Бедствието в Индия - в „аптеката на света“ не достигат лекарства, кислород и ваксини

„По време на първата вълна, както навсякъде по света, беше много трудно, но ситуацията не беше чак толкова лоша, защото Индия беше в пълен локдаун. Това беше наистина много продължителен локдаун, наложен още в началото на пандемията. Трябва да отчетем и факта, че тук населението е предимно младо, в сравнение с Европейския съюз и Съединените щати последиците от пандемията от здравна гледна точка бяха сравнително леки. Икономическите последици от тези ограничителни мерки обаче бяха опустошителни.“

Заради това правителството отказва да въведе национален локдаун, както направи през март миналата година, коментира професор Радж Бала - експерт по право и преподавател в Канзас.

„Този пълен национален локдаун стана причина брутният вътрешен продукт на Индия да се свие с 24 процента през първото тримесечие на 2020-а. Тази година в най-добрия случай икономиката ще отбележи ръст от 6 на сто.“

„Сега има наложени локдауни по места - в различните щати според развитието на ситуацията там. Например сега в Делхи има пълен локдаун за трета, а може би ще остане и четвърта седмица. Подобна е ситуацията и в Мумбай, щата Махаращра. Това са все икономически центрове, в които има строги ограничителни мерки. Никой не знае кога ще свърши тази ситуация. Разбира се, има индикации, че пикът вече е настъпил в Индия, или поне в някои щати, но това е много голяма държава. Има други щати, в които пикът на пандемията тепърва предстои“, допълва проф. Гулшан Сачдева. 

„Ситуацията наистина е много трудна. Индия е огромна държава, в която, разбира се, се произвеждат ваксини. Досега са ваксинирани около 170 милиона души, но това е малко на фона на глобалните мащаби. Индия е считана за „аптеката“ на света, но сега тук липсват лекарства, кислород и други медицински изделия.“

„Индия гордо се нарича „аптеката на света“, но иронията в настоящата ситуация е, че тя не може да е дори аптека за самата себе си. Има невероятен недостиг на ваксини срещу коронавируса. Проблемът се задълбочава заради начина, по който правителството осигурява разпространението на ваксините. Разбира се, то осигурява ваксини на много ниска цена, дори безплатно за много хора, но самият процес по ваксиниране е оставен на местните власти, децентрализиран е“, отбелязва Радж Бала.

Проф. Пронаб Сен, ръководител на индийската програма на Международния център за растеж, също не намира сериозен повод за оптимизъм:

„В голяма и интегрирана държава, каквато е Индия, локдаун на едно място може да повлияе на икономиката на други части на страната, които не са в локдаун, защото неминуемо възникват проблеми с веригите на доставки.“

„Болниците, градовете и селата, училищата и университетите, отделните щати - те трябва да се състезават помежду си в децентрализираната схема за доставки на ваксините. Докато имунизационният процес не напредне значително, а това може да отнеме година или две, индийската икономика ще се развива все по-бавно“, подчертава Радж Бала.

И Радж Бала, и Пронаб Сен потвърждават, че проблемът с огромния недостиг на ваксини и продукти за изработка на лекарства в Индия може да се превърне в световен проблем, какъвто в момента е индийският вариант на Covid-19.

Индия задейства различни мерки, с които да контролира и дори да блокира износа на материали, свързани с пандемията. Става дума не само за лични предпазни средства като маски и ръкавици, но и за активните вещества, които се използват за производството на лекарства. Ако Индия ограничава износа си на вещества и ваксини за африканските държави на юг от Сахара, ще наруши процеса на ваксинация на тяхното население, изтъква Бала, който е изключително притеснен за развитието на икономиката на родната му страна.

Гулшан Сачдева споделя тази загриженост:

„Икономиката се свиваше още преди това по различни причини, но след това дойде и ударът от пандемията. Той доведе до близо 8 процента спад на икономиката през 2020-а спрямо година по-рано. Това е първият път след обявяването на независимостта, в който Индия изпада в рецесия. Въпреки това от септември започна леко възстановяване и растежът се върна към позитивна траектория.“

Тежката икономическа картина води до безработица, а това оставя без доход цели семейства.

„Жените, които работят като домашни помощнички, губят източника на доходите си. Същото важи и за мъжете общи работници, които упражняват тежък физически труд. Хора от по-нисшите касти или от религиозните малцинства - когато и те загубят работата си, това също води до загуба на доходи“, казва още Радж Бала.

Проф. Пронаб Сен обръща поглед към земеделието:

„Практически по-голямата заетост в Индия е в неформалния сектор и той е много по-голям от това, което си представяте. Например - заетостта в аграрния сектор е изцяло извън държавния сектор, защото тук няма големи ферми. Ние имаме малки ферми, които обаче привличат много работна ръка. Почти 50 процента от работната ръка е заета в земеделието.“

Ако има добра новина, тя е, че голяма част от изнесените в Индия индустрии в IT сферата вече са се нагодили към работата от дома и там сривът не е толкова сериозен. За много семейства обаче има и друг проблем - членовете, които работят зад граница, не могат да се върнат на работното си място.

„Хората, които искат да пътуват в чужбина, не могат да го направят в момента. Но тези, които вече са навън, си останаха там. Никой не се завърна. Те ще продължат да изпращат част от спечеленото зад граница на роднините си в Индия“, посочва Пронаб Сен, който вижда  единственото решение в масовата ваксинация.

„Ако страхът остане, прогнозите в средносрочен план не изглеждат добре. На първо място всичко зависи от ефикасността на ваксините и доверието на хората в тях. Ако хората им повярват и ваксинационният процес се получи, мисля, че в средносрочен план Индия ще успее да се върне към нормалните си нива на растеж.“

Радж Бала Индия трябва да включи армията в процеса на ваксинация, а не да го оставя на местните власти. Като пунктове трябва да се използват избирателните секции, които хората добре познават. Следващата стъпка е фискални мерки, но и тук има уловка - те са свързани с набиране на дълг.

„Индия скоро ще се превърне в страната с трети по големина дълг сред развиващите се държави след Бразилия и Аржентина. Техният дълг е с рейтинг „боклук“, докато индийският 3 пъти Б - само едно ниво по-високо. Твърде вероятно е международните рейтингови агенции да понижат оценките си за индийския дълг до най-ниското ниво, защото те твърдят, че икономиката трябва да расте с 10 на сто годишно, за да стабилизира Индия много високата си задлъжнялост и да започне да я намалява.“

И като добавим, че ускореният растеж обикновено води до ръст на инфлацията, който няма да бъде понесен от населението, картината остава повече от тревожна. Защо след като демонстрира желание за диалог с международните си партньори, Индия не получава помощ от тях и не развива достатъчно добре търговията си? 

„Имаше много възможности преди пандемията, в които Индия може да либерализира международния си търговски режим. Митата, които налага, са сред най-високите в света. Режимът е доста рестриктивен и за много видове услуги, например адвокатските. Индия продължава да се проваля в това направление и търпи много критики, които аз смятам за напълно основателни“, коментира проф. Радж Бала, според когото геополитически може да се въздейства върху част от решенията на правителството на държавата с петата по големина икономика в света, която върви към катастрофа. Чуйте и звуковия файл.