Ефектът от глобалния минимален корпоративен данък, каква е разумната ставка

Международната система за облагане ще претърпи най-голямата си промяна от близо столетие, след като финансовите министри на седемте най-силни икономики в света се споразумяха за минимален глобален корпоративен данък със ставка поне 15%. И докато политическите анализатори виждат революционна стъпка към по-справедливо облагане на печалбите на големите корпорации, данъчните експерти предупреждават, че дяволът е в детайлите, а мултинационалните компании имат екипи, които могат да заобиколят всеки закон, за да се бъдат ударени от високите корпоративни ставки. Ако изобщо се стигне до въвеждането на глобалния минимум, то ще бъде със сигурност след няколко години, прогнозираха за "Събота 150" професор Джон Къртън - преподавател в Университета в Торонто, който е част и от изследователска група на Г-7 и професор Луси Гадeнот университета "Уоруик".

Финансовите министри на страните от Г-7 се договориха за въвеждането на глобален корпоративен минимален данък със ставка "поне 15%". Това изречение обиколи международния новинарски обмен точно преди седмица светкавично, а анализаторите веднага сблъскаха позициите си - едни са категорични, че това ще доведе до справедливо облагане, а други предупредиха - очакват ни обедняване и разтваряне на ножицата между бедни и богати. Да не бързаме със заключенията е първият отговор на професор Джон Кърън, който преподава в Торонто и е част от изследователска група с фокус политиката на седемте най-големи икономики в света - Съединените щати, Япония, Германия, Великобритания, Франция, Италия и Канада.

"Настоящото споразумение, постигнато от финансовите министри на страните от Г-7, е революционна стъпка в промяна на глобалната система за данъчно облагане, която е създадена преди близо век. Постигнатото споразумение се състои от два стълба - единият е минимален данък, който всяка корпорация трябва да плаща на собственото си правителство, а другият - да плаща данък на страната, в която продава и реално прави приходите си.

Началото, защото това е само начало, ми се струва адекватно. Говорим за 15% минимален корпоративен данък. За онези компании, които имат печалба, надвишаваща 10% марж за най-големите и най-печеливши мултинационални предприятия, 20% от приходите да остават в държавата, където са генерирани. Мисля, че и в двата случая ставката трябва да е по-висока. Президентът на Съединените щати и още няколко лидери на държави от Г-7 са съгласни с това", коментира Къртън, като подчерта, че се очаква остра реакция от държави - данъчни убежища като Ирландия, Люксембург - тоест страни - членки на Европейския съюз, които биха могли да сложат прът в преговорите, както и Лихтенщайн - въпреки че няма членство в Евросъюза, тази малка държава е в сърцето на Европа. И още - силните държави искат своето:

"Трябва да видим и британците, които имат няколко данъчни убежища - и вътре в територията си, и в отвъдморските й територии - например в Карибския басейн, където са Вирджинските острови, могат да се справят с болката от глобалния минимум. Всъщност, Лондон настоява финансовият център вътре в града - Лондонското сити, също да бъде изключение от правилото".

Следващата важна стъпка е срещата на Г20, където трябва да се чуе гласът на Индия, Китай и Турция, а оттам не е сигурно, че ще има позитивна реакция, допълни Къртън и отбеляза, че американският президент Джо Байдън ще си има вътрешни проблеми заради глобалния минимум:

"И също така все още не знаем дали, как и кога президентът Джо Байдън ще убеди Сената, който контролира данъчната политика и разходите от хазната. В него обаче половината сенатори са републиканци, а те исторически са против по-голямото облагане на богатите. 

Професор Луси Гадeн от университета "Уоруик" също е предпазлива в оценките си преди да се види резултат от срещите в по-разширен формат:

"Сега е необходимо съгласието на повече държави. Следващата среща на Г-20 ще бъде от изключителна важност за това. Необходимо е да се уточнят детайлите, така че новата система да не създаде и нови възможности за заобикаляне на данъчното облагане.

Не всички данъчни убежища са еднакви. Споменахте за Ирландия, която има едно от най-ниските в света корпоративно облагане - 12,5%. Има и други причини технологичните гиганти да инвестират в Ирландия - страната предлага квалифицирана работна ръка и е член на Европейския съюз, което означава - достъп до единния европейски пазар. Също така страната има много добра правна рамка, така че изобщо не е сигурно, че Ирландия ще изгуби толкова, колкото Бермуда например".

Джон Къртън вече сподели мнение, че ставката на глобалния корпоративен данък трябва да е по-висока от 15%. Съгласна ли е и Луси Гаден?

"Решението за ставката на глобалния корпоративен минимален данък трябва да бъде взето от гражданите на големите държави. Очевидно е, че не може да бъде твърде ниска ставка, защото в такъв случай ще се изгубят много постъпления в хазната. Например 5% - това означава "Гугъл" да плаща 5%, докато останалите компании в страната се облагат с 20 на сто. Нека подчертаем, че споразумението е за „поне 15%“, което означава, че нищо не пречи на държавите да сложат по-висока ставка от 15 на сто".

Каква трябва да е позицията на България, след като у нас корпоративната ставка е 10%?

"Държавите ще запазят правото да облагат с каквато ставка решат малките компании. В много държави малките компании се облагат с по-ниска ставка или имат някакви допълнителни облекчения при облагането. Към момента глобалният минимум е договорен само за големите компании, а не за малките - дори и да имат международна дейност".

Ясно е, че текстовете са насочени основно към технологичните гиганти, макар че в поне този вид на споразумението, може да се окаже, че "Амазон" ще се "промъкне“ под 10-процентния марж, коментират анализаторите и припомнят, че наистина "дяволът е детайлите", които ще бъдат прецизирани още много дълго време. И все пак - ще платят ли големите технологични компании справедлив данък?

"Знаете, че 100-те най-големи корпорации са основно в дигиталния бизнес. Те направиха много големи печалби, но в някои случаи изпълнителните им директори и собствениците дори не платиха стотинка на собственото си правителство като данък. През пандемията те умножиха многократно печалбите си. Това са най-богатите сред богатите, така че е много добра начална точка за подобен глобален данъчен режим".

А фармацевтичните гиганти?

"Фармацевтичните компании все още не са в тази позиция. Те се движат в тази посока, но някои от тях не са толкова печеливши. Освен това ние сме длъжни да им оставим достатъчно печалба или поне надежда за такава, за да продължават да инвестират в разработки за ваксини, които са ефективни и за новите варианти на коронавирус, за които вероятно все още дори не предполагаме".

Чак когато бъдат ясни детайлите и държавите могат да преценят как ще се променят постъпленията им от данъци, ще стане ясно дали и ще има цялостно преформулиране на данъчните системи в някои от страните. Реакцията на големите корпорации и потенциалните промени в бизнес моделите им също са ключов елемент от начина, по който ще изглежда новият международен данъчен ред, категорични са експертите.