Матиас Бауер: САЩ си оставиха вратичка за митата върху стоманата и алуминия

Съединените щати и Европейският съюз се договориха да прекратят междусъюзническия си спор заради митата върху стоманата и алуминия, наложени от бившия американски президент Доналд Тръмп през 2018 година. Обнадеждаващо е търговското разведряване между Вашингтон и Брюксел, както и обявената от тях съвместна инициатива за глобално споразумение за използването на стоманата и алуминия в контекста на зелените политики. 

• САЩ и ЕС се споразумяха за митата за алуминий и стомана

В интервю за предаването "Събота 150" Матиас Бауер от Европейския център за международна политическа икономика посочи, че САЩ са си запазили възможността да наложат нови мита, ако преценят, че това е в интерес на националната им сигурност. 

"Това означава, че от политическа гледна точка трябва да говорим единствено за временно споразумение за преустановяване на митата на стоманата и алуминия. Фактът, че Съединените щати си оставиха вратичка, означава, че подобно на администрацията на Тръмп, тази на Байдън разглежда стоманената индустрия като изключително важна и за националната сигурност, и за икономиката.

От икономическа перспектива ще настъпи ли сериозна промяна в цените или във възможностите на бизнесите, които под една или друга форма са свързани с алуминия и стоманата?

Преди всичко, търговията ще бъде по-евтина за тези, които изнасят стомана и алуминий за Съединените щати. Също и за американския износ към Европейския съюз, например на мотоциклети "Харли Дейвидсън". Това означава, че ще има определени стимули за производителите в тези сектори. Но като цяло макроикономическият ефект е сравнително слаб на фона на много други фактори, включително на дискусиите, които текат между Съединените щати и Европейския съюз за регулациите при услугите.

Европейска политика от какъв характер би накарала Вашингтон отново да наложи мита върху алуминия или стоманата?

Не мисля, че става дума толкова за европейската политика, колкото за натиска, който оказват трети страни, включително европейски, върху индустриите, свързани със стоманата и алуминия в Съединените щати. Трябва да обърнем внимание и на фактори, които са вътре в самите щати, например заплатите и лихвите, които имат пряко отражение върху цената на инвестициите. Освен това фактор са енергийните цени. Видяхме, че по време на дискусиите се заговори за начало на сътрудничество за бъдещо глобално споразумение за използване на стоманата и алуминия за подобряване на устойчивостта на околната среда. И двете страни обявиха, че ще разговарят за използването на зелена енергия. 

Конкурентоспособността на цената на американските стомана и алуминий, както и на европейските, е особено зависима от цената на енергията. Ето защо потенциални нови санкции биха зависили в много по-голяма степен от цял набор пазарни фактори, които намаляват конкурентоспособността на американските производители на стомана и алуминий, отколкото от някакви от политически ходове от страна на Европейския съюз. 

Възможно ли е Вашингтон да прибегне до хода с налагането на нови мита за друг вид продукти и потенциално какви и по-скоро бихме очаквали ход по отношение на регулациите при услугите?

Не виждам да назрява налагане на нови мита на друг вид продукти. Може да възникнат някои казуси около автомобилостроенето, но ми се струва, че алуминият и стоманата са най-ярките примери и най-политически чувствителните сектори. Моите опасения обаче са повече по отношение на регулациите при технологичните компании например. Има много американски компании, които предоставят услуги на базирани в Европа техни партньори. Ако Европейският съюз затегне регулациите, е възможно Съединените щати да отговорят или с регулаторни мерки в същия сектор, или за определени производствени индустрии. 

Досега говорим за възможностите за ново раздалечаване на позициите между Вашингтон и Брюксел, но можем ли да разглеждаме споразумението за митата при стоманата и алуминия като нова стъпка към общия фронт срещу Китай?

Мисля, че това се отнася не само до настоящото споразумение за алуминия и стоманата, а и до Временното търговско споразумение и Съвета за търговия и технологии между Евросъюза и Съединените щати. Това е един от многото въпроси, които са обсъдени в контекста на ролята на Китай. Що се отнася до настоящото споразумение за алуминия и стоманата, то цели да ограничи достъпа до това, което Байдън нарича "мръсна стомана", идваща от страни като Китай. Той уточни, че става дума за държави, които правят дъмпинг на цената на стоманата на американския и на европейския пазар, с което вредят и на работниците, и на индустрията като цяло. Чухме подобно изявление и от страна на Европейския съюз в лицето на еврокомисаря по търговията Домбровскис, който покани и други държави, основно пазарно ориентирани демокрации - например държавите от Организацията за икономическо развитие и сътрудничество - да се присъединят към ново глобално споразумение за полезни и за хората, и за околната среда стомана и алуминий.

Като че ли вратата бе отворена и за други държави и при Съвета за търговия и технологии, но вярвате ли, че изобщо подобна инициатива ще успее?

Не е ясно докъде ще стигне подобна инициатива, нито дали двете страни биха успели да се споразумеят за нови регулаторни правила, които да важат в Съединените щати и Европейския съюз. Също така не е ясно дали държавите от Евросъюза ще намерят консенсус помежду си, защото има страни членки, които още нямат ясна политика как да подхождат към търговията и инвестициите на Китай.