В книгата те поставят въпросите за нервно-лингвистичното програмиране. То е част от приложната когнитивна психология, която се занимава с визуализация на лингвистичната страна на нещата.
„Донякъде, ако искате визуализацията може да се разглежда като спомен, от друга страна може да се разглежда и като въображаем образ. Колкото повече спомени имаме, колкото по-широк обхват има нашето въображение, толкова по-добре можем и да конструираме нови образи, такива, които не съществуват да ги направим по наше желание и да имаме по-добри резултати в нервно-лингвистичното програмиране“, каза в предаването „Графити по въздуха“ Радосвета Гюлева.
Според нея колкото повече човек вярва в нещо и го вижда в малки стъпки, толкова повече се приближава до него. Но не трябва да изпадаме в призмата на прекаления позитивизъм.
„Колкото човек вярва в нещо и го вижда в малки стъпки, толкова повече се приближаваме до него. Искам да отворя една скоба и да кажа, че не трябва да изпадаме веднага в полегата права и в призмата на прекаления позитивизъм, защото не единствено и само въображението, представите могат да ни помогнат да се случи нещо наистина“, допълни Радосвета Гюлева.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
По повод предстоящия концерт на 21 ноември и представянето на новия албум, с които Детският радиохор отбелязва 65 години от своето създаване, гост в студиото на предаването "Рано в неделя" бе маестра Венеция Караманова, главен диригент на състава. "Тази година е наистина специална за нас. Юбилеят ни провокира да направим възможно най-пъстър сезон...
По повод изложбата, която бе открита в сградата на Столичната община, Александра Чолакова разказва за инициативата, посветена на децата с дислексия и другите специфични обучителни трудности. „Това е пътуваща изложба, която вече имаше няколко отправни точки – Народното събрание, Министерството на образованието и науката, Регионалния център за..
Алеята на славата в Тутракан – едно от емблематичните места в Крайдунавския парк – продължи да попълва своята историческа памет. На 12 ноември бе открита четвъртата паметна плоча, посветена на поетесата Пенка Цанева – Бленика (1899 – 1978), родена в Тутракан и оставила значима следа в българската литература. Идеята за Алеята на славата бе на кмета..
На 12 ноември от 17:30 ч. писателката Мариана Кирова представи новото си издание „Приключенията на една блондинка“ пред приятели и почитатели на среща с автограф и „чаша вино“. Книгата представляваше второ издание на едноименния роман, като в нея бяха включени и разкази и новели. Един от разказите, озаглавен „Операция Актиния“, бе носител на първа..
Миналото като възможност за бъдещето и връзката между аналоговото и дигиталното са сред основните послания на художествената инсталация „Пространство и етажи“, представена в Младежкия дом във Враца. Нейният автор е популярният дигитален артист Илиян Стойчев. Инсталацията обединява десет стари телевизора, които възпроизвеждат от DVD устройства кратки..
„Да излезеш от кожата си“ е названието на тазгодишното биенале на Съюза на йерусалимските художници. Почти всички творби, подготвени специално за форума, бяха отхвърлени от кураторката Тали Бен-Нун , което се превърна в неочаквана провокация и вдъхновение за нови търсения. Идеята на изложбата е да насочи вниманието не към завършената творба,..
В рубриката "Нов компактдиск" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" имаме удоволствието да направим българската радиопремиера на дебютния албум на Трио "Бронте". Ансамбълът, избрал за име фамилията на три талантливи и смели писателки от първата половина на XIX век - сестрите Шарлот (1816–1855), Емили (1818–1848) и Ан (1820–1849) Бронте - е..
Очаква ни много, много тежка 2026 г. от икономическа гледна точка, много тежка година, защото с този ръст на заеми – над 20 млрд. лв., ще надскочим..
За всеки разумен външен наблюдател, за всеки магистрат в системата е ясно, че има нещо, което определяме като омерта – мълчание за процеси, които са..
Разкъсана облачност
Мъгла
Предимно облачно