Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ясен Лазаров: Медийният регистър трябва да се реформира и оптимизира

Снимка: БГНЕС

Съдържанието на регистъра за собствеността и финансирането на медиите трябва да се оптимизира и реформира, така че да бъде полезно не само за разследващите и регулаторни органи, но и за самите медии и гражданското общество. Това мнение изрази в интервю за БНР Ясен Лазаров от Института за развитие на публичната среда. Институтът е работил върху изследване на медийното финансиране в България и механизмите на неговата отчетност.

„Може би е полезно да се систематизират както основните проблеми, и някои оперативни дефекти“, посочи Лазаров в предаването „Преди всички“.

Ежегодно, до 30 юни, доставчиците на медийни услуги трябва да декларират в Министерството на културата собственост, финансиране и стойност на сключваните от тях договори, а подаваната информация следва да е достъпна в публичен регистър за медиите, поясни Лазаров. Става дума за т.нар. закон „Пеевски“ от 2018 г. и разкриването на медийните собственици и договорите, които организациите сключват. 

Проблемите, свързани с тези декларации, според Ясен Лазаров са в три насоки – кои организации каква информация трябва да подават в МК и в какъв вид следва да се обявява тя.

Дефиницията за доставчик на медийни услуги в законодателството ни е изключително широка, особено за медиите в Интернет. Практически се оказва, че медии са всички уебстраници с новинарска рубрика в тях, с изключение на профилите в социалните мрежи и личните блогове, уточни той. 

„Това означава на практика, че всяка година до Министерството на културата трябва да се подават хиляди декларации на сайтове, управлявани например от общини, от търговски и граждански сдружения и т.н. и същевременно за 2020 г. декларациите в регистъра са от 251 организации, които са управлявали общо около 230 уебстраници.“

В закона има неприложими норми, но позволяват санкционирането на тесен кръг задължени лица, подчерта Ясен Лазаров.

„Ако глобяваме някого за пълни или неверни данни, тогава какво правим с хилядите уебстраници, които принципно избягват регистъра и са непроследими? (..) Какво правим с тези организации, които са анонимни, защото не смятат, че са медии, или поради другата хипотеза, по-лошата, при която целенасочено се пуска анонимно новинарски съдържание?“

Лазаров открои като друг проблем това да се обявяват не само договорите с публични институции, но и всяко получено през годината финансиране.

„На деклариране подлежат грантови средства от проекти, дарения от фондации и граждани, средствата, набрани чрез кампании, заеми, кредити от банки и прочее, но не и търговските приходи на медиите.“

По този начин според Лазаров медиите с проектно финансиране – например за разследваща журналистика, са поставени в неравностойно положение спрямо останалите, защото трябва да разкриват подробности за своите приходи и партньори.

„Което може да породи известен риск за дарителите, особено ако медията е критична към политическата конюнктура. Докато влиянието на отделни олигарси върху медиите, когато се осъществява по търговски път, остава неразкрито за хората. Това е, защото така казва законът.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кое спъва лечението на редките заболявания у нас?

Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите . Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев".   Над 6000 са откритите..

публикувано на 26.02.25 в 07:17
сем. Бибас

Дани Миран: Това, което се е случило със семейство Бибас, е истински геноцид

Снимки на двете рижи момченца Ариел и Кфир Бибас станаха символи на протестите с искане за завръщане на заложниците, които бяха отвлечени в Газа през октомври 2023 година. Напразно в центъра на Тел Авив честваха първия рожден ден на Кфир. Момченцето е било жестоко убито още през миналия декември от терористи от непозната досега ислямистка..

публикувано на 23.02.25 в 06:22

Столична община и Българската хранителна банка осигуриха храна за над 600 бездомни

Близо 600 бездомни хора, настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти благодарение на съвместната инициатива на Столична община и Българската хранителна банка (БХБ). Кампанията, инициирана от заместник-кмета Надежда Бачева, не просто осигури най-необходимото за хората в нужда, но и изпрати силно..

публикувано на 23.02.25 в 05:44

Доц. Ралица Ганева: Да сравняваме 1 лев от 1984 г. с 1 лев от 2024-та не е коректно

255% е реалното увеличение на заплатите у нас от далечната 1949 г. до 2023 г. Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период . Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до..

публикувано на 21.02.25 в 13:47
 Огнян Исаев

Над 50 на сто от учениците във Враца, които завършват основно образование, не получават диплома за средно

Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас ? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванайсетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма . Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..

публикувано на 21.02.25 в 07:30
Ваня Тагарева

Над 6000 безплатни профилактични прегледи годишно по предложение на Ваня Тагарева

Зам.-председателят на Столичния общински съвет (СОС) д-р Ваня Тагарева и зам.-председателят на ПК по „Здравеопазване“ д-р Антон Койчев представиха първата общинска програма за скринингови изследвания на сърдечно-съдовата система в България. Инициативата има за цел ранна диагностика и превенция на сърдечно-съдовите заболявания сред жителите на..

обновено на 16.02.25 в 06:46
проф. Димитър Костадинов - белодробни болести

В България всяка година от рак на белия дроб се разболяват между 4300 и 4400 души

България е на първо място в Европа по смъртност от рак на бял дроб, каза проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологично отделение в столичната болница „Св. Иван Рилски“. С над 50 хиляди смъртни случая е намаляла смъртността в САЩ след промяна на начина на живот на хората - намаляване на тютюнопушенето, промяна в начина на хранене,..

обновено на 16.02.25 в 06:35