Повишеното търсене и ниските запаси в газохранилищата са пазарни фактори, които повишават цените на синьото гориво, но поведението на Русия спрямо Европа е променено с геополитическа цел. Това коментира в интервю за БНР Агата Лоскот-Страхота от Центъра за източни изследвания във Варшава:
„Това е сигнал към търговците, че в случай на проблем, нямат на какво друго да разчитат. Чухме от Русия, че газохранилищата там също са с намалени количества. Въпреки това Русия има възможност да увеличи доставките за Европа. Москва обаче обвързва това или със „Северен поток 2“, или с дългосрочни договори“.
Все по-изолирана в Европа и в остро противопоставяне с Русия - в тази ситуация Полша трябва да направи първи стъпки към въглеродна неутралност. Силно зависима от въглищно производство на електроенергия, Варшава е изправена пред политическа, икономическа и социална нестабилност заради необходимостта от затварянето на централите. В същото време високите цени на природния газ буквално изстреляха инфлацията нагоре, което дори доведе до повишаване на основната лихва от централната банка.
Какви са плановете за справянето с енергийната криза и как правителството планира зеления преход без пари от плана за възстановяване?
Европейският съюз започна да втвърдява тона към Русия заради високите цени на природния газ, като дори не е изключено да прибегне отново до „най-мощното си политическо оръжие срещу „Газпром“, а именно антимонополно разследване. Докато гласовете от Брюксел все още търсят по-дипломатичен път в комуникацията са Москва, то Варшава е с непоколебима позиция - именно Русия е виновна за газовата криза. Агата Лоскот-Страхота признава, че рекордните цени на синьото гориво се дължат и на пазарни фактори, но Москва ловко играе и с тях:
„Русия демонстрира различно поведение спрямо това, което видяхме през последните години. Тя се държи по друг начин и извън Европа. С това искам да кажа, че доставките на природен газ за Европа са почти изцяло в обема на дългосрочните договори без допълнителни количества. Също така Русия не поддържа големи количества в газовите хранилища в Европа, които се държат от „Газпром“ или в които руският гигант е ключов партньор. Това е сигнал към търговците, че в случай на проблем, нямат на какво друго да разчитат. Ето това е промяната в поведението на този ключов партньор. Чухме от Русия, и това беше вярно, че газохранилищата там също са с намалени количества. Въпреки това тя има възможност да увеличи доставките за Европа“.
Полша няма намерение поднови изтичащия в края на следващата година дългосрочен договор с „Газпром“ и е убедена, че доставките от Норвегия ще успеят да балансират енергийната система на страната.
„Намираме се в труден период на преход на енергийната система. Знаете, че в момента полската е базирана основно на въглища. Все още въглищните централи дават над 70% от електроенергията. В същото време вече дадохме съгласието си за постигане на въглеродна неутралност и сега дискутираме с колегите от другите страни - членки на Европейския съюз пътя, по който трябва да преминем по време на „зеления“ преход, за да постигнем промяната в Полша“, коментира Пьотър Наимски, държавен секретар по въпросите на стратегическата енергийна инфраструктура.
Колегата му Себастиян Барковски, упълномощен представител по международно климатично и енергийно сътрудничество, се надява на разбиране от европейските партньори макар и цялостната позиция на Полша в Европейския съюз в момента да е много трудна:
„Всички в Европейския съюз имаме времева рамка да постигнем въглеродна неутралност до 2050 година. Търсим варианти и възможности, за да преминем през този период, но в процеса има много взаимосвързани фактори. Например, имаме концесионни договори за добива на въглища, според които ние можем да разчитаме на този ресурс до 2044-та година. Някои приключват малко по-рано, но споразумението, което имаме с концесионерите и с миньорските синдикати, е, че ще бъде около тази дата. Това е 30-годишна перспектива. Плановете ще се променят, ще ги ревизираме според ситуацията. Тези промени ще бъдат дискутирани с колегите в Европейския съюз и трябва да се съобразят с пакета „Подготвени за цел 55“. Все още се работи по законодателната рамка в този пакет, така че всички страни ще трябва да се съобразим с нея, когато е готова и да я приложим по най-подходящия за нас начин“.
Нито Барковски, нито Наимски успяха да назоват сериозен енергиен проект, включен в плана за възстановяване на Полша, пари от който най-вероятно скоро няма да стигнат до Варшава заради проблемите с върховенството на закона. За преходния период се разчита на два основни източника - газ и ядрена енергия, като дори в полската столица се чуват намерения страната да се превърне в ключов хъб за синьо гориво, с което хем да подобри икономиката си, хем да има по-силен геополитически глас.
