Джонатан Шродън: Панджшир още не е прекършен

В началото на тази седмица талибаните обявиха, че са установили контрол над Панджшир - единствената от 34-те провинции на Афганистан, която все още отказваше да им се подчини. Как талибаните успяха там, където и Съветският съюз, а и самите те се провалиха през 80-те и 90-те години на миналия век, д-р Шродън?

„Още не е съвсем ясно как точно се разви военната операция в Панджшир. Талибаните не допускат репортери и журналисти на място, тъй че информацията, която достига до нас, е ограничена. Дефинитивна история на събитията тепърва ще се пише.

Информацията, с която разполагаме, предполага, че талибаните са положили целенасочени усилия в няколко посоки, за да имат по-голям успех днес, отколкото в миналото. Първо, те се постараха да изолират Панджшир по всякакви начини - прекъснаха електроснабдяването и комуникациите в провинцията, на места прекъснаха и водоснабдяването.

Когато нападнаха, те нападнаха от няколко страни. При това използваха наистина доста ограничена, но все пак някаква, въздушна поддръжка под формата на няколко хеликоптера, управлявани - вероятно по принуда или по убеждение - от пилоти на военновъздушните сили на бившето правителство. Има сведения, например, за множество въздушни удари по резиденцията на Амрула Салех, бившия вицепрезидент на Афганистан.

Има и доста сведения за това, че талибаните са успели да инфилтрират (да вкарат) свои агенти сред бойците на Ахмад Масуд. Предполага се, че тези вътрешни хора са осигурили на талибаните важна информация за плановете на Масуд, за позициите и боеспособността на войските му. Предполага се, че това доста е помогнало на талибаните да се наложат над панджширците“.

Съветските войски също окупираха Панджшир през 1980 и отново през 1984, но не за дълго. Днес административният център на провинцията - Базарак, е в ръцете на талибаните. Можем ли всъщност да твърдим, че със съпротивата е свършено?

„Не бих казал (че е свършено). Както и Вие посочихте, това се е случвало преди, но тогава панджширците са успявали да се противопоставят на противника. Днес от Националния фронт на съпротивата твърдят, че Масуд не е напуснал Панджшир (или поне не е напускал Афганистан). Нито пък Амрула Салех. Масуд зове за съпротива в цялата страна. Той активно търси подкрепа от чужбина, включително чрез статия във Вашингтон пост (от 19 август), в която в прав текст поиска помощ от Запада. Както изглежда, административният център на Панджшир наистина е в ръцете на талибаните, но боевете продължават в други части на долината“.

Новото правителство на талибаните далеч не представлява всички етнически и религиозни групи. Способни ли са фракциите, които бяха пренебрегнати при съставянето на това правителство, да се опълчат на талибаните?

„Нужно ни е време, за да видим как ще се развият нещата. Талибаните изтъкнаха, че става дума за временно правителство, че то е необходимо сега, тъй като без него хаосът и несигурността могат да се разпрострат в цялата страна. Правителството на Мохамад Хасан Ахунд се състои от пущтуни и висши представители на талибанската организация. Това явно е знак към редовите бойци, които вярват, че властта по право се пада на победителя. Талибаните се фокусират върху запазването на единството в собствените си редици. Затова всички основни фракции в талибанското движение са представени в този кабинет.

Остава да видим колко дълго ще се задържи това временно правителство и кога - и дали изобщо - ще бъде заменено с постоянно правителство. Много коментатори сочат - и с право - че ако временното правителство се окаже по-трайно, талибаните ще тръгнат по същия път, който предишните режими в страната вече извървяха. Това е път, който изключва сътрудничество с различните обществени и политически групи и води, в типичния случай, до въоръжена съпротива срещу централизацията. Ще е интересно да се види дали с времето талибаните ще смекчат нагласата си за монополизиране на властта или ще сметнат, че са достатъчно силни, за да се наложат“.

Виждате ли някакво бъдеще за фигури като Достум и Ата Нур?

