2
На 21 юли 2021 г. отбелязваме 100-годишния юбилей на Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров“ – институцията, в която са подготвени повечето от българските музиканти. Тя е дала солидните познания и насока в професионалния им живот.
До 1904 г. в България няма никакви институции, в които да се възпитават и обучават музиканти. Много от инструменталистите са учили във военните оркестри, ръководени в повечето случаи от чешки музиканти. Други са били подготвяни в педагогическите училища, усвоявали са най-елементарните познания за музиката в многото любителски хорове и музикални дружества, а най-изявените ни музиканти са следвали в чужбина – в Чехия, Русия, Германия, Франция.
През 1904 г., по инициатива на група дейци на Българския музикален съюз и със съдействието на министъра на просветата Иван Шишманов, се създава Частно музикално училище в София. Негов първи директор е Николай Николаев, а преподаватели са Петко Наумов, Хенрих Визнер, Алоис Мацак, Димитър Хаджигеоргиев, Мара Черен, Катя Стоянова, Димитър Попиванов, по-късно Добри Христов, Никола Стефанов, Ефимия Илкова. По решение на Народното събрание на 14 март 1912 г. Частното музикално училище се преобразува в държавно - с първи директор Димитър Хаджигеориев. Курсът на обучение е 5-годишен. Въпреки трудностите, по време на Първата световна война подготовката на музикантите върви много успешно и на 21 юли 1921 г. с Царски указ №145 училището получава статут на Музакална академия, като запазва средния отдел - двегодишен курс с права на средно училище, и има висш отдел. Първият ректор е Димитър Хаджигеоргиев, а преподаватели са Иван Вульпе и Димитър Попиванов - пеене, Иван Абаджиев, Петко Наумов и Ханс Кох - цигулка, Иван Цибулка - виолончело, Иван Торчанов и Андрей Стоянов - пиано, Добри Христов - народна музика, Димитър Радев и Никола Атанасов - теория на музиката.
През 1924 г. Академията става автономен държавен институт, а през 1936-а висшият курс на обучение се увеличава на 4 години, като отделите са вече два - подготовка на учители и специален отдел за подготовка на певци и инструменталисти. По време на бомбардировките през 1944 г. Академията е евакуирана в Своге.
На 24 октомври 1954 г. следва нова реорганизация - Академията получава ново име: Българска държавна консерватория. Има три факултета – Теоретико-композиторски и диригентски (там е и специалността музикознание), Инструментален и Вокален. Добавен е и Естраден факултет. Продължителността на следване става 5 години.
През 1995 г. отново се сменя името на института - става Държавна музикална академия, а по-късно името се променя на Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. В последните години са включени специалностите поп и джаз, балет и фолклор.
Националната музикална академия днес е един много авторитетен институт, а нейните възпитаници са разпръснати по целия свят, уважавани заради високата си музикална подготовка. В момента ректор на институцията е проф. д-р Сава Димитров.
„Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването „Любими празнични истории“. Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...
Kак празниците осмислят живота ни , как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред. С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното , за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да намерим утеха и вдъхновение. Бойко Ламбовски е поет, преводач и есеист, човек, който с думите си..
"За всеки влак си има пътник, но когато нещо е истинско, когато е направено със сърце и любов, зрителят го приема ". Това каза пред БНР един от най-обичаните актьори в Плевен Георги Ангелов. "С годините театърът се е променял. Всяко поколение носи своето ново. Всяко поколение, което идва, носи новите изразни средства, новото виждане, но..
На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм „Клас 90“. Наскоро излезе и трейлърът на лентата, в която участват все известни наши актьори. Съученици, дипломирани от гимназията през 1990 г., празнуват годишнина от завършването си в малък хотел в планината. Очакваният купон, на който да си спомнят младостта, за много от тях се..
Музиката е неговият живот от четири годишен. Композитор, аранжор, пианист, певец, той е и един от най-известните диригенти днес у нас. Това е Георги Милтиядов , когото публиката винаги дълго аплодира на сцената. Всяка среща с неговото творчество е вълнуваща и се превръща в музикален празник. През годините сме свикнали да го виждаме на..
Светла Тошева е литературовед, посветила много оригинална статията за поезията на Христо Смирненски. Заглавието е " Живописната палитра в поезията на Христо Смирненски" в седми том от " Известия н На Националния литературен музей". Гледната точка на госпожа Тошева, а и на други имена в литературата,цитирани от нея, е, че лириката на Смирненски се..
Творчеството е проявата на висшето в човека, начинът му да предаде своето виждане за света, да го направи по-красив и да го сподели с другите. Затова и Маслоу в пирамидата на човешките потребности поставя творчеството като най-високото стъпало в нуждите на личността. Творчеството е различен начин да се свържеш с другите, да им покажеш част..
Светла Тошева е литературовед, посветила много оригинална статията за поезията на Христо Смирненски. Заглавието е " Живописната палитра в поезията на..
За първи път се внася Закон за бюджета, който не отговаря на законодателната рамка , т.е. той е незаконосъобразен и не би трябвало да може да бъде..
Докато политиците се месят и само когато има авария, само тогава говорим за енергетиката, нищо ново не ни очаква . Това каза пред БНР Рамадан Аталай,..
Предимно облачно
Разкъсана облачност