Великолепната и много чаровна българска певица Кристина Горанчева можеше да отбележи 75-годишния си юбилей на 17 август, но си отиде от този свят през 2013 г. преждевремено - беше на 66 години.
Тя пя на сцените на всички бъларски оперни театри, а имаше и голяма международна кариера. Беше прекрасен колоратурен сопран, имаше красив глас, стабилни височини и безупречна вокална техника, много музикална и артистична на сцената. А всъщност тя беше получила всички тези качества като дар от съдбата, по-точно от майка си - любимката на нашата публика Екатерина Апостолова, дългогодишна солистка на Софийската опера, певица, която все още нашите меломани все още помнят.
Родена в София, Кристина Горанчева завършва Музикалната академия и още като студентка получава високи оценки за своя глас и артистичност - награди от престижните международни певчески конкурси в Тулуза, Вервие, Париж и Рио де Жанейро. Два сезона - 1974/1975 и 1977/1978 пее в Миланската Скала централната партия в операта „Под палещото слънце на любовта“ на съвремения италиански композитор Луиджи Ноно. Премиерата на операта дирижира Клаудио Абадо, който работи по подготовката на творбата в продължение на три месеца със солистите и много харесва нашата певица. Горещо я хвали пред композитора. Вседствие на това Ноно написва каденца специално за Горанчева, като включва в нея фа диез от трета октава - тон, непостижим и за много колоратурки. Горанчева се справя блестящо и така започва голямата ѝ международна кариера в цяла Европа.
През 1979 г. българката е поканена в Германия за още една премиера на съвременна оперна творба - “Темпус деи“ от Вернер Якоб. А това е сериозно признание на нейните качества като музикант, имайки предвид сложността на съвремената музика. В същото време Горанчева гостува на Софийската, Варненската и Русенската опера, на много от симфоничните ни оркестри. Става популярна с ролите си на Розина от „Севилският бръснар“, Корила от „Вива ла мама“ на Доницети, Антонида от „Иван Сусанин на Глинка и др.
През 1986 г. тя става редовен член на Русенската опера. От този период е запазеното в Златния фонд на БНР нейно интервю, в което разказва за работата си в Русе. Чуйте в звуковия файл.
Книгата, която представям сега, има повече научен характер, но е написана на достъпен и разбираем език. Заглавието "Генеалогия на българските канове от Баламбер до Кубрат и Кий - 340 - 668 г." ни връща към първите векове след Христа и ни запознава с праисторическите родови корени на българите. Авторът Валентин Йорданов от София е неизчерпаем..
Две продукции спечелиха наградата "Гоя" за най-добър филм. За първи път в историята на отличията на Испанската филмова академия две ленти си поделиха първото място – "47" и "Инфилтраторът". В изненадващ финал на церемонията в Гранада тази нощ екипите на двата филма се качиха заедно на сцената. След като беше обявено, че наградата печели..
" Когато се отдалечим от любовта, само тогава можем да я осъзнаем и пресътворим, винаги има една дистанция, когато не си много далеч, но не си и близо...За да видиш преживяното в цялата му сложност, във всичките смисли на любовта, а любовта е тази, която ни дава най-много уроци . Но само когато сме се отдалечили от нея, преди да я забравим и..
Историята на Националната художествена академия е показана в изложба , която може да се разгледа до 9 март в галерия "Академия" на ул. "Шипка" 1 в столицата. Това е разказ за първото училище по художество и покровителството на монарсите. "Академията въ Княжество и Царство България" е заглавието на експозицията с куратор д-р Милена..
Основен фокус на тазгодишния фестивал е българското кино . В програмата ще бъдат представени рекорден брой български игрални, документални и късометражни филми, както и международни копродукции с българско участие – близо 60 . Почти 50 от тях ще имат своята световна или софийска премиера на фестивала. Голямата част от тези филми са..
Започва фестивалът за документално кино "Master of Art". Откриването е от 19.00 часа тази вечер в кино "Люмиер". В специалната селекция са 50 документални филма . Ще бъдат раздадени 18 награди. За последните 10 издания са представени над 500 ленти , уточнява създателят на фестивала Найо Тицин. По думите му, дигитализацията..
На 4 февруари се навършиха 90 години от рождението на големия български диригент от турски произход Месру Мехмедов - изключителен талант, загинал трагично на прага на своята световна кариера, ненавършил 36 години. Той е роден във Велико Търново, в семейство на бръснар, което по-късно се премества в Дряново. В детските си години Месру свири на..
Бюджетът трябва да бъде балансиран и истински, няма да настояваме за 3% дефицит и не смятаме, че ако не сме готови за еврозоната, трябва да влизаме в..
Историята на Националната художествена академия е показана в изложба , която може да се разгледа до 9 март в галерия "Академия" на ул. "Шипка" 1 в..