За по-малко от година проблемът с дефицита на чипове ще бъде решен, прогнозира в подкаста „На всяка цена“ изпълнителният директор на Аутомотив клъстера в България арх. Любомир Станиславов. По думите му в Европа вече се изграждат много нови производствени мощности, защото бизнесът е осъзнал, че е по-сигурно да планира доставки от близка европейска държава, отколкото от далечна Азия. Прогнозите са, че до края на 2023 година кризата с чипове напълно ще бъде решена, но според Станиславов заради бързото строителство на нови заводи, това ще се случи много по-рано.
До построяването на нови мощности съществуващите производители имат много повече поръчки, което има и позитивен ефект върху българските компании от автомобилната индустрия. Още преди кризата с Ковид-19 белгийската компания „Мелексис“ е започнала да строи нова мощност в България, където вече има предприятие, с което е изпреварила събитията, коментира Станиславов, според когото обаче потенциалът пред развитието на автомобилния бранш в България е много по-голям и страната ни не се възползва напълно от създадените възможности.
Той е напълно съгласен с тезата, че индустрията с производство на чипове е ключова за икономическата сигурност и независимост на Стария континент. Ето защо експертът напълно приветства идеята за създаване на европейско законодателство в тази посока.

10 % по-малко чипове спрямо предкризисните нива
При първата вълна от Ковид-19 голяма част от автомобилните компаниите са отложили поръчките на чипове. В същото време производителите на чипове са потърсили други клиенти, а това е добре дошло за компаниите от гейминг индустрията например, допълни Станиславов. С възстановяването на пазара обаче за аутомотив индустрията вече е нямало достатъчно количества чипове, тъй като производителите им е трябвало да обезпечат новите си поръчки за други сектори, обясни експертът и подчерта, че в момента в света се произвеждат до 10 % по-малко чипове от преди кризата.
И този проблем обаче вече се преодолява от автомобилната индустрия. Все по-ясно се очертава тенденцията да се продават нови автомобили без определени функционалности, които да бъдат добавени на по-късен етап, когато вече има достатъчно чипове, обясни Станиславов. Пример за това е определена функционалност на чистачките, която може да бъде добавена на по-късен етап, когато има необходимите компоненти.
От страха до иновативността – пътят на Ковид кризата в автомобилната индустрия
Първата вълна на коронавируса идва с отказ от поръчки в много компании в автомобилната индустрия. Страхът от неизвестното ги кара да освободят голяма част от хората, тъй като не могат да им осигурят заетост, обясни Любомир Станиславов. По думите му обаче след първия локдаун компаниите са успели да променят организацията на работата си и отново са започнали да наемат хора. За да отговорят на новите предизвикателства, голяма част от тях имат нови разработки – например собствени системи, с които да пречистват въздуха в работните помещения.
Между първата и втората вълна на коронавируса – презапасяване с компоненти
Възстановяването от първия локдаун и последиците върху автомобилната индустрия идва с бързо възстановяване в сектора, като миналата година се оказва доста успешна за част от бранша, обясни Станиславов. По думите му освен че поръчките са се завърнали, в месеците на свободно движение и ниска заболеваемост от Ковид-19 част компаниите са се презапасили с компоненти, заради което производството е продължило.
„След това много бързо се върнахме от проблемите преди кризата. Един от тях е недостигът на квалифицирана работна ръка, който бе обсъден на заседание на Управителния съвет на Аутомотив клъстера“, коментира изпълнителният му директор. По думите му това е сигурен сигнал, че не просто има възстановяване от предкризисните нива, но има и реален след кризата.
Как кризата с коронавируса промени автомобилната индустрия и защо е по-евтино да шофираме електрически автомобил? Кога автономните превозни средства ще бъдат реалност? Отговорите на тези и още много други въпроси може да научите в звуковия файл.

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..
Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..
"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..
Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София. "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт Ярослав Годун преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..
Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн. Песента How Was I Supposed To Know се записа в..
Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София . "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР проф. Амелия Личева, главен редактор на "Литературен вестник":..
Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..
"Конституционният съд удари звучна плесница на доцента по конституционно право ." Това мнение изрази пред БНР бившият конституционен съдия и..
Президентът Румен Радев определи решението на Конституционния съд като победа на правото над произвола на политическата класа. "Призовавам..
Финансовият министър Теменужка Петкова обяви правителствено решение от днес, с което 31 декември (сряда) и 2 януари (петък), са обявени еднократно за..