Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Колкото по-рестриктивни са мерките, толкова по-малко са склонни хората да ги следват, сочи международно проучване

Ирина Георгиева: От 11 изследвани страни България е приложила най-много ограничителни мерки

Най-много се спазват мерките в Индия и Финландия, най-малко - в Холандия

Снимка: pixabay

Колкото по-ограничителни са мерките за човешките права, толкова по-малко са склонни хората да ги следват. Това е един от изводите на международно проучване в 11 държави, проведено с участието на психолози, психиатри, специалисти по медицински грижи и здравни науки. Изследвано е отношението общо към 44 ограничителни мерки, прилагани заради пандемията. Оценките са получени по скала от 0 до 10.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Като най-рестриктивни запитаните са оценили забраната да се посещават национални природни паркове, както и правото на полицията да изисква лична информация за гражданите от мобилни оператори, което се възприема като изключително нарушаване на личната свобода. 

Спирането на медицински операции и процедури се нарежда на следващо място. Въвеждането на вечерен час също се оценява от анкетираните като изключително рестриктивна мярка, обясни в интервю за БНР ръководителят на проучването д-р Ирина Георгиева, преподавател в Департамент „Когнитивна наука и психология“ на Нов български университет.

Друго заключение от проведеното проучване е, че колкото по-малко е доверието в правителствата, толкова по-малко хората спазват мерките

В скалата от 0 до 10 за доверие в правителството, средно оценката за страната ни е била 3, като са анкетирани 2 хиляди души. Полша е с още по-слабо доверие в правителството от нас – 1.9.

Мисля, че можем да говорим за политическа криза на доверието в Европа“, коментира Ирина Тодорова в предаването „Преди всички“. 

„Ако говорим за мерките в момента, те са изключително либерални. Но в началото на пандемията, когато ни затвориха, мерките бяха изключително ограничителни. От тези 11 страни, които изследвахме, нашето правителство приложи най-много мерки – 37 мерки. Като контраст мога да дам Швеция, те приложиха само 13 мерки. Открихме тенденция, че хората колкото повече рестриктивни мерки и колкото повече мерки им се прилагат, толкова по-малко следват мерките“, изтъкна Георгиева. По думите й, когато хората смятат, че мерките са ефективни и са убедени в това, те ги следват, както и обратното.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Финландия и Индия са двете страни, в които има най-висок дял на спазващи мерките.

„Българската извадка показва, че ние, българите, спазваме в 79% мерките. Страната, която най-малко спазва мерките, се оказва, че са холандците. Те са доста критична нация, оценяват свободата си и си търсят правата. Локдаунът, който им наложиха, е изключително строг, както и този проблематичен вечерен час, който предизвика толкова много протести“, отбеляза още Ирина Георгиева. 

Относно ситуацията в Индия и строгите мерки там, включително следене с дронове за спазване на дистанция и налагани наказания като бой с пръчки, Ирина Георгиева поясни, че неспазването на мерките е било приравнено с криминално деяние. 

„Това, което в момента в медиите се появява, е изключително сензационно. Цифрите, които аз проверих преди известно време, показваха абсолютно друга тенденция. Вчера проверих цифрите отново. Смъртни случаи според брой на населението – в Индия са почти 1.4 милиарда, ако разделим броят на смъртните случаи към 100 000 население, получаваме все още, че смъртността е най-ниска, в Индия, в съотношение с всички останали страни в нашето изследване. Смъртността у нас е 15 пъти по-висока, отколкото в Индия“, подчерта Ирина Георгиева. Тя допълни, че броят на заразените у нас е почти пет пъти по-висок от този в Индия като относителен дял.

„В България цифрите, които ни се предлагат в момента, статистиката, за мен не отразява реалните стойности.“

Снимка: ЕПА/БГНЕС

По критерий посттравматичен стрес от пандемията страната ни изследването сочи, че 8% от българите са развили тревожност по време на пандемията, тези с депресия заради пандемията са почти 10%, а с панически разстройства – почти 3 на сто, поясни Ирина Георгиева. В сравнение с другите страни сме някъде по средата, допълни тя.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.  

Снимка: ЕПА/БГНЕС


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Недоволство в район "Илинден" заради проект за строеж на улица

Започна събирането на подписи срещу изграждането на нов участък на улица по продължението на "Тодор Икономов" през зелените площи зад блок 131 А в район "Илинден". Хората, които живеят наблизо, са категорично против. "Безсмислено хвърляне на пари", смятат жители на квартала. "В близост има цели 2 улици, просто не е необходимо това нещо...

публикувано на 04.06.25 в 10:52

Определени са финалистите в "Пролет`25". Слушателите на БНР избират любимеца на публиката

12 песни стигнаха до финалния етап в категория "Нова българска поп и рок музика" на конкурса на Българското национално радио за нова българска поп и рок музика "Пролет". Те бяха определени от селекционна комисия от музикални редактори, от представител от дирекция "Музикална продукция и състави" и от дирекция "Техника" в БНР. И тази година..

публикувано на 03.06.25 в 12:09

Пациентите с лимфедем няма на кого да разчитат. Защо?

Пациентите с лимфедем се "прикачат" към несъществуващи диагнози, за да получат някаква форма на терапия и помощ. Тази рехабилитация се извършва от неспециализирани екипи без квалификация по лимфология . За да се намали отокът, са необходими специализирани познания. Няма специалисти, които познават проблема в дълбочина . Тази равносметка..

публикувано на 03.06.25 в 11:12

Малки производители изоставят розите си, големите - окрупняват

Розите са емблема за България , познати са в цял свят и дават един друг облик на страната ни, свързан с високо качество, с марка, с аромат. Важно е държавата да има специална политика към този сектор.  Това заяви пред БНР биопроизводителят Веселина Ралчева, която от години се занимава с производство и преработка на етерично-маслени култури...

публикувано на 02.06.25 в 08:16
Георги Ангелов с наградата Web Report за чиста журналистика за 2025 г.

Георги Ангелов: Дезинформацията е заплаха за националната сигурност

Социално напрежение в България може да бъде предизвикано толкова лесно, че е необходимо използването само на 3-4 сайта и тролове в социалните мрежи. Това заяви в интервю за БНР Георги Ангелов – журналист и експерт по теми свързани с дезинформацията и хибридната война. Ангелов три пъти е носител на наградата за чиста журналистика на Dir.bg,..

обновено на 31.05.25 в 19:03

Битката за Полша: Избирателната активност ще е ключова

Ще продължи ли триумфът на проевропейските столични кметове или Полша ще остане бастион на консервативния национализъм? Такъв изглежда основният залог на утрешния президентски балотаж. Управникът на Варшава, първият кмет на града, посетил Прайда, Рафал Тшасковски за втори път е на такова гласуване. За разлика от 2020 г., кандидатът на "Гражданската..

публикувано на 31.05.25 в 12:14

Проф. Марк Шанахан: Постигнатото между Великобритания и ЕС е по-скоро пиар

Месеци наред преговаряха ЕС и Великобритания за нова сделка след Брекзит. В предизборната кампания премиерът лейбърист Киър Стармър обеща "рестартиране", макар и с дебели червени линии. Връщане в общия пазар, в митническия съюз или връщане на свободното движение на хора няма да има, обеща тогава Стармър. И спази дадената дума. Още не беше изсъхнало..

публикувано на 31.05.25 в 11:39