„Ишел и Романска“ – за съжителството на изтънченото и просташкото в изкуството

В Тел Авив има три оркестъра - оркестърът на Израелската опера, Израелската филхармония, но и театрален оркестър под палката на Йоси Бен Нун. И точно за негов концерт в известния театър Цафта, основан навремето от син на преселник от България, получихме покана. Заглавието „Ишел и Романска“ нищо не ни говореше, но пояснението,че ще се свири класическа музика и че едната от двамата солисти ще бъде известната млада израелска оперна певица Гони Канан, която още като специализантка в студията на Израелската опера получи наградата „Ели Леон“, беше достатъчна препоръка. Що се отнася до втория солист - Дрор Керен, той е един от най-популярните артисти, обичан и от патрираха на съвременната израелска драматургия, покойния Ханох Левин.

Притихналата зала се готвеше да слуша класическа музика. 17-те музиканти следяха движенията на диригента и създаваха музикално, романтично настроение. И точно тогава започна провокацията. На фона на сериозната музика, Дрор Керен започна да чете един от фейлетоните или къси разкази на Ханох Левин. Той е за първа среща, в гореща вечер, в самия център на Тел Авив, между двама кандидат младоженци, запознали се по обява във вестника. И двамата живеят в крайни квартали, но са назначили срещата в центъра, за да изглежда,че е „близо до дома им“. Всъщност в събота в Израел няма транспорт и двамата пристигат запотени след труден преход под жаркото слънце. Ишел си е поставил лимит за разходите и след като Романска отказва просто да седнат на някоя пейка да поприказват, тръгва към будката за