Имаме повод да си припомним първия български оперен режисьор Христо Попов, познат по-скоро като Хитьо Попов - на 23 септември се навършват 130 години от рождението му.
От 20-те до 60-те години на ХХ век, близо 40 години той е стълб на българския оперен и оперетен театър, поставя 120 музикално сценични творби, в повечето случаи за първи път на наша сцена. Според изчисленията на музиковедите почти половината от постановките, които се играят у нас в този период, са негово дело. Христо Попов има огромен принос за развитието на българския оперен и оперетен театър.
Роден е в София и още от малък театърът го влече - на 16 години той е вече на сцената в Пловдивския драматичен театър, след това и във Видинския. Баща му, съдия по професия, оценява таланта му и го изпраща да учи в школата на МХАТ (Московски художествен академичен театър), а това е театърът на Станиславски и Немирович-Данченко - прочута школа, призната от цял свят.
През 1910 г. Попов учи и в школата на Анри Масе в Париж, после продължава следването си в Москва. Три години по-късно, вече в София, той заема длъжността помощник-режисьор в Оперната дружба. Фактически той е първият оперен режисьор у нас с нужната квалификация - до тогава оперите са поставяни от певците Константин Михайлов-Стоян и Драгомир Казаков.
Първите постановки с негово участие като режисьор са „Кармен“ и „Гергана“. Самостоятелният му дебют е през декември 1919 г. с операта „Евгени Онегин“ на Чайковски, а след това поставя “Миньон“ от Тома, “Хофманови разкази“ от Офенбах. В годините 1924/1925 Попов специализира оперна режисура в Западна Европа - в Парижките Гранд опера и Опера Комик, в Миланската Скала, Берлинската държавна опера, Виенската държавна опера. Продължава дейността си в Софийската опера до 1937 г., когато е пенсиониран. Тогава заедно с диригента Тодор Хаджиев основават първата студия за млади певци, съществувала до 1942 г.
След това се насочва като режисьор към оперетния театър - първо в Художествения оперетен театър, след това в Народната операта и създадения Държавен музикален театър, който носи днес името на Стефан Македонски. Даже Хитьо Попов става негов директор от 1954 до 1957. В целия този период той поставя редица опери и оперети в извънстоличните театри - във Варна, където за кратко е и директор на театъра, в Русе, в Стара Загора. Сред най-често поставяните от него опери са тези от руската класика, подготвя премиери на български опери като „Цар Калоян“ на Панчо Владигеров през 1936 г., събитие в нашия културен живот. Поставя и много творби от Пучини, от Халеви, Бизе, Верди и др, както и оперети от виенската класика - огромен репертоар.
Христо Попов умира през 1970 г. В Златния фонд на БНР са запазени спомени на писателя Драган Тенев за постановката на Хитьо Попов на оперетата „Хубавата Елена“ в Народния театър. Чуйте в звуковия файл.
„Дали любовта е „сляпа“ или е от „пръв поглед“ – това могат да кажат хората, които виждат. За нас любовта е това, което е на сърцето и на душата“. Така незрящият актьор Андриян Асенов описа любовта в предаването „Любими празнични истории“. Заедно с него беше любимата му Радостина Павлова, преподавател по пеене и пиано, също незряща...
Kак празниците осмислят живота ни , как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред. С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното , за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да намерим утеха и вдъхновение. Бойко Ламбовски е поет, преводач и есеист, човек, който с думите си..
"За всеки влак си има пътник, но когато нещо е истинско, когато е направено със сърце и любов, зрителят го приема ". Това каза пред БНР един от най-обичаните актьори в Плевен Георги Ангелов. "С годините театърът се е променял. Всяко поколение носи своето ново. Всяко поколение, което идва, носи новите изразни средства, новото виждане, но..
На 24 януари е премиерата на новия български игрален филм „Клас 90“. Наскоро излезе и трейлърът на лентата, в която участват все известни наши актьори. Съученици, дипломирани от гимназията през 1990 г., празнуват годишнина от завършването си в малък хотел в планината. Очакваният купон, на който да си спомнят младостта, за много от тях се..
Музиката е неговият живот от четири годишен. Композитор, аранжор, пианист, певец, той е и един от най-известните диригенти днес у нас. Това е Георги Милтиядов , когото публиката винаги дълго аплодира на сцената. Всяка среща с неговото творчество е вълнуваща и се превръща в музикален празник. През годините сме свикнали да го виждаме на..
Светла Тошева е литературовед, посветила много оригинална статията за поезията на Христо Смирненски. Заглавието е " Живописната палитра в поезията на Христо Смирненски" в седми том от " Известия н На Националния литературен музей". Гледната точка на госпожа Тошева, а и на други имена в литературата,цитирани от нея, е, че лириката на Смирненски се..
Творчеството е проявата на висшето в човека, начинът му да предаде своето виждане за света, да го направи по-красив и да го сподели с другите. Затова и Маслоу в пирамидата на човешките потребности поставя творчеството като най-високото стъпало в нуждите на личността. Творчеството е различен начин да се свържеш с другите, да им покажеш част..
Светла Тошева е литературовед, посветила много оригинална статията за поезията на Христо Смирненски. Заглавието е " Живописната палитра в поезията на..
За първи път се внася Закон за бюджета, който не отговаря на законодателната рамка , т.е. той е незаконосъобразен и не би трябвало да може да бъде..
Докато политиците се месят и само когато има авария, само тогава говорим за енергетиката, нищо ново не ни очаква . Това каза пред БНР Рамадан Аталай,..
Предимно облачно
Разкъсана облачност