Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нищо ново под слънцето или червена лампа? Какво е американско-датската шпионска афера

Снимка: Pixabay

„Приятелите не се подслушват.“ Недвусмислените думи Ангела Меркел изрича през 2013 година, когато от изнесените данни на бившия сътрудник на ЦРУ Едуард Сноудън става ясно, че американските служби са я подслушвали. Осем години по-късно журналистическо разследване на датското радио ни припомни този скандал. Оказва се, че датските служби тогава са помагали на американците. Новите разкрития предизвикаха бурна реакция в съседна на Германия Дания, но не толкова заради подслушването на канцлера Меркел, а заради подслушването на датски граждани.

Разкритията обаче идват в момент, когато Европа, и особено Германия, се надяват да възкресят близките си партньорски отношения с новата американска президентска администрация. Джо Байдън сега е президент, но по време на шпионската афера беше вицепрезидент на Барак Обама. Въпреки политическия заряд на датските разкрития, темата сякаш не предизвика очаквания шум - официален Берлин се въздържа от коментар, същото направи и ЕК. 

Разкритията не са изненада“, обяснява пред БНР проф. Томас Йегер, политолог в Кьолнския университет, изследовател на отношенията между Европа и Америка.

„Голямата новина беше преди години, когато се разбра, че американските служби масово подслушват партньорите си. Нещо повече - че всички държави са им помагали. Така че сега проблемът на партньорите е, че се разкри още една част от скандала, а не скандалът по същество“.

Франция обаче реагира остро със заплахата, че ако изнесените данни от журналистическото разследване се потвърдят, това ще има последици за отношенията с Дания.

Това е помпозна заявка, но тя е насочена към французите. Какви последици може да има? Видяхме реакцията на държавите партньори, когато избухна скандалът. Държавите нямат кой знае какви възможности. В съвместната си дейност партньорските тайни служби зависят една от друга. Знаят, че взаимно се подслушват. Има само едно малко изключение от пет държави - Съединените щати, Великобритания, Австралия, Канада и Нова Зеландия. 

Най-често срещаният от малкото коментари по темата е, че е наивно някой да смята, че партньорите не се шпионират взаимно. Датската помощ за американците не е противозаконна, но политически все пак експлозивна? 

Датските тайни служби са помогнали на американците, за да извлекат ползи от това. Американците са най-добрите в тази област. Те имат силна разменна монета - софтуер, всякакво техническо оборудване, което предоставят срещу някаква услуга или информация. Така работят службите и всички познават правилата на играта.

В този смисъл наистина е наивно да се вярва, че партньорските служби не се подслушват една друга. Или пък не подслушват водещи политици на партньорски държави.

Да се подслушват приятели е недопустимо, каза канцлерът Ангела Меркел през 2013 година, по време на шпионската афера. Тогава се появи обещанието за антишпионско споразумение между Германия и Съединените щати. То все още не е факт. Защо?

Това беше голямото обещание на Германия, когато избухна скандалът. Тогава се заговори за светлото бъдеще, което ще донесе забрана на взаимното шпиониране. Но Вашингтон никога не е имал намерение да сключва такова споразумение с Берлин. И затова никога нищо повече не се случи, а темата послужи повече за успокоение на германската общественост.

Когато стана ясно, че американците подслушват Ангела Меркел, президент беше Барак Обама, а негов вице - днешният президент Джо Байдън. Няма как той да не е дочул за подслушването. Сега, когато Европа се опитва отново да стопли отношенията си с Америка при президентството на Байдън, новите разкрития не идват ли в неподходящ момент? 

Не вярвам новите разкрития да имат някакви сериозни последици. Всички, които работят в тази сфера, знаят, че взаимно се подслушваме. Разкритията на Едуард Сноудън отдавна са проучени. Знае се как службите работят заедно срещу трети страни. Така че наистина не е голяма изненада, че датчаните са помагали на американците да подслушват Меркел. 