„Бих искал да видя Полша като газов хъб, но ако се огледате, ще видите, че всички държави казват „ние сме газов хъб“. Балкан е единият проект. Украйна също има такива планове. Нашето правителство говори, че и ние трябва да се превърнем в газов разпределителен център“, заяви Ярослав Жембец, директор на Бюрото по стратегии и проекти в полската енергийна борса. Далеч от политическите коментари, експертът има съвсем икономически аргументи:
„Изграждането на ядрена централа не е евтино. Не помня да има такава централа в Европа, която е изградено според планирания график и да е струвала толкова, колкото първоначалния определен бюджет“.
Теза, споделена и от заместник-председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс в интервю за „Събота 150“ преди две седмици.
„Но не Тимерманс ще решава това. Идеологическите изказвания са едно, но практиката е друго. Ние няма да успеем да балансираме енергийната си мрежа по време на прехода без ядрена енергетика. Все повече и повече правителства в Европа осъзнават това и броят на планираните нови централи и на тези, които вече са в процес на изграждане, непрекъснато расте“.
Отговорът на Пьотър Наимски е с остър тон, който препраща към напрежението между Брюксел и Варшава. За разлика от Унгария, която също е в трудна позиция, Полша обаче не може да разчита на силна подкрепа от Русия. И ако политиците не се вглеждат в детайлите, Ярослав Жембец не крие проблемите на техническо ниво. Например - международната търговия с електроенергия често е възпрепятствана заради липса на достатъчно свързаност, а политическите заявки доста често са икономически недалновидни, включително и при постигането на зелените цели, убеден е експертът.
„Затварянето на ядрените централи в Германия при настоящите цени на електроенергията ще бъде много трудно. Това е личното ми мнение. Ако бях германски министър на енергетиката, щяха да направя всичко възможно да оставя реакторите включени. Колкото по-високи са цените, толкова намалява конкурентоспособността на европейската икономика. Ние не се състезаваме с вас или с другите страни - членки. Европа е в надпревара с Азия и Съединените щати“.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.Инфлуенсърът Андрю Тейт и неговият брат Тристан са напуснали Румъния с частен самолет и пътуват към САЩ, предаде Би Би Си. Братята бяха арестувани в Румъния преди 3 години по обвинения в трафик на хора, включително непълнолетни, пране на пари и създаване на организирана престъпна група. Прокурори са потвърдили, че молбата на братята..
Централната избирателна комисия (ЦИК) вече разполага с определението на Конституционния съд (КС) за преизчисляване на резултатите от изборите от 27 октомври миналата година. КС нареди повторно преброяване на национално ниво на гласовете за 51-вото Народно събрание Даниел Стефанов: КС направи възможно най-широкото броене В предадените..
Парламентът прие декларация за осъждане на системните агресивни действия на партия "Възраждане" като опит за подкопаване на демократичния правов ред в България и отклоняване от нейния европейски път. Вносители на проекта на декларацията са депутати от ПП-ДБ. НС обсъжда проектодекларация, осъждаща агресивните действия на "Възраждане"..
Според съпредседателя на "Продължаваме промяната" Кирил Петков решението на КС поражда въпроса за отговорността на Росен Карадимов, който беше определен за координатор на последните парламентарни избори като министър на иновациите и растежа и последвалата му номинация за председател на КЗК. Карадимов с широка подкрепа от бизнеса и синдикатите за..
2,5 милиарда лева са разписаните в бюджета средства, които ще бъдат инвестирани в следващите няколко години по националната програма за саниране на жилищния фонд. Пред провал ли е вторият етап на програмата за енергийна ефективност на многофамилните сгради след като стана ясно, че има риск за загуба на средства по Плана за възстановяване и..
Съпредседателят на ПГ на ПП-ДБ Надежда Йорданова не даде категоричен отговор дали биха приели покана от ГЕРБ-СДС за нови преговори за подкрепа на кабинет, ако се стигне да промяна в съотношението на парламентарните сили: "Такава покана няма. На хипотези не мога да отговарям". Йорданова отправи критики към КС, защото смята, че неговото определение за..
БСП не се страхува от избори, но те не са нужни на страната. Това заяви зам.-председателят на ПГ на БСП-ОЛ Кирил Добрев. "На България в момента не са ѝ необходими избори, а бюджет и едно стабилно управление. БСП няма повод да се страхува от избори. БСП има ново ръководство, обновление в партията, така че изборите не ни притесняват, но БСП няма да..
В световната статистика Украйна не фигурира в момента с добив на редкоземни елементи , но има възможности тепърва да се разработят подобни находища ,..
Проектобюджетът за 2025 г. е узаконена форма за купуване на гласове . Това каза пред БНР икономическият анализатор Кузман Илиев, лидер на партия..
Има кампания за ползите от еврото, а защо няма кампания за вредите от еврото? Това каза пред БНР депутатът от "Възраждане" Виктор Папазов и цитира..