Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Колкото по-рестриктивни са мерките, толкова по-малко са склонни хората да ги следват, сочи международно проучване

Ирина Георгиева: От 11 изследвани страни България е приложила най-много ограничителни мерки

Най-много се спазват мерките в Индия и Финландия, най-малко - в Холандия

Снимка: pixabay

Колкото по-ограничителни са мерките за човешките права, толкова по-малко са склонни хората да ги следват. Това е един от изводите на международно проучване в 11 държави, проведено с участието на психолози, психиатри, специалисти по медицински грижи и здравни науки. Изследвано е отношението общо към 44 ограничителни мерки, прилагани заради пандемията. Оценките са получени по скала от 0 до 10.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Като най-рестриктивни запитаните са оценили забраната да се посещават национални природни паркове, както и правото на полицията да изисква лична информация за гражданите от мобилни оператори, което се възприема като изключително нарушаване на личната свобода. 

Спирането на медицински операции и процедури се нарежда на следващо място. Въвеждането на вечерен час също се оценява от анкетираните като изключително рестриктивна мярка, обясни в интервю за БНР ръководителят на проучването д-р Ирина Георгиева, преподавател в Департамент „Когнитивна наука и психология“ на Нов български университет.

Друго заключение от проведеното проучване е, че колкото по-малко е доверието в правителствата, толкова по-малко хората спазват мерките

В скалата от 0 до 10 за доверие в правителството, средно оценката за страната ни е била 3, като са анкетирани 2 хиляди души. Полша е с още по-слабо доверие в правителството от нас – 1.9.

Мисля, че можем да говорим за политическа криза на доверието в Европа“, коментира Ирина Тодорова в предаването „Преди всички“. 

„Ако говорим за мерките в момента, те са изключително либерални. Но в началото на пандемията, когато ни затвориха, мерките бяха изключително ограничителни. От тези 11 страни, които изследвахме, нашето правителство приложи най-много мерки – 37 мерки. Като контраст мога да дам Швеция, те приложиха само 13 мерки. Открихме тенденция, че хората колкото повече рестриктивни мерки и колкото повече мерки им се прилагат, толкова по-малко следват мерките“, изтъкна Георгиева. По думите й, когато хората смятат, че мерките са ефективни и са убедени в това, те ги следват, както и обратното.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Финландия и Индия са двете страни, в които има най-висок дял на спазващи мерките.

„Българската извадка показва, че ние, българите, спазваме в 79% мерките. Страната, която най-малко спазва мерките, се оказва, че са холандците. Те са доста критична нация, оценяват свободата си и си търсят правата. Локдаунът, който им наложиха, е изключително строг, както и този проблематичен вечерен час, който предизвика толкова много протести“, отбеляза още Ирина Георгиева. 

Относно ситуацията в Индия и строгите мерки там, включително следене с дронове за спазване на дистанция и налагани наказания като бой с пръчки, Ирина Георгиева поясни, че неспазването на мерките е било приравнено с криминално деяние. 

„Това, което в момента в медиите се появява, е изключително сензационно. Цифрите, които аз проверих преди известно време, показваха абсолютно друга тенденция. Вчера проверих цифрите отново. Смъртни случаи според брой на населението – в Индия са почти 1.4 милиарда, ако разделим броят на смъртните случаи към 100 000 население, получаваме все още, че смъртността е най-ниска, в Индия, в съотношение с всички останали страни в нашето изследване. Смъртността у нас е 15 пъти по-висока, отколкото в Индия“, подчерта Ирина Георгиева. Тя допълни, че броят на заразените у нас е почти пет пъти по-висок от този в Индия като относителен дял.

„В България цифрите, които ни се предлагат в момента, статистиката, за мен не отразява реалните стойности.“

Снимка: ЕПА/БГНЕС

По критерий посттравматичен стрес от пандемията страната ни изследването сочи, че 8% от българите са развили тревожност по време на пандемията, тези с депресия заради пандемията са почти 10%, а с панически разстройства – почти 3 на сто, поясни Ирина Георгиева. В сравнение с другите страни сме някъде по средата, допълни тя.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.  

Снимка: ЕПА/БГНЕС


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Председателят на СОС Цветомир Петров

Председателят на СОС предупреди за нови проблеми след увеличение на заплатите в транспорта

Всички общински съветници се застъпиха за решението, че трябва да бъдат удължени картите за градски транспорт на всички хора в София, които са имали актуални превозни документи към момента на транспортния протест . Това заяви пред БНР председателят на Столичния общински съвет Цветомир Петров. "Още в утрешния ден, когато ще разглеждаме..

публикувано на 28.05.25 в 11:28

Прощаваме се с журналиста Асен Григоров

Днес се прощаваме с журналиста Асен Григоров. Той почина на 59 години в петък, а поклонението ще е от 11 часа в столичния храм "Света София". Хората ще запомнят Асен Григоров като водещ на телевизионното икономическо предаване "Плюс минус", като създател на "Бизнес закуска" и на първия сутрешен блок в модерната му форма у нас. Той е..

публикувано на 26.05.25 в 08:08

Тежка катастрофа с един загинал край Кресна

Тежка катастрофа с един загинал е станала тази сутрин около 6 часа на главен път Е-79 в района на Кресна. Ударили са се лек автомобил и товарен камион. На място е загинал водачът на леката кола, който по информация от полицията е на 20 години. Движението е спряно и в двете посоки. За леките автомобили има осигурен маршрут, а..

публикувано на 25.05.25 в 10:04

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20