Новите разкрития няма да помрачат отношенията между Германия и Съединените щати или между Америка и Европа. Нека си спомним реакцията на Меркел, когато избухна скандалът - тя беше ядосана, че информацията стана публична, а не толкова на самия факт на подслушването. Просто защото всеки, който заема такъв пост, знае, че правителствата на другите държави искат да знаят, какво мисли и прави той. И службите са готови на всичко, за да се сдобият с тази информация.

И все пак, няма ли да пострада доверието между Европа и Америка?

Не вярвам доверието между Америка и Европа да пострада, защото за правителствата информацията не е нова. За тяхно съжаление обаче информацията стана публична. Но така или иначе - новите разкрития няма да попречат на презокеанското политическо сближаване.

Ангела Меркел и Барак Обама през 2014 година, снимка: ЕПА/БГНЕС
От една страна американско-датската шпионска афера е само белег на зле прикритото недоверие дори между партньори - една от константите в геополитиката, демонстрирана от столетия. От друга, скандалът съдържа в себе си това, което Маркета Грегорова -евродепутат от чешката Пиратска партия, „въпроси на 21-ви век" - тези за поверителността и сигурността на комуникациите в дигиталната ера. 

„Поверителността на данните в интернет е абстрактна концепция, която става ясна на хората едва когато я изгубят. Сноудън, както и други уисълблоуъри, показаха, че губим поверителността, когато не я защитаваме“. 

Бяхте ли изненадана, че американската Агенция за национална сигурност е продължила да шпионира Ангела Меркел най-малко две години след разкритията на Сноудън?

И да, и не. Ако се поставя на мястото на Съединените щати, и аз няма да имам безрезервно доверие на никого. Но политическите, дипломатически и репутационни поражения, които такива практики костват на европейските лидери неутрализират ползата от тези действия. Изненадана съм, че не е имало промяна в отношението на Вашингтон и може би ние трябва чрез икономически и дипломатически средства да повишим цената, която някой плаща, ако ни шпионира.

Смятате ли, че подобни санкционни мерки срещу шпионаж могат да произлязат от Европейския парламент, в който сте депутат?

Не смятам, че е възможно в момента, но трябва да се отнесем сериозно към въпроса. Това вече се случва на ниво национални правителства. Но ние не сме европейска федерация с общо разузнаване и поради това Европейският съюз няма как да вземе такива мерки.

Това разследване на журналисти от няколко страни показа как САЩ или друга държава могат да използват самата инфраструктура на интернет свързаността ни, за да прихващат всякакви видове компютърна и мобилна комуникация. Какви проблеми с общата ни мрежова сигурност демонстрира случая?

Тук пак трябва да засегна въпроса за европейския федерализъм. Нашите дигитални магистрали, които често са подводни интернет кабели, винаги са били точки на пробив за различни разузнавателни служби. Този въпрос засяга всяка страна, не само европейските. Личното ми разбиране е, че ако не развием европейска федерация със споделени възможности за разузнаване и контраразузнаване, на нивото на американските или китайските, няма да можем ефективно да защитаваме тайните си. Но това е дългосрочно развитие.

В момента страните членки трябва най-малкото да имат доверието, че лидерите им няма да бъдат шпионирани. При положение че истината е друга, то ние трябва да имаме по-добри закони за защита на уисълблоурите, за да не бъде възможно следващите Едуард Сноудън или Челси Манинг да бъдат наказвани за действията си.

Що се отнася до техниката, има ли някакви по-децентрализирани алтернативи, които да намалят ролята на тези подводни интернет магистрали?

Има малки алтернативи, но те няма как да обслужат цели държави. Смятам, че просто трябва да обърнем повече внимание на киберсигурността. Има как тези магистрали да бъдат защитени по-добре. Няма нищо лошо в проучването и използването на алтернативи, но сигурността на кибермагистралите трябва да бъде от най-висок приоритет.

Изглежда обаче това е политическата и обществена нормалност. Германия и Съединените щати се въздържат от сериозни коментари по темата. Не се вижда и силен обществен отклик. 

