Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Учени от БАН търсят неизвестни факти в стари ръкописи

Проф. Елисавета Мусакова, доц. Маркос Скарпа
Снимка: Мая Данчева

Кирило-Методиевският научен център и Институтът по математика и информатика към Българската академия на науките изпълняват проект "Южнославянски кописти и скриптории от XIV век (палеографска атрибуция и онлайн реперториум)". Проектът се финансира от Национален фонд „Научни изследвания“.

По думите на проф. Елисавета Мусакова всичко, което ще се събере в проекта, ще бъде изненада и за учените:

„При положение, че ние съберем тези дигитални изображения и това трябва да стане с много високо качество образи, поне такова е желанието на проекта, изведнъж ще започнем да виждаме нещата по съвсем друг начин“, каза за БНР проф. Елисавета Мусакова, хоноруван преподавател в Националната художествена академия.

По думите ѝ 14 век не е само края на Второто българско царство, а и Златен век на българската книжнина.

„Това е век на изключително богати книжовни събития, на много промени. От нашата по-тясна гледна точка на хора, които се занимават с ръкописите, това е време, от което вече имаме много повече запазени ръкописи, много повече подписани от средновековните книжовници ръкописи. Епохата е много богата на събития, много сложни от една страна и, от друга страна, една необичайна свобода в развитието на книжовните връзки и отношения“, допълни в предаването „Нощен хоризонт“ проф. Елисавета Мусакова.

Проф. Елисавета Мусакова                Снимка: Мая Данчева

Според нея е много важно да се има предвид влиянието на монасите исихасти, защото това е едно течение в християнската религия, което се връща към чистотата на словото, към чистотата на вярата и в същото време поставя на много централно място молитвата и всичко това много променя отношението към книгата, към начина на писане.

Това влияе върху издирването на старите образци, в които са търсили тази чистота на словото и текат едновременно процеси на връщане към най-старите ръкописи, към глаголическата и ранната кирилска традиция от една страна и от друга страна това е сравняването с гръцките ръкописи наново. Това е времето, при което се правят нови преводи и нови редакции на текстовете. В целия този процес е много важна ролята на Атонските манастири“.

Доц. Маркос Скарпа                                Снимка: Мая Данчева

Най-голяма част от ръкописите, които ще бъдат проучвани са богослужебни текстове, каза доцент Маркос Скарпа, италианец по произход, който работи в Кирило – Методиевския научен център в БАН.

В манастирите не е имало само текстове за служба, а и текстове за четене. Това може да е общо четене. По време на трапеза се чете житието на светци“, каза доц. Скарпа.

Повече можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проучване алармира: В сгради на училища и детски градини у нас все още има азбест

В страната все още има сгради, в които азбестовите материали, използвани в строителството им, не са премахнати . Това сочи проучване на частна фирма, която се занимава с демонтаж и обезвреждане на азбест и азбестосъдържащи материали. Те са силно канцерогенни и вредни за здравето . Вдишването на миниатюрни азбестови влакна и прах може да причини..

публикувано на 25.09.25 в 06:59
Милен Митев

Милен Митев: Радиото вече е много повече от звук и ефир

Българското национално радио стартира конкурс за двама водещи на ново предаване на български жестов език . Това е уникално събитие, защото става въпрос за предаване за глухонеми.  В деня на жестовите езици – БНР обявява конкурс за ново предаване на жестов език "На първо четене може би звучи малко странно радио или радио предаване,..

публикувано на 24.09.25 в 15:12
Зорница Христова

Зорница Христова: Витоша присъства в културното въображение на българина, не само на софиянеца

" Витоша е градска планина само, доколкото е до София, а разбира се, иначе тя е съвсем сериозна планина, една от големите в България и не бива да бъде подценявана ". Това коментира пред БНР писателят и преводач Зорница Христова : "Това че се нарича парк, говори за защитения ѝ статут, а не я прави безопасна, но има много истории, защото това е..

публикувано на 24.09.25 в 12:27

Ескейп стая на колела - в капана на трафикантите

Ескейп стая на колела ще премине през 11 града у нас . Инициативата се осъществява съвместно между нидерландска фондация и Националната комисия за борба с трафика на хора. Локациите са консултирани с МВР и не са произволно избрани. Идеята: повече гласност и превенция срещу трафика на хора. Преживяването: клаустрофобично, целящо да..

публикувано на 24.09.25 в 10:55
Проф. д-р Веселка Дулева

Проф. Веселка Дулева: Препоръчваме минимум между 6 и 8 чаши вода на ден

"Нашите наблюдения през годините при проведени много национално представителни проучвания установяваме, че  българинът не следи хидратацията си и не се обръща достатъчно внимание на прием на достатъчно количество течности , като за да компенсираме загубите в рамките на деня, които са за средностатистическия индивид в умерен климат при умерено ниво на..

публикувано на 24.09.25 в 10:37

Атанас Василев, председател на УС на НСБЛ: Искаме браншът ни да се изсветли

"Тъй като в закона, който предвиждаше нови ограничения за производството на домашен алкохол, има много спорни текстове към него, със сигурност нямаше как да няма негативна реакция от всички нас ". Това заяви пред БНР Атанас Василев,  председател на Управителния съвет на Националното сдружение на българските лозари: "Това е един нелеп опит на..

публикувано на 24.09.25 в 10:21
Иван Комита

"Ахимса” - новата книга на Иван Комита

"Ахимса” е заглавието на новата книга на Иван Комита . "Този творчески хибрид , както го нарекох аз в обръщението ми в социалните мрежи, реших да го създам, защото олицетворява мен, вътрешната ми същност". Това сподели пред БНР авторът:  "Като бивш моден мениджър и човек, който е работел в светските среди, човек, боготворил материалното и..

публикувано на 23.09.25 в 19:38