„Не. Талибаните дадоха ясно да се разбере, че дори ако допуснат лица от други групи в управлението, това няма да са нито Достум, нито Нур, нито Исмаил Хан. Това са хора, които са се сражавали ожесточено, понякога брутално, срещу талибаните. Говори се, че (през 2001) Достум е затварял талибански пленници в товарни контейнери и ги е оставял там да умрат от задушаване. За такива хора няма прошка. Шансът за сътрудничество на талибаните с тях е нулев. Възможно е талибаните да допуснат в управлението представители на Джамиат и други северни партии, но те ще са хора от по-нисшия ешелон, които не са играли водеща роля в миналото“.

Имат ли хора като Достум капацитета да организират въстание?

„Точно сега едва ли. Те се опитаха да съберат войска по-рано това лято, докато талибанската офанзива все още набираше сили. Това се случи, докато Достум и Нур все още контролираха някакви територии, където можеха да събират, въоръжават и обучават бойците си. Но дори тогава войските им се оказаха неспособни да се противопоставят на талибаните. Сега вече тези територии са под контрола на талибаните и организирането на съпротива ще е още по-трудно. Освен ако намерят някой голям външен поддръжник - някоя страна, която да ги подкрепи с голямо количество оръжие и муниции - Достум и хората му едва ли ще успеят да направят нещо съществено“.

А какво ще кажете за Националния фронт? Могат ли  бойците на Ахмад Масуд да оцелеят без подкрепа от Запада? И трябва ли Западът да подпомогне Масуд?

„Ами, старая се да не се изненадвам от нищо, което се случва в Афганистан тези дни. Бих казал следното: съмнявам се, че Съпротивителният фронт ще се задържи за по-дълго без външна подкрепа. Мисля, че Масуд и хората му са на същото мнение - затова беше онази статия във „Вашингтон пост“ (с призив за оръжие и муниции). Но през последните 6-8 месеца се нагледахме на изненади, затова не бих изключил панджширците да намерят някакъв начин да удържат.

Дали Западът трябва да помогне на панджширците? Това е решение, което всяко правителство трябва да пресметне за себе си. Много ще зависи от това, дали талибаните ще предпочетат „да играят“ със западните държави по проблемите, които притесняват тези държави -терористични групировки като „Ислямска държава“, правата на жените, хуманитарната ситуация. Волята на талибанските власти за сътрудничество по тези проблеми ще е ключовият барометър. От това ще зависи дали западните страни ще се замислят за други опции като Националния фронт за съпротива“.

"Европа и САЩ не бива да изпускат от очи групировките "Ал Каида" и "Ислямска държава" в Афганистан. "Ислямска държава" се засили след срива на предишното правителство, а в новото правителство виждаме близки сътрудници на "Ал Каида", каза още пред БНР Джонатан Шродън - експерт по контратероризъм от вашингтонския изследователски център CNA.

"Ислямска държава в Хорасан" - това е местното подразделение на групировката - е на преден план днес заради атаката на Кабулското летище, при която загинаха повече от 100 души. За „Ал Каида“ почти не се говори, поне не в новинарския поток. Г-н Шродън, дали „Ал Каида“ все още е сила, с която трябва да се съобразяваме?

"Да. Според изследователя Асфандияр Мир „Ал Каида“ разполага с няколкостотин, може би петстотин, души в Афганистан. Там са и някои от най-висшите ръководители на групировката. Смята се, че и самият лидер Айман ал Зауахири е там.

Ал Каида никога не е била многобройна в региона на Афганистан и Пакистан, но винаги е служела като авангард и притегателен център за други, по-многобройни джихадистки групировки. Тя продължава да играе тази роля като умишлено се стреми да стои далеч от радара, да не привлича вниманието. Затова и не чуваме много новини за нея".

Можем ли да се доверим на талибаните и новото правителство, че ще държат Ал Каида настрана, както обещаха на президента Тръмп?  

„Доверие“ е доста силна дума. В този момент не бих се доверявал на талибаните за каквото и да било. Началникът на американското Централно командване генерал Кенет Макензи се изрази най-добре като каза „Въпросът не е какво говорят, а какви ги вършат“. Не мисля, че международната общност ще стои безучастно и ще очаква талибаните да изпълнят обещанията си да не допуснат Ал Каида да обучава терористи в Афганистан.

