Докато в Съединените щати някои от ваксинираните участват в томболи и печелят награди от по 1 милион долара, а в Германия от тази седмица започна ваксинирането на подрастващи, получилите доза срещу Covid-19 в Африка и Индия са едноцифрени проценти. Нередно и неетично е да се ваксинират деца в САЩ и Европа, вместо здравни работници в Африка, Югоизточна Азия и Латинска Америка, смята Робърт Йейтс:
„И мисля, че това ще се отрази на нивото на доверие и сътрудничество между отделните страни. По време на срещата на Г-7 този уикенд във Великобритания ще се отправят силни послания за ваксинирането по света и това да не забравяме никого. Има очаквания страните да си сътрудничат по въпроси като климатичните промени, но във времена на най-голямата криза се видя, че богатите „прередихме опашката” и натрупахме по-голямото количество ваксини.”
Ако повечето средства отиват за ваксини и медицинско оборудване несъмнено въпросът с изменението на климата ще остане на заден план. За справянето с тези световни проблеми – пандемията от коронавирус и промените в климата, са необходими пари. Как на държавите с ниски доходи може да бъде помогнато, за да възстановят икономическите си перспективи?
„Мисля, че можем да се справим с тези две огромни екзистенциални кризи, заплашващи съществуването ни. Световният валутен фонд е изчислил, че са ни нужни около 50 милиарда долара, за да се осигурят ваксини за 40 процента от населението на всички страни до края на тази година и за най-малко 60 на сто до юли 2022 г. Богатите страни от Г-7 трябва да осигурят около две трети от тях, или 30 милиарда долара. Това е една капка в океана в сравнение с вече похарченото за Covid-19. Този план изчислява, че така световната икономика ще спести 9 трилиона долара. Лесно бихме намерили необходимите пари за борбата с Covid-19 и климатичните промени. За тези неща се изисква политическа ангажираност и държавно финансиране. Ако политиците имат волята, можем да го направим.”
Повечето от средствата ще бъдат разпределени чрез инициативата за ускоряване на достъпа до инструменти за борба с COVID-19 и глобалната програма за достъп до ваксини COVAX, допълва Робърт Йейтс. Те няма да отидат само за ваксини, а за разработването на нови тестове и медикаменти, както и за укрепване на здравните системи в бедни държави:
„По този начин парите ще бъдат разпределени ефикасно и справедливо по целия свят. И е много по-добре да го направим по този начин, вместо страните сами да решават дали да дарят ваксини, защото така се рискува някои страни да натрупат прекалено много или неправилните за тяхната заболеваемост. А страни, които не са стратегически важни, да останат на заден план.”
Кой е най-добрият начин за решаването на проблема с неравноправието при достъпа до ваксини срещу Covid-19?
„Имаше ясни послания от МВФ, Световната банка, СЗО, Световната търговска организация, световни и религиозни лидери. На практика те казват едно и също – трябва да се случат три неща. Първото е богатите страни, с излишък от ваксини, незабавно да започнат да ги разпределят посредством COVAX. Необходимо е около 1 милиард ваксини да бъдат „освободени” от богатите страни по този начин. Второто е финансирането и набирането на 50-те милиарда долара, които споменах. Третото нещо е да се ускори споделянето на технологии, за да могат да се произвеждат на повече места ваксини, лекарства и тестове, защото сега произвеждането на ваксини е силно концентрирано – в Европа, САЩ, Индия и Китай. За да се случи това ще е необходимо отпадане на патентите, както и инвестиране в нови заводи, обучение на хора и осигуряването на суровини. СЗО въвежда механизъм, които да обедини ноу-хау и рецептите, по които компаниите да могат да произвеждат ваксини.”
И препоръките на доцента по юридически науки от университета „Сейнт Луис” в американския щат Мисури Ана Ръчман:
„Мисля, че трябва да има лимит за количеството ваксини, които всяка страна може да закупи пропорционално на населението си. От юридическата страна на въпроса е нужно поемането на ангажимент от всички държави за споделянето на ваксини, макар и с ограничения. В противен случай отново ще наблюдаваме ваксинационен национализъм и при следващата пандемия. Някои предложиха изработването на Пандемично споразумение и според мен това ще е добър начин богатите държави да се обвържат с по-малкото трупане на ваксини и повече споделяне следващия път. ”
Приходите или опазването на живота на хората са приоритет за производителите на лекарства и какви ще са последиците от т.нар. патентна война за ваксините срещу Covid-19?
