За желанието си да стане хореограф самата Маргарита Арнаудова споделя в интервю, публикувано в книгата „Срещи с балетни дейци“:
“Още като ученичка в Балетното училище мечтаех да правя хореографски постановки. Първите години в института танцувах много - там студентите сами поставяха миниатюри, сцени, а аз бях все още танцуваща балерина. Участвах в постановки на по-големите курсове и на мои колеги. Не съжалявам, че не останах изпълнител. Постановъчната работа е далеч по-интересна. Като постановчик човек може да преживее всичко - дори това, което като актьор на би могъл. Защото изпълнителят създава роля, поверена от балетмайстора. А балетмайсторът в процеса на постановката, когато работи над образите, изживява емоциите, характерни за всички герои. Професията на балетмайстора е много богата на изживявания, на вълнения.“
Още като студентка Маргарита Арнаудова прави първата си постановка на балета „Пепеляшка“ в Казанския театър за опера и балет, после работи като балетмайстор в Операта в Харков. При завръщането си в България прави различни постановки в оперните театри, а през 1974 г. я канят като хореограф от балет „Арабеск“ - това е първият случай, в който прочутият балет кани българин за постановчик. След първата съвместна работа Маргарита Арнаудова става директор и главен балетмайстор на прочутата трупа. Сред първите й постановки са „Бразилски импресии“ от Вила-Лобос, "Симфония реквием" от Кюркчийски, "Адажио" от Албинони, "Пасакалия" от Бах.
Още с появата си на наша сцена Маргарита Араудова впечатлява със съвременното си виждане за балета, с търсенето на българския образ със средствата на съвремения танц. И днес се помнят като събития постановките й на български балети: „Нестинарка“ и “Нощта срещу Еньов ден“ на Марин Големинов, “Легенда за езерото“ на Панчо Владигеров, “Сянката" на Александър Текелиев, “Бариерата“ от Ангел Котев. Неслучайно голямата награда на конкурса за съвременна хореография върху българска музика носи нейното име.
Маргарита Арнаудова е автор на хореографията на 60 балета по време на 30-годишната си кариера, а всички си спомнят нейните „Пролетно тайнство“ и „Жар птица“ от Стравински, “Ромео и Жулиета“ от Прокофиев, “Сътворението на света“ от Андрей Петров, “Равнодействие“ от Жан-Мишел Жар, “Човекът, когото обичам“ по Гершуин, “Здравей, Бродуей“ и още много други.
Рубриката "Помните ли..." с музика от танцовата драма "Нестинарка" от Големинов можете да чуете в звуковия файл.
„Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването „Любими празнични истории“. Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...
Kак празниците осмислят живота ни , как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред. С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното , за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да намерим утеха и вдъхновение. Бойко Ламбовски е поет, преводач и есеист, човек, който с думите си..
"За всеки влак си има пътник, но когато нещо е истинско, когато е направено със сърце и любов, зрителят го приема ". Това каза пред БНР един от най-обичаните актьори в Плевен Георги Ангелов. "С годините театърът се е променял. Всяко поколение носи своето ново. Всяко поколение, което идва, носи новите изразни средства, новото виждане, но..
На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм „Клас 90“. Наскоро излезе и трейлърът на лентата, в която участват все известни наши актьори. Съученици, дипломирани от гимназията през 1990 г., празнуват годишнина от завършването си в малък хотел в планината. Очакваният купон, на който да си спомнят младостта, за много от тях се..
Музиката е неговият живот от четири годишен. Композитор, аранжор, пианист, певец, той е и един от най-известните диригенти днес у нас. Това е Георги Милтиядов , когото публиката винаги дълго аплодира на сцената. Всяка среща с неговото творчество е вълнуваща и се превръща в музикален празник. През годините сме свикнали да го виждаме на..
Светла Тошева е литературовед, посветила много оригинална статията за поезията на Христо Смирненски. Заглавието е " Живописната палитра в поезията на Христо Смирненски" в седми том от " Известия н На Националния литературен музей". Гледната точка на госпожа Тошева, а и на други имена в литературата,цитирани от нея, е, че лириката на Смирненски се..
Творчеството е проявата на висшето в човека, начинът му да предаде своето виждане за света, да го направи по-красив и да го сподели с другите. Затова и Маслоу в пирамидата на човешките потребности поставя творчеството като най-високото стъпало в нуждите на личността. Творчеството е различен начин да се свържеш с другите, да им покажеш част..
Светла Тошева е литературовед, посветила много оригинална статията за поезията на Христо Смирненски. Заглавието е " Живописната палитра в поезията на..
За първи път се внася Закон за бюджета, който не отговаря на законодателната рамка , т.е. той е незаконосъобразен и не би трябвало да може да бъде..
Докато политиците се месят и само когато има авария, само тогава говорим за енергетиката, нищо ново не ни очаква . Това каза пред БНР Рамадан Аталай,..