Страхът от прекомерна инфлация заради бързото възстановяване на американската икономика от пандемията обикаля света толкова бързо, колкото и новият Делта вариант на коронавируса. В същото време Европейската централна банка промени инфлационната си цел. Доскоро тя бе „близо, но под два процента“ - цел, която никога не бе достигната, а новата формулировка е „симетрични два процента в средносрочен план“. Мнозина видяха в тази промяна ход на Франкфурт да задържи още дълго време лихвите на рекордно ниските им нива, а други - толерантност към по-висока инфлация.
„Събота 150“ потърси за коментар Ели Гроувс - управляващ директор на Института за икономическа и парична политика на Официалния форум за парични и финансови институции. Гроувс от дълги години следи не само политиката на Европейската централна банка, но и развитието на европейската финансова система. В интервю за „Хоризонт“ тя обърна внимание, че ЕЦБ избягва резки движения, но ако инфлацията в еврозоната надхвърли малко 2 процента заради възстановяването, ще бъде проявена толерантност:
„Мисля, че Европейската централна банка се движи в курса на останалите централни банки по света с инфлационна цел от 2 процента. Това означава, че има много ясна представа къде точно се намира Европа като състояние на финансите и икономиката сред останалите държави. Интересното е, че ЕЦБ не отиде толкова далеч, колкото Федералният резерв с инфлационна цел „средно два процента“. Разбира се, има известни разлики между компонентите, които влизат в индексите в Съединените щати и в Европа. Анонсът на Франкфурт за „симетрични два процента в средносрочен план“ дойде, защото имаше единодушие и защото ЕЦБ иска да съобрази монетарната си политика с новата цел“.
Именно това „средно два процента“ в Съединените щати създава инфлационни страхове не само отвъд океана, но и тук в Европа. Имат ли основания?
Тук отново трябва да се съглася с Кристин Лагард и очакването на Европейската централна банка, че в най-общ план това ще има умерен ефект в еврозоната. Разбира се, всичко зависи от това колко ще продължи инфлационното покачване и как ще реагира Федералният резерв, ако този ръст продължи по-дълго, отколкото прогнозират. Като цяло не мисля, че ще има голям ефект. По-голям ще е ефектът за европейците, които отидат в Съединените щати и установят, че бургерът в „Макдоналдс“ е поскъпнал, отколкото върху портфейлите им тук в Европа.
Само че има различни прогнози за инфлацията в Съединените щати. Някои експерти очакват покачване до 4-5 процента, други говорят дори за 9 процента още тази година, което вече е много.
Мисля, че да се прогнозира инфлацията е невероятно трудно, защото има много различни фактори. В нашия институт поканихме вицепрезидента на Европейската централна банка Луис де Гиндос, който говори именно на тази тема. Според него върху инфлацията влияят наистина разнообразни причини - от геополитиката до това как потребителите харчат парите си. В Съединените щати огромно значение има и пакетът от стимули, които бяха налети в икономиката заради пандемията. Нека бъдем честни, ние още не сме излезли от нея.
В ситуация, в която пазарът на труда все още не се е възстановил до предпандемичните си нива и правителствените стимули продължават, ще наблюдаваме разнообразни инфлационни прогнози и различно фактическо изменение на индекса. Няма как да го измерим адекватно, но със сигурност ще е много различна ситуацията, ако имаме инфлация от 4 и от 9 процента.
Към дългото уравнение на неизвестните трябва да добавим и Делта вариантът, и изобщо Covid-19.
Така е. Делта вариантът, който засега е последен, буди много големи притеснения. Още по-тревожно е, ако предстои вълна от нови варианти, която да донесе и нови ограничителни мерки в Европа и Съединените щати през зимата. Ваксинационните програми също трябва да се съобразят с това. Струва ми се, че засега те вървят добре. Аз ще получа своята втора доза утре и съм много благодарна затова. Съжалявам, но коронавирусът наистина просто добавя още един неизвестен фактор. Ще трябва да почакаме, за да разберем.
Как тази неизвестност ще бъде отразена в програмата за изкупуване на активи в условия на пандемия - т.нар. РЕРР и какво можем да очакваме от Франкфурт?
Няколко членове на Управителния съвет вече намекнаха, че може да очакваме края на тази програма през март догодина. Има много начини, по които смисълът й може да бъде продължен. Все пак ЕЦБ има още една програма за изкупуване на активи. Освен това Франкфурт си остави отворена вратичка, защото всичко зависи от развитието на ситуацията. Отново ще трябва да отговоря по същия начин - необходимо е да изчакаме известно време, за да разберем.
