Проф. Геро Нойгебауер: Ще имаме тройна коалиция в Германия

Интервю на Весела Владкова с проф. Геро Нойгебауер в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Имам копче, търся си балтон" - и така може да се опише следизборната ситуация в Германия. Роберт Хабек, съпредседателят на Зелените, използва вчера друга метафора:

"С либералите се опитваме да завием винта прав, без да го изкривяваме. След това ще да намерим подходящата гайка".

Но да се върнем назад. Парламентарните избори в неделя белязаха обрат в германската политика. В много отношения. За първи път в следвоенната история на Федералната република не победителят ще определи канцлера, а третата и четвъртата политическа сила. Без тях управляваща коалиция в Берлин е невъзможна. Още в изборната нощ председателят на либералната партия Кристиян Линднер обяви преговори първо със Зелените, а след това двете по-малки партии ще решат, от коя от двете големи партии ще си вземат канцлер - Олаф Шолц от социалдемократите или Армин Лашет от консерваторите.

"Със сигурност ще имаме тройна коалиция. Консерваторите са в толкова тежко състояние, че в никакъв случай няма да влязат в коалиция под ръководството на социалдемократите". Това е кратката равносметка на политолога проф. Геро Нойгебауер от Свободния университет в Берлин. Разговаряхме след първите опознавателни преговори между Зелените и либералите, сигурните коалиционни партньори, и преди сондажите им днес и утре с двете големи партии - социалдемократи и консерватори. Една от тях ще излъчи следващия канцлер, по волята на Зелените и либералите. А за тях гласуваха младите германци, така нареченото "поколение Меркел", което в съзнателния си живот не помни друг канцлер.

"Младите гласоподаватели не са много на брой, но те зададоха темите в предизборната кампания - дигитализация, ограничаване на бюрокрацията и климат. И тъй като тези теми се възприемат като темите на бъдещето, в общественото мнение преобладава убеждението, че властта трябва да се поеме от партиите, които олицетворяват бъдещето".

Това са общите цели на Зелените и либералите. Но между тях има съществени различия и дебели червени линии.

"В няколко провинции в Германия Зелените и либералите управляват в различни коалиции и се познават добре. Червени линии се чертаят преди избори. Така партиите мобилизират избирателите си. След изборите тактиката се променя. Тогава партиите се стремят към влизане във властта, защото иначе не могат да провеждат политиките си... Всяка партия влиза в коалиционни преговори с целта хем да запази идентичността си, хем с цената на необходимите компромиси да влезе във властта".

Пропастта между Зелените и либералите са парите. А когато става дума за пари, намирането на компромис е най-трудно. Либералите държат на строгата финансова дисциплина, а Зелените - на държавно финансирана климатична революция. Могат ли да се преодолеят такива различия?

"Да. И двете партии знаят, че без инвестиции няма да рестартират Германия, както се заканват. Дори либералите, които не дават и дума да се издума за увеличаване на данъците и за поемането на нов дълг, знаят, че без инвестиции в инфраструктурата и без модернизиране и дигитализация на администрацията бизнесът не може да работи добре".

Но либералите все още не се отказват от коалиция, водена от консерваторите, и ще водят разговори освен със социалдемократическата партия и с ХДС/ХСС.

"Либералите нямат друг избор, освен да влязат в коалиция "светофар" под ръководството на социалдемократа Шолц. Само този сценарий е реалистичен. Това е коалицията на победителите в тези избори. В противен случай, ако предпочетат за канцлер консерватора Лашет, либералите ще се превърнат в дефибрилатор на християндемократите и ще загубят одобрението на мнозинството германци. Нека не забравяме, че ХДС/ХСС загубиха изборите... Либералите няма да посмеят да тръгнат срещу общественото мнение, което иска ново начало в германската политика".

Близо 9 процента подкрепа загуби консервативният блок ХДС/ХСС. Християндемократите проведоха два мъчителни избора за нов председател след оттеглянето на Ангела Меркел в края на 2018 година. Канцлерската номинация на Армин Лашет закъсня, а оттам и предизборната му кампания. Проф. Нойгебауер допълва списъка с грешки:

"След грешното решение да се номинира Армин Лашет за канцлерския пост ХДС направи още една грешка - да води кампанията си основно срещу Зелените, които в началото на лятото дори бяха първа политическа сила в допитванията. По това време социалдемократическата партия изоставаше на трето място с около 15 процента подкрепа. Никой не възприемаше нейния кандидат Олаф Шолц като сериозен претендент за канцлерския пост".

Не по-малко разединена в кампанията влезе и спечелилата социалдемократическа партия. Олаф Шолц загуби състезанието за лидерския пост, припомня политологът.

"Шолц загуби надпреварата в партията, защото олицетворяваше правителството на голямата коалиция под ръководството на Меркел. Но ръководството на партията бързо осъзна, че трябва да застане сплотено зад Шолц като кандидат-канцлер, и партията поведе кампания, която беше скроена по негов размер. Така той успя да дръпне партията нагоре и да извлече ползи от неудачите на конкуренцията... Шолц все пак е опитен политик, прагматик и добър администратор, който е доказал качествата си като вицеканцлер и финансов министър. В разгара на лятото Олаф Шолц се оказа най-предпочитаният канцлер, който в крайна сметка донесе изборната победа за партията си. Но победата не се дължи на силата на социалдемократите или на силата на Олаф Шолц. Голяма заслуга имат и слабостите на другите две партии - ХДС/ХСС и Зелените".

Парламентарните избори маркират дълбока промяна в политиката, но и на обществото в Германия. За първи път в следвоенната история на страната канцлерът ще има толкова малка партийна подкрепа в Бундестага - едва една четвърт. Социалдемократите спечелиха вота в неделя с 25,7 процента.

"Вече няма една доминираща партия, на която й трябва една малка партия като патерица, за да състави коалиционен кабинет. Бившите "големи" - социалдемократи и консерватори - вече са "средно големи". Тези партии вече не могат да предложат програма, адресирана до широките слоеве в обществото, както беше доскоро... Обществото се промени. Обществените слоеве се промениха. Не е задължително, че католикът гласува за християндемократите, че профсъюзният деятел е избирател на социалдемократическата партия, а лекарите и бизнесмените са привърженици на либералите... Дори само броят на партиите, които участваха в тези избори - цели 47 - говори за фрагментирането на обществото. А с това значително нарасна и натискът върху партиите, да търсят компромиси и да сключват коалиции. Избирателите решиха категорично, че вече не искат да бъдат управлявани от големи партии и ако бившите големи партии решат да си върнат старата сила, болезнено ще разберат, че няма кой да ги подкрепи".