„Този път фармацевтичните компании ще имат добри печалби, което не става винаги при ваксините, защото обикновено при тях трудно се отчитат ползи в парично изражение. Но това наблюдаваме сега при този предимно движен от пазара процес при разработката им. Много от патентите за ваксините срещу Covid-19 все още не са предоставени или издадени и това допълнително усложнява ситуацията. Не мисля, че патентната война, която се разрази, ще приключи заедно с пандемията. Тя ще оказва влияние и в годините след това. Според международния закон е невъзможно да се премахнат патентите върху ваксините, освен ако не се постигне съгласие между всички държави, което е много малко вероятно. Така че за в бъдеще освен да се стимулира вътрешното производство на ваксини, което е нещо, което страните с ниски доходи според мен определено трябва да направят, съществува и задължителното лицензиране например. Използвайки го бедните страни ще могат да проучват технологиите за производството на ваксини. Това е трънлив път, защото е много трудно да се създаде препарат без сътрудничество с носителя на патента. Но въпреки това е нещо, което тези страни трябва да разгледат.”
Мнението на Робърт Йейтс от кралския институт за международни отношения „Чатъм хаус” относно приоритетите на фармацевтичните компании, произвеждащи ваксини срещу Covid-19:
„Те са различни и това не е изненадващо. Някои компании навлязоха с идеята за ръст на печалбите – те налагат високи цени и търсят възможности за допълнителното им увеличаване. Други компании обаче положиха повече усилия да споделят технологиите си и да не слагат надценка. Много добър пример за това е „АстраЗенека”, която си сътрудничи с институти и индустрията и произвежда ваксини по себестойност. Това е добър модел, но проблемът е, че нямаме достатъчно такива.”
Според Робърт Йейтс поуките от пандемията са отлично обобщени от Независимата група за готовност за действия при кризи. На национално ниво някои от съветите са:
„Инвестиране в системите за обществено здравеопазване, системи за наблюдение, в универсални здравни системи и тяхното реформиране. Повече пари да се отделят за здравеопазване, но те да отиват в мерки за предотвратяването на болести и пандемии, за първични грижи, вместо за големи, скъпи болници. Друго важно нещо е компетентното политическо ръководство. Немалко страни реагираха бавно и в тях политиците не се вслушаха в призивите на здравните експерти. Сред тях са САЩ, Бразилия и Великобритания в началните етапи на пандемията.”
"Не знам дали изобщо трябва да се правим на изненадани за разкритите "домове на ужасите" . Това подчерта пред БНР Лидия Шулева , бивш социален министър: "Не е далеч времето, когато трябваше да изгледаме един друг филма на ужасите, наречен "Могилино" , който беше държавен дом, така че тази практика дали в държавни домове или в частни , за..
Втора дупка в локалното платно на "Цариградско шосе" в столицата разтревожи хората, които живеят в района. Каква е причината за това? Пред БНР Живка Котева , жител на района, обясни: "Бяхме много щастливи, че при нас ще има спирка на метрото. Това е много важна комуникационна точка за града и не само за софиянци, а и за хората,..
Наше ли е миналото? Какъв е отговорът на този въпрос, който често си задаваме и който понякога минава през разрушение, тоест, ако не харесваме миналото, да премахнем това, което го олицетворява. Тази тема е на фокус в третия и последен разговор "Наше ли е миналото" от поредицата публични събития към проекта на Красимир Терзиев на площадката..
За сериозен удар по туризма разказват жителите на румънското село Прайд, след като в края на миналия месец историческата солна мина в района беше наводнена. Съобщава се за отлив на посетители и много отменени резервации в множеството къщи за гости. Нищо не е същото в трансилванското село Прайд, след като освен около 130-те миньори, които са..
Антонина Дуриданова напуска България преди повече от 50 години . Минава през тежки изпитания, за да изгради блестяща кариера в Съединените щати, след това се връща в родината, за да помогне в изграждането на нова данъчна система след края на комунизма. От емигрант до експерт: Историята на Антонина Дуриданова " Голямо вълнение..
"Имаше смислени хора в поне пет политически сили , които доведоха до успеха с влизането на България в парична употреба с евро , но трябва да тръгнем твърде отдалеч". Това каза пред БНР Арман Бабикян , пиар експерт и част от гражданското движение "Ние идваме": "Сред тях беше и Градската десница , беше и НДСВ, на моменти и БСП , разбира се и..
Шестцифрена сума за награда обяви собственикът на компанията , която доставя сървърите на сайта "Черна писта" . От пускането му преди седмица сайтът за опасните пътни отсечки в страната стана обект на многобройни атаки, блокиращи работата му. Димитър Димитров , собственик на хостинг компанията, предлага 100 000 лева за достоверна информация..
Книгата с лирика "Светостта на болката" излиза по повод 20-годишнината от кончината на Николай Колев-Поета . Вижда бял свят благодарение усилията на..
"Полезно е и ни харесва. Намерихме нещо, което би ни било приятно да произвеждаме. Знаем, че го правим хубаво и качествено. Нямаме никакви притеснения..
Преди големите жеги в любимия на плевенчани парк "Кайлъка" възстановиха кът за отдих с помощта на Областната администрация и на дарители...