Зад кулисите тече Шекспирова драма - такива разкрития създават големи дипломатически проблеми за много хора. Но съм съгласна, че въпросът не получава нужното обществено внимание. Към момента е политическа нормалност държавите да се шпионират и никой да няма доверие никому. Споразумението „Пет очи" за споделено разузнаване и срещу шпиониране между САЩ, Австралия, Канада, Великобритания и Нова Зеландия е рядко политическо изключение. Разбираемо е, че държавите държат в тайна разузнавателните си въпроси. Но смятам, че по тази тема трябва да има доста повече светлина и обсъждания. Защото накрая гражданите са тези, които биват повлияни от шпионирането. 

снимка: ЕПА/БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Столичният кмет Васил Терзиев.

Кметът на София отказа да присъства на заседанието на СОС

Кметът на София Васил Терзиев отказа да присъства на заседанието на Столичния общински съвет, тъй като докладът му за актуализацията на бюджета на града за тази година отпадна от дневния ред на градския парламент. По правилник кметът не е длъжен да присъства на заседанията на общинския съвет, ако няма негови доклади за гласуване. Пред журналистите..

публикувано на 28.11.24 в 14:40

ЕП осъди в резолюция парламентарните избори в Грузия

Европейският парламент прие резолюция, в която осъжда парламентарните избори в Грузия на 26 октомври и настоява за повторното им провеждане в рамките на една година при засилено международно наблюдение и независима изборна администрация.  Евродепутатите ги определят като "нито свободни, нито честни" и като "поредната проява на продължаващото..

публикувано на 28.11.24 в 14:12
Прокурор Десислава Петрова

Десислава Петрова: Обществото е кръвожадно за тежки наказания и това е проекция на начина на живот

Доста е кръвожадно обществото ни в днешно време и това е проекция от цялостния начин на живота, които водим. В едно по-спокойно общество такива драстични очаквания няма, с уговорка за най-тежките престъпления. Това каза Десислава Петрова, заместник градски прокурор на София, хоноруван асистент в академията на МВР и преподавател във Военна..

публикувано на 28.11.24 в 14:07

Парламентът пак не успя да избере председател, Назарян и Кирилов - отново на балотаж

Парламентът отново не успя да избере председател. Депутатите със седми пореден опит за избор на председател на НС Кандидатът на ГЕРБ-СДС Рая Назарян получи 69 гласа "за", 161 против. Петър Петров от "Възраждане" получи подкрепа от 46 депутати, против бяха 130, 62-ма се въздържаха. За кандидатурата на БСП - доц. Наталия Киселова,..

публикувано на 28.11.24 в 14:02
Изпълнителният директор на

Директорът на "Булгаргаз" обясни какви са причините за поскъпване на газа с близо 11%

Почти 11 процента се очаква да е поскъпването на природния газ през декември и цената му да достигне 76 лева за мегаватчас без такси и налози. "Булгаргаз": Природният газ ще поскъпне с почти 11 процента през декември По време на общественото обсъждане в Комисията за енергийно и водно регулиране изпълнителният директор на "Булгаргаз" Веселин..

публикувано на 28.11.24 в 13:58

НОИ: Пенсионерите у нас са 2,047 млн., близо 46% от тях са с минимални пенсии

В края на септември пенсионерите в България са били 2 047 000, като близо 46% от тях са с минимални пенсии, сочат данните на НОИ.  Най-новите данни на НОИ за пенсиите през първите девет месеца на тази година показват, че до 580,57 лв. включително, колкото е минималната за стаж и възраст, получават 811 000 от пенсионерите у нас, или 40 на сто от..

публикувано на 28.11.24 в 13:54

Предложение: С 8 стотинки да поскъпне кубик вода в Монтана

С 8 стотинки се повишава цената на водата в Монтана от 1 януари 2025 година. Предложението е на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), което днес се подлага на обществено обсъждане Цената на питейната вода за град Монтана да стане 5,05 лв. за кубик от 1 януари поиска КЕВР.  Досега жителите на областния център плащаха по 4,97..

публикувано на 28.11.24 в 13:46