Съединените щати и другите западни държави ще гледат под лупа как талибаните се отнасят с Ал Каида. Първите признаци не са добри. Например, назначаването на Съраджудин Хакани за министър на вътрешните работи във временното правителство е повод за големи притеснения на Запад. Американското правителство все още дава 5 милиона долара награда за главата му. Той е ръководител на Мрежата Хакани, която Съединените щати официално определят като терористична организация и която от дълго време е силно обвързана с Ал Каида".

Години наред - още от създаването на „Ислямска държава в Хорасан“ през 2015 година - афганистанската армия  и американската армия се бориха с тази групировка и й нанесоха тежки поражения. Сега обаче - след атаката на летището на 26 август - всички тези усилия изглеждат безплодни. Така ли е?

"Не мисля, че всички усилия са били напразни. „Ислямска държава“ наистина се установи в Афганистан през 2015 година и доста бързо се разрасна до няколко хиляди членове в някои райони на източен и северен Афганистан. Последваха решителни действия не само от страна на афганистанското правителство и Съединените щати, но на места и от талибаните. Тези действия бяха доста успешни - в северната провинция Джаузджан например „Ислямска държава“ бе напълно заличена. Позициите й на изток, в Нангархар, бяха значително стеснени. Хиляди нейни бойци бяха избити. Така че към края на миналата година тази групировка бе до голяма степен потисната в Афганистан. Да, тя все още бе заплаха предвид устойчивостта си и способността си да извършва ужасяващи терористични нападения в Кабул, но в общи линии Западът не бе особено притеснен, че тя може да се окаже и международна заплаха.

Сега обаче събитията дадоха силен импулс на „Ислямска държава“ - хиляди нейни членове избягаха от затворите, а сривът на старата афганистанска армия създаде несигурност в различни части на страната. Затова много анализатори, хора от разузнаването които познавам, са обезпокоени. „Ислямска държава“ в Афганистан трябва да бъде наблюдавана много внимателно".

Президентът Байдън и администрацията му упорито залагат на стратегия за сдържане на терористите чрез така наречените действия от „отвъд хоризонта“. Но доста хора помнят или са чели за провала на Операция „Infinite Reach“ от 1998 година, когато Бил Клинтън се опита с крилати ракети да отмъсти на бин Ладен за терористичните атаки по американските посолства в Кения и Танзания. Видяхме какво направиха американците и в предпоследния ден от интервенцията си в Афганистан - атаката с дрон в Кабул, при която загинаха 6 деца. Възможно ли е наистина тероризмът в Афганистан да бъде озаптен с дронове и бомбардировачи?

"Това ще е истинско изпитание. Нещо, което Съединените щати не са вършили досега в такъв мащаб. Американските въоръжени сили вече имат дългогодишен опит с презморски контратерористични операции на места като Либия и Йемен и са доста ефективни. Но Афганистан е уникален предвид отдалечеността си от океана. Липсата на директен достъп до афганистанското въздушно пространство означава, че американските самолети ще трябва да прелитат над Пакистан, т.е. ще е необходимо разрешение от пакистанските власти. Това от години поражда усложнения за Вашингтон.

Освен това, дроновете ще действат от бази в Близкия изток или от крайбрежието на Пакистан - т.е. ще им е необходимо време да стигнат до Афганистан, а това ще скъси операциите им над самия Афганистан. Технологически възможни, тези операции ще изискват много ресурси. Вашингтон ще трябва да реши тези проблеми, ако иска да има успех срещу терористите в Афганистан".

Бихте ли се съгласили с тези, които смятат, че натовската интервенция в Афганистан от 2001 до 2021 година е засилила джихадизма в глобален мащаб?

"Не бих казал, че афганистанската кампания е допринесла пряко за това. Разпространението на джихадизма извън афганистанско-пакистанския регион се дължи на куп причини. Със сигурност американското нашествие в Ирак през 2003 година създаде възможност за „Ал Каида“ да израсне и да се развие в групировката „Ислямска държава“. Американското оттегляне през 2011-та пък допринесе за повторното издигане на тази групировка. Сривът на либийската държава и вакуумът след падането на Кадафи създадоха условия за терористичните групировки из цяла Северна Африка. Колапсът на властта в Йемен създаде условия за тези групировки и в тамошния регион. Тези кризи не се дължат на афганистанската кампания. По-скоро става дума за една широка тенденция от провалени държави, провалено управление и несигурност в Африка и Близкия изток".

Още по темата в звуковия файл.