Това практически е наливане на пари в икономиката и е в унисон с фискалните стимули на правителствата, с което пак се връщаме към покачването на инфлацията. Кога покачването на лихвите ще влезе в сила като инструмент за овладяването ѝ?
По целия свят, както и Федералният резерв на Съединените щати, централните банкери се въздържат от действие, когато инфлацията се покачва заради възстановяването на икономиката от пандемичния шок. Ако се стигне до ръст на инфлацията заради структурни причини в икономиката, можем да видим и покачване на лихвите. Ако тя превиши малко два процента заради възстановяването, това ще бъде толерирано от централните банкери. Освен това - нека бъдем честни, в еврозоната очакванията до 2023 година все още са за инфлация от 1,4 процента.
Всъщност, покачването на лихвите е изключително важно и за цената на дълга. В момента правителствата разчитат изключително много на дългово финансиране и прибягват до него без особен страх именно заради много ниските лихви.
Именно. Мисля, че това е една изцяло различна дискусия за нивото на задлъжнялост на правителствата. Има разлики между отделните страни. В момента правителствата поемат дълг, за да отговорят на безпрецедентната пандемия и да направят структурни промени, за да трансформират икономиките си. Разбира се, стои въпросът с плащането на дълга. В този аспект ключов е балансът между лихвените равнища и инфлацията.
Огромен горски пожар бушува близо до испанската столица и димът е достигнал до центъра на града. Огънят избухна в провиция Толедо и бързо се разпространи и в област Мадрид. Стихията се е разразила в района на Ментрида, на около 50 километра югозападно от Мадрид. Евакуирани са около 50 души, разказа кметът на общината в провинция Толедо, област Кастилия..
Ремонт за близо 4 млн. и 400 хил. лева ще бъде извършен на сградата на общината в Ямбол. По време на дейностите административното обслужване на гражданите няма да бъде затруднено, посочиха от общината. Вече е изготвен и съгласуван инвестиционният проект, избрани са и изпълнителите на дейностите, информира ръководителят на проекта Ренета..
Състав на САС потвърди мерките за неотклонение "задържане под стража" спрямо кмета на Варна Благомир Коцев и двамата общински съветници Николай Стефанов и Йордан Кателиев, Бизнесменът Ивайло Маринов е с мярка подписка. Показанията на бившия заместник кмет Диан Иванов се приемат като такива с висока степен на автентичност. Смята се, че връщането на..
Германското разузнаване за първи път ще има жена заместник-директор. Габриеле Моншау става вицепрезидент на тайните служби на Берлин. Тя ще е първата заместничка на президента на Федералната разузнавателна служба. 51-годишната Моншау ще отговаря за централни задачи в германското външно разузнаване. Тя поема поста от Филип Волф, който става..
Министерството на вътрешните работи в Испания ще засили наблюдението върху крайнодесните групи. Мярката е в отговор на посланията за "лов на мигранти", които се появиха при безредиците в Мурсия. Вътрешният министър Фернандо Марласка обяви, че е наредил на Националната полиция и Гражданската гвардия да идентифицират ксенофобски групи, свързани с..
Индия може да се откаже от руския петрол, ако срещу страните, които го купуват бъдат въведени американски санкции. Това обяви индийският министър на енергетиката Сингх Пури. Той обясни, че страната му ще търси нови доставчици, сред които посочи Бразилия, Гаяна и Канада. "Индия разшири източниците си на доставки. Преди купувахме от 27 държави,..
Израел е обстрелвал по грешка католическата църква "Светото семейство" в Газа преди обед днес, обяви говорителка на Белия дом след телефонен разговор на американския президент Доналд Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху. Ерусалимската латинска патриаршия съобщи, че по църквата е стреляно от танк и че са убити трима души, а израелското..
По 5000 евро е помощта за българите, които се завърнат от чужбина да живеят в България. Това само един от стимулите на програмата "Избирам България"..
Летата стават по-горещи, но дали са по-дълги, е спорно. Ако сравняваме сега летата с тези отпреди 30 години, сега температурите са с 2 градуса..
В България твърде често и по твърде много въпроси се въртим в кръг твърде много години. В съвременния стандарт за акушерска грижа е заложено тя да е..