„В сравнение в другите арктически страни Русия има най-голям интерес от развитието на Арктика. Имаме най-голямата крайбрежна ивица. В Арктика живеят 4 милиона души, повече от половината от тях - в Русия. По-голямата част от добива на нефт и газ, който е основата на руската икономика, се извършва в руските арктически региони. Русия, за разлика от другите арктически страни, е разположила там стратегически ядрени сили - атомни подводници в базата на Колския полуостров край Мурманск. Това е жизненоважен регион за Русия, в който се намират основните сили за защита на нашата страна в случай на ядрена война“. Това каза пред БНР експертът по Арктика на Руския съвет по международни въпроси Андрей Тодоров.
Руският външен министър Сергей Лавров предупреди западните страни да не заявяват претенции в Арктика. А датският му колега Йепе Кофод изрази притеснение от руското въоръжаване в Арктика. Размяната на реплики предшества срещата на външните министри на страните от Арктическия съвет в Рейкявик, в който участват Съединените щати, Русия, Канада, Норвегия, Дания, Швеция, Финландия и Исландия.
През последните години обширната територия около Северния полюс се наложи като важна тема в световната геополитическа надпревара между осемте членки на Арктическия съвет заради значителните си природни богатства, морските си маршрути и стратегическото си разположение. Преди две години тогавашният американски президент Доналд Тръмп дори изяви желание Съединените щати да купят Гренландия - огромна арктическа територия и важна част от малка Дания.
Срещата на външните министри от Арктическия съвет привлече вниманието си и заради дългоочакваната първа среща на руския министър на външните работи Сергей Лавров с американския държавен секретар Антъни Блинкън. Преговорите между двамата се възприемат като сигурен знак, че среща на високо равнище между президентите на Русия и Съединените щати всеки пак ще има. Макар и от Кремъл все още да не са потвърдили официално, че Владимир Путин приема поканата на Джо Байдън да се срещнат лично в някоя от европейските столици.
Арктическият съвет е създаден преди 25 години в Отава с идеята да защитава правата и подобрява живота на малобройните коренни народи в Арктика, както и да съхранява уникалното биологично разнообразия в региона. Съветът е уникален и не прилича на никоя друга регионална организация, каза за предаването „Събота 150“ Тодоров:
„За разлика от другите регионални организации Арктическият съвет включва не само държави, но и представители на коренните народи в Арктика. Те нямат формален суверенитет, просто живеят на териториите на арктическите страни, но са представени в Арктическия съвет. Затова Съветът не може да има юридически статут. Това е уникално. Не съществува никъде другаде. Това позволява на всички заинтересовани страни да участват в решаването на проблемите в региона“.
Според него влошаването на отношенията между Русия и Запада след събитията в Украйна през 2014 г. се отразява и на арктическия регион.
„За Европа, за НАТО и за САЩ много важен регион, който се простира до Арктика, е рубежът Гренландия - Исландия - Великобритания. По време на Студената война там се намираше противолодъчния рубеж, който защитаваше този район от съветските подводници. Целта беше да се запазят комуникациите между Европа и Северна Америка в случай на война. След 2014 г. този рубеж започва да се възстановява. НАТО се позовава на това, че Русия е възстановила активността на своите подводници и съответно в Исландия се разполагат противолодъчни самолети, а в базата Трьомсьо в Норвегия се създават условия за приемането на американски атомни подводници. Или с други думи - в Арктика се създава огнище на напрежение, което по никакъв начин не е свързано със самата Арктика, а със стратегическото противопоставяне между НАТО и Русия“.
До 2014 г. в Арктика е имало няколко платформи за обсъждане на военни въпроси. Това са срещите на министрите на отбраната, на началниците на генералните щабове на въоръжените сили на арктическите страни и арктическата кръгла маса по въпросите на сигурността, в която освен арктическите страни участваха Великобритания, Франция и Нидерландия. От 2014 г. Русия не участва в нито една от тези платформи.
Интервюто с Андрей Тодоров можете да чуете в звуковия файл.
"Имам огромното удоволствие да съм част от екипа на най-голямата клиника за дълголетие в България и да споделим най-големите новости по отношение на дълголетието. Темата за дълголетието е изключително актуална не само в България, но и по целия свят ". Това каза пред БНР д-р Веселин Димитров Гаврилов , анестезиолог и интензивист с над 15 години..
Много хора без лични документи изпадат в тежко положение, от което не могат да се измъкнат сами, без съдебна помощ. По последни проучвания, извършени в рамките на Национална застъпническа кампания "Невидимите, които виждаме", за 2022 г. тези хора наброяват 220 000 . На фона на демографската картина в страната ни, това е загуба на човешки..
"Медийното оповестяване на предварителните проби е огромен проблем и много хора са наричани наркомани още на предварителни проби. Разпространява се подобна информация, включително когато става дума за причинени инциденти на пътя". Това заяви пред БНР адвокат Силвия Петкова : "Има много често случаи с фалшиво положителни проби за наркотици ,..
"Готвим планове за война, но нямаме планове за мир" . Това отбеляза пред БНР Любомир Кючуков , заместник-министър на външните работи от 2005 до 2009 година: "Изглежда не просто логично, но и наложително да вземем мерки за своята сигурност, ако се чувстваме заплашени, стига да правим всичко възможно да избегнем конфликт . Днес обаче като че ли..
В живота всеки търси като добър режисьор, най-добрата роля за себе си . Изгражда я постепенно, многоаспектно, поставя героя си в различни обстоятелства и конфликти, за да извади на показ способността си за адаптация, действие и развитие. Всеки от нас се пита - "Кой съм" и "Какво да направя". Нощният гост днес търси следите,..
Голяма част от възрастните българи, особено тези в държавната администрация, все още не владеят добре основният чужд език – английския , въпреки проектите и програмите за обучение. Тази равносметка направи в интервю за БНР Владимир Христов, председател на Българската асоциация на езиковите центрове. Според него тези програми са..
Opeth се завръщат в България тази есен. Последният им концерт беше през 2022 година отново по покана на Blue Hills, а сега групата се готви за нова среща с българските си фенове. Музикалните гиганти от Швеция ще свирят в Asics Arena на 10 октомври (петък). "Концертът в никакъв случай не е жанрово ограничен" . Това каза пред БНР..
"Не съм съгласна с определението, че "Хамас" е радикална групировка" . Това отбеляза пред БНР д-р Милена Ангелова , която се завърна от Газа:..
"Мафията изнудва София! Не трябва да се даваме". Това заяви пред БНР Елисавета Белобрадова, депутат от ПП-ДБ, за кризата с боклука в "Люлин" и..
Няма сухи дерета, щом са дерета, там е текла и пак ще тече вода . Това каза пред БНР доц. д-р инж. Петър Филков, декан на Хидротехническия факултет и..