Като най-рестриктивни запитаните са оценили забраната да се посещават национални природни паркове, както и правото на полицията да изисква лична информация за гражданите от мобилни оператори, което се възприема като изключително нарушаване на личната свобода.
Спирането на медицински операции и процедури се нарежда на следващо място. Въвеждането на вечерен час също се оценява от анкетираните като изключително рестриктивна мярка, обясни в интервю за БНР ръководителят на проучването д-р Ирина Георгиева, преподавател в Департамент „Когнитивна наука и психология“ на Нов български университет.
Друго заключение от проведеното проучване е, че колкото по-малко е доверието в правителствата, толкова по-малко хората спазват мерките.
В скалата от 0 до 10 за доверие в правителството, средно оценката за страната ни е била 3, като са анкетирани 2 хиляди души. Полша е с още по-слабо доверие в правителството от нас – 1.9.
„Мисля, че можем да говорим за политическа криза на доверието в Европа“, коментира Ирина Тодорова в предаването „Преди всички“.
„Ако говорим за мерките в момента, те са изключително либерални. Но в началото на пандемията, когато ни затвориха, мерките бяха изключително ограничителни. От тези 11 страни, които изследвахме, нашето правителство приложи най-много мерки – 37 мерки. Като контраст мога да дам Швеция, те приложиха само 13 мерки. Открихме тенденция, че хората колкото повече рестриктивни мерки и колкото повече мерки им се прилагат, толкова по-малко следват мерките“, изтъкна Георгиева. По думите й, когато хората смятат, че мерките са ефективни и са убедени в това, те ги следват, както и обратното.
Финландия и Индия са двете страни, в които има най-висок дял на спазващи мерките.
„Българската извадка показва, че ние, българите, спазваме в 79% мерките. Страната, която най-малко спазва мерките, се оказва, че са холандците. Те са доста критична нация, оценяват свободата си и си търсят правата. Локдаунът, който им наложиха, е изключително строг, както и този проблематичен вечерен час, който предизвика толкова много протести“, отбеляза още Ирина Георгиева.
Относно ситуацията в Индия и строгите мерки там, включително следене с дронове за спазване на дистанция и налагани наказания като бой с пръчки, Ирина Георгиева поясни, че неспазването на мерките е било приравнено с криминално деяние.
„Това, което в момента в медиите се появява, е изключително сензационно. Цифрите, които аз проверих преди известно време, показваха абсолютно друга тенденция. Вчера проверих цифрите отново. Смъртни случаи според брой на населението – в Индия са почти 1.4 милиарда, ако разделим броят на смъртните случаи към 100 000 население, получаваме все още, че смъртността е най-ниска, в Индия, в съотношение с всички останали страни в нашето изследване. Смъртността у нас е 15 пъти по-висока, отколкото в Индия“, подчерта Ирина Георгиева. Тя допълни, че броят на заразените у нас е почти пет пъти по-висок от този в Индия като относителен дял.
„В България цифрите, които ни се предлагат в момента, статистиката, за мен не отразява реалните стойности.“
По критерий посттравматичен стрес от пандемията страната ни изследването сочи, че 8% от българите са развили тревожност по време на пандемията, тези с депресия заради пандемията са почти 10%, а с панически разстройства – почти 3 на сто, поясни Ирина Георгиева. В сравнение с другите страни сме някъде по средата, допълни тя.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Започна събирането на подписи срещу изграждането на нов участък на улица по продължението на "Тодор Икономов" през зелените площи зад блок 131 А в район "Илинден". Хората, които живеят наблизо, са категорично против. "Безсмислено хвърляне на пари", смятат жители на квартала. "В близост има цели 2 улици, просто не е необходимо това нещо...
12 песни стигнаха до финалния етап в категория "Нова българска поп и рок музика" на конкурса на Българското национално радио за нова българска поп и рок музика "Пролет". Те бяха определени от селекционна комисия от музикални редактори, от представител от дирекция "Музикална продукция и състави" и от дирекция "Техника" в БНР. И тази година..
Пациентите с лимфедем се "прикачат" към несъществуващи диагнози, за да получат някаква форма на терапия и помощ. Тази рехабилитация се извършва от неспециализирани екипи без квалификация по лимфология . За да се намали отокът, са необходими специализирани познания. Няма специалисти, които познават проблема в дълбочина . Тази равносметка..
Розите са емблема за България , познати са в цял свят и дават един друг облик на страната ни, свързан с високо качество, с марка, с аромат. Важно е държавата да има специална политика към този сектор. Това заяви пред БНР биопроизводителят Веселина Ралчева, която от години се занимава с производство и преработка на етерично-маслени култури...
Социално напрежение в България може да бъде предизвикано толкова лесно, че е необходимо използването само на 3-4 сайта и тролове в социалните мрежи. Това заяви в интервю за БНР Георги Ангелов – журналист и експерт по теми свързани с дезинформацията и хибридната война. Ангелов три пъти е носител на наградата за чиста журналистика на Dir.bg,..
Ще продължи ли триумфът на проевропейските столични кметове или Полша ще остане бастион на консервативния национализъм? Такъв изглежда основният залог на утрешния президентски балотаж. Управникът на Варшава, първият кмет на града, посетил Прайда, Рафал Тшасковски за втори път е на такова гласуване. За разлика от 2020 г., кандидатът на "Гражданската..
Месеци наред преговаряха ЕС и Великобритания за нова сделка след Брекзит. В предизборната кампания премиерът лейбърист Киър Стармър обеща "рестартиране", макар и с дебели червени линии. Връщане в общия пазар, в митническия съюз или връщане на свободното движение на хора няма да има, обеща тогава Стармър. И спази дадената дума. Още не беше изсъхнало..
Всички контролни органи да приложат правомощията си от този момент до 1 август т. г. за контрол на цените и необосновано повишение . Това призова..
Започна събирането на подписи срещу изграждането на нов участък на улица по продължението на "Тодор Икономов" през зелените площи зад блок 131 А в..
Туристическият сезон е пред провал след срутването на участък от пътя Михалково – Кричим. В момента през участъка минават автомобили до 3.5 т...