Страните от Западните Балкани, Хърватия и Словения искат ускоряване на присъединяването към ЕС

Президентите на страните от Западните Балкани и на Хърватия и Словения, които са членки на Европейския съюз, се обявиха на днешната си среща в Словения за ускоряване на процеса на присъединяване на региона към съюза.

Сръбската обществена медия РТС цитира съвместната декларация на държавните глави на Сърбия, Черна гора, Косово, Република Северна Македония, Албания, колективното председателство на Босна и Херцеговина и на президентите на Хърватия и Словения, които се обявяват за начало без отлагане на присъединителните преговори със Скопие и Тирана. 

Президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски заяви, че историческите въпроси нямат нищо общо с процесът на евроинтеграция.

А президентът на Сърбия Александър Вучич заяви, че само по един въпрос няма единодушие на Западните Балкани - за това как да не се променят държавните граници:

"Някои си мислят, че не бива да се променят границите такива, каквито на тях им харесват. А ние смятаме, че не бива да има промени съгласно правилата, установени от ООН. Как може да ме убедите, че спазвате принципа за неприкосновеност на границите, след като през 2008 година ги променихте".

Така Вучич припомни едностранното обявяване преди 13 години на независимост на Косово.

А инициативата днес всички страни от региона да отхвърлят поредно преначертаване на границите е заради появила се миналия месец информация за постъпило в Еврокомисията такова предложение, което по принцип всички смятат за опасно, защото може да доведе до нова регионална война.

Президентите на Словения и на Хърватия - Борут Пахор и Зоран Миланович, се обявиха за възможно най-бързо приемане на страните от Западните Балкани в Европейския съюз. Двамата бяха домакини в Словения на десетата юбилейна среща на държавните глави от региона в рамките на инициативата Брдо-Бриони.

В този дух беше и съвместната декларация на президентите на Сърбия, Черна гора, Косово, Албания, Република Северна Македония и колективното председателство на Босна и Херцеговина.

Хърватският президент Миланович коментира неволите на Скопие в опитите да получи дата за начало на преговори:

"Македония или Северна Македония, както се нарича сега официално, защото това искаха от нея, се намира в невъзможна ситуация. До тази тема дори не се докоснахме на днешните разговори и в декларацията ни. Македонците не са и настоявали за това. Имам предвид условията, които им се поставят в един относително късен момент на назряването на преговорите за това, какво пише в някакви учебници по история".

Миланович припомни хърватско-словенския спор за достъп до Адриатическо море преди Загреб да влезе в Евросъюза и даде да се разбере, че не одобрява позицията на България по отношение на Република Северна Македония:

"Никога не усетих и не видях Словения да иска да обиди Хърватия, да попречи или да унижи Хърватия. Бяха упорити, понякога даже досадни. Накрая не се договорихме, но животът продължава. Това, което сега официалната политика на една страна членка на ЕС причинява на Северна Македония, е нещо, което бих нарекъл "престъпване" - навлизане на чужда територия".