, дотогава Земята остава нашият единствен дом, за който трябва да се грижим, както тя се е грижила за нас през последните милиони години.“

А вие не е нужно да излизате от дома си или да чакате милиони годиин, за да чуете цялото интервю с младия визионер Димитър Фердинандов, а просто да си пуснете звуковия файл.

БНР подкасти:

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Димитър Фердинандов: Космическият блясък на красивия ум

19-годишният студент по Авиокосмическо инженерство има собствена теория за колонизиране на Слънчевата система

БНР подкасти:

Лицата на Брюксел в романа на Ирина Папанчева "Брюксел, разголен"

VICTORIA и We don’t get along, или колко опасни са красивите илюзии в социалните мрежи

Гергана Дилова пътува до Африка с различни каузи

Теди Кацарова: В живота навсякъде има позитивност, въпросът е да не влизаме в ниските вибрации на негативизма

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото: Писането е постоянно предизвикателство

Петър Станимиров за това как се живее като художник

Катя Зографова по стъпките на Вазовия стих "корони ази не възпявам" в "Нови хроники на Вазовия род"

Даниел Генков: Самоубийството е израз на екзистенциална субективна криза у личността

Диана Георгиева: На специалистите по здравни грижи се гледа като на втора ръка хора

Николай Хаджигенов: През 2020 г. протестът беше граждански, сега е политически

Предавания

За БНР

Програми

Радио България