Били Холидей - дамата с гардениите

За голямата сцена я открива Джон Хамънд през 1933 година. Дебютните ѝ два записа са с кларинетиста Бени Гудман, тогава е на 18. Riffin' the Scotch става хит. Били започва редовно да се изявява на нюйоркската джаз сцена. До 1959-а, годината на смъртта ѝ, когато е едва на 44, вече е работила с едни от най-добрите, сред които и Луис Армстронг, който е сред детските ѝ вдъхновители. Печели почитатели както сред интелектуалците и колегите, така и сред така наречените „обикновени хора“. 

„Песните, които изпълнявам, трябва да имат нещо общо с мен и живота ми, с живота на приятелите ми. Трябва да имат смисъл“, казва Били Холидей в интервю приживе.

И наистина смисълът е водещ. Ключ към успеха ѝ е Strange Fruit. Всъщност странният плод е тялото на линчуван чернокож, което виси от дърво. По онова време да възпееш непримиримостта си към жестокостта и расизма, е меко казано рядко явление. Били прави дебюта на Strange Fruit в първия смесен нощен клуб на Ню Йорк „Кафе Съсайъти“ през 1939-а. Песента Били изпълнява до смъртта си, винаги емоционална, винаги със смисъл.

Холидей пее и за изневярата, за несподелената любов, за раните, които душата не успява да излекува и някак трябва да търпи докрай. Най-тежка за нея е злоупотребата с наркотици и алкохол. Именно зависимостта я убива на 17 юли 1959-а. Диагнозата е цироза на черния дроб, но много преди фактическия край душата и гласът ѝ страдат. 

Емблема на джаза и суинга не само заради вродения талант, но и заради импровизационните умения, Били си остава неподражаема на сцената, уви - и в живота.

Заради проблемите с дрогата през годините е преследвана от Федералното бюро за борба с наркотиците. Стига се до съд. Делото - „Съединените американски щати срещу Били Холидей”. Певицата отива в затвора и губи възможността да се изявява на места, където се продава алкохол. Усеща постоянен натиск върху себе си и някак заглъхва до степен, че след кончината ѝ, нейна приятелка споделя: 

„Изглеждаше като грубо изстъргана от живота”.

Лейди Дей, както за първи път я нарича музикантът и неин партньор Лестър Йънг, има своите наистина светли мигове. Например няколко много успешни концерта в „Карнеги Хол”. Един обаче е особено паметен. Случва се десет дни след пореден престой в затвора. Всъщност, след като излежава присъдата след прословутото дело, билетите са разпродадени за часове, дори броят на закупените бележи рекорд - 2700 предварително продадени билета. Хиляди без заветния пропуск чакат пред залата с надеждата да се доберат до място. А всички вътре вече са в екстаз. В антракта почитател ѝ подарява кошница с гардении. Те са ѝ любими. Поставя няколко бели цветя в косата си, нейната запазена марка, и продължава да пее. Изведнъж лицето ѝ се облива в кръв, защото в гардениите има игла, за да бъдат аранжирани. Без да усети, Били се е наранила. На концерта изпълнява 32 песни, а кръвта не спира да тече. След третия бис припада.

Казват, Били Холидей била жена с характер. Знае какво може и иска да изпее. Жена, която настоява за справедлива надница и добри условия на труд в бендовете, в които участва. Една от първите чернокожи жени, работила в оркестри с изцяло бели музиканти. Уви, подлагана многократно и на сегрегация, и на расистко отношение и подмятания. Те обаче не я спират. През 40-те печели по хиляда долара на седмица от клубните си изяви, но харчи почти всичко за хероин. През 46-а се захваща дори с филм. 1947-а е годината на абсолютен комерсиален успех - със заработени 250 хиляди долара за изминалите три години. Тогава започва и делото срещу нея. След като местата, на които може да пее, биват ограничени, постепенно губи добрите си доходи. Заради репутацията, която има в края на живота си, песните ѝ рядко се чуват по радиото. 

Точно като в този разказ, в живота на Били Холидей се редуват възходи и падения. Медийният интерес тя смята за заслужен, но знае от млада - той не плаща наема. И макар че умира със заработената слава на неподражаема джаз дива, при все проблемите със здравето и гласа, при смъртта ѝ в банковата ѝ сметка има седемдесет цента. Но богатството ѝ със сигурност е друго. Да, тя пее, че ще заключи сърцето си, но никога не го прави.

Били Холидей има 23 номинации и четири награди „Грами”, които ѝ дават посмъртно. 

Животът ѝ става повод и за книги, включително и автобиографична, телевизионни и киноинтерпретации, документални филми и постановки.

Песента, определяна като нейната най-популярна и най-пята - God Bless the Child, когато излиза, се продава в над милион копия. „Бог да благослови детето” се ражда след спор между Били и майка ѝ Сейди. Майката не помогнала, когато дъщерята имала нужда от пари, при все че Били я е подкрепяла дълго време. Недоволството си Били изпява така, както възпява всяка друга своя мъка, защото музиката наистина трябва да има смисъл.