"Как европейците виждат мястото си в света". Това е заглавието на публикуван тази седмица доклад на Европейския съвет за външна политика, основан на социологическо проучване в 12 страни членки на Европейския съюз, включително България.
Интересните данни в доклада и изненадите за нагласите на гражданите са много -например, че в Германия е най-ниско доверието в евроинституциите - главно заради тромавата кампания срещу коронавируса; че доверието към Съединените щати продължава да е ниско, въпреки усилията на президента Байдън да съживи трансатлантическия алианс след Доналд Тръмп; че европейците са за "партньорство по необходимост"вместо за дълбоки съюзнически връзки с Америка, но и с Китай и Русия; че Турция е най-популярна в Европа - като противник.
Павел Зерка от парижкия офис на Европейския съвет за външна политика коментира в предаването "Събота 150":
"Окуражително е, че установихме, че на въпроса как трябва да се промени Европейският съюз след пандемичната криза - мнозинството европейци, също както миналата година, се застъпват за още по-единен подход към глобалните заплахи и предизвикателства. Европейците заемат ясна позиция по отношение на сложната геополитическа ситуация, в която се оказва Съюзът - с нарастващото напрежение между Съединените щати и Китай и Русия.
Това предполага обаче определяне на общ подход в такива ситуации. Едва ли има единодушие?
"С тази цел зададохме въпрос какво трябва да представлява Европейският съюз на международната сцена. И с голяма преднина най-много граждани - една трета от всички - отговориха, че Европа трябва да поеме водеща световна роля в отстояването на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона. Втора в класацията е представата, че Евросъюзът трябва да се превърне в нещо като свръхсила - съгласно визията на Еманюел Макрон. Общо над половината европейци искат съюзът да е силен международен играч".
Дори най-силните такива играчи обаче имат необходимост от съюзници. Какви съюзници предпочитат европейците? И кого смятат за противник?
"Имаше и такъв въпрос - как се възприемат Съединените щати, Китай, Русия, Турция, Индия, Япония. И изненадващо - за нито една от тези страни не преобладава нагласа като към безусловен съюзник или противник. Мнозинството гледа на тях по-скоро като на "партньори по необходимост", с които е по-добре да си сътрудничим. Изключение прави само Турция - водещият отговор за нея е, че е противник".
От предишно ваше паневропейско изследване - преди Джо Байдън да стане президент - изненадващо стана ясно, че повечето европейци биха предпочели Европейският съюз да запази неутралитет при евентуален конфликт между Съединените щати и Русия. Има ли промяна в това отношение?
"Определено! Когато направихме допитване веднага след изборите в Съединените щати миналата есен - голяма част от европейците смятаха, че американската демокрация е в криза и че затова не може да се има доверие на Съединените щати. Сега вече мнението за американците се е подобрило, и то в цяла Европа - не радикално, но все пак. Това, разбира се, не означава, че ние европейците ще забравим толкова лесно избора на Доналд Тръмп за президент.
Но нека ви цитирам малко числа. Всеки пети от участниците в допитването ни - от всичките 12 държави, които то обхваща, казва, че Съединените щати са наши безусловни съюзници. Такъв е процентът и за Обединеното кралство. Това са държавите с най-много гласове за съюзнически статут. В същото време обаче - два пъти повече европейци смятат и двете държави за "партньори по необходимост".
И мисля, че въпреки видимите усилия за възстановяване на трансатлантическата връзка, включително настоящата европейска совалка на Джо Байдън, Европа ще продължи да се стреми да се придържа само към стратегически партньорски отношения, а не към такъв тип съюзничество, което би я вкарало в капана на американско-китайското противопоставяне. Значението на Китай за Европа е напълно различно от това за Америка".
А какво показва допитването за Русия?
"След Турция, Русия е смятана от най-много участници в допитването за враг или противник. Общо над една трета от европейците възприемат Русия като такава. Горе-долу толкова я смятат за съюзник или поне за партньор по необходимост.
Съюзник тя е само за 7 процента от населението. И от тези 7% най-много са българи. Следват унгарци и малък процент от гражданите на страни като Италия и Португалия. Русия води класацията на страните, смятани от българите за техни съюзници - една четвърт от българите са на това мнение. За близо половината пък тя е "партньор по необходимост".
И докато в останалите части на Европа доминиращото възприятие на всички водещи световни сили е като такива партньори, там все пак има разлика между нагласите към Съединените щати, Великобритания и Япония от една страна и към Русия, Китай и Турция, към които отношението е не чак толкова приятелско. Интересното за България е, че почти няма такава разлика. Предпочитанията към Русия се изразяват дори в нагласите към различните ваксини срещу коронавируса.
Всичко това се отразява и върху разбиранията каква външна политика трябва да води Европейският съюз. В Европа като цяло преобладава, и то силно, очакването съюзът да се води от принципи и ценности на международната сцена, включително по отношение на Китай и на Турция например. Но не и в България, където 4 пъти повече граждани се застъпват за прагматизма над върховенството на демокрацията и правата на човека в политиката към Китай и 2 пъти повече към Турция".
Това не значи, че българите са станали евроскептици, надявам се.
"Искам да отбележа, че според данните ни България същевременно е категорично силно проевропейска държава. За 60 процента от българите членството в Европейския съюз е добро за страната. Докато едва 9 на сто смятат, че то е лошо. В този смисъл българското е сред най-проевропейските общества - заедно с португалците, испанците, поляците и датчаните. В сравнение с останалите страни членки, много малко - една трета от българите - са на мнение, че съюзът е в криза.
В същото време две трети, или два пъти повече хора, мислят, че българската политическа система е в криза и по този критерии България е към челото на класацията в Европа - заедно с Италия, Испания и Франция. Аз тълкувам това, че Европейският съюз все още е решение, а не проблем за българите - подобно на поляците и на голяма част от унгарците, които са убедени, че не могат да се оправят без Европа".
Интервюто на Деян Йотов с Павел Зерка в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.

Политическата нестабилност е във вреда на всички . Това каза пред БНР доц. Албена Танева, преподавател по публична администрация в Софийския университет. "От 2020 година насам научихме това на собствен гръб, което е неефективен начин за учене . Политическата нестабилност е тази игра, в която губят всички. Освен ако има някой, който няма..
Столичният общински съвет гласува увеличаване на капацитета на Столичното предприятие за третиране на отпадъците (СПТО). Ще бъдат назначени допълнително хора, които ще се включат в почистването на районите, в които изтичат договорите за сметосъбиране и сметоизвозване. В същото време Общината прекрати обществените поръчки за почистване на 1-ва..
Цялато система на заплащане в държавната администрация трябва да бъде преосмислена. Ние сме за държавните служители да си плащат осигурителните вноски. Разбира се, паралелно да отпаднат всякакви о граничения, да могат работят на повече от един трудов договор и да развиват самостоятелен бизнес, каза президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов в..
Кметът на София Васил Терзиев може да бъде санкциониран за неизпълнение на ангажиментите на общината по сметосъбирането и дейността на завода за отпадъци. Това каза министърът на околната среда и водите Манол Генов в ресорната парламентарна комисия: "През периода от декември 2024 година до настоящия момент регионалната инспекция е извършила редица..
Правителството утвърди нормативи за час програма на Българската национална телевизия и Българското национално радио за 2026 година за подготовка, създаване и разпространение на национални и регионални програми на БНТ - 1 378 евро, а на БНР - 345 евро. Те са съобразени с основните допускания при разработването на проекта на бюджет за догодина. От..
От КНСБ определиха проекта на бюджет за следващата година като възможен и с постигнат компромис, тъй като повишената осигуровка за пенсия ще се разпредели между бизнеса и наетите. Одобрен е проектът за държавен бюджет за 2026 г. Какви са параметрите на бюджета, одобрен от правителството? Президентът на синдиката Пламен Димитров..
Изготвен е проект за изграждането на над 7-километров довеждащ водопровод от река Джерман за Сапарева баня, каза за БНР кметът на курортния град Калин Гелев. Ще се търси бързо финансиране - около 5-6 млн. лева, отбеляза градоначалникът. Водохващането ще е на кота 1270 м надморска височина, където ще се изгради и резервоар с вместимост 2000..
Лекари от инициативата "Бъдеще в България" ще участват довечера в протестната демонстрация на "Правосъдие за всеки". Решението за присъединяване към..
Този бюджет е прахоснически, нереформаторски и изпуска възможности да приведе държавните финанси в ред , от което има нужда. Това каза пред БНР Милен..
Процедурата се усложнява, доколкото думата е в НС и трябва да проучи мотивите, и да гласува. За да се преодолее ветото, са необходими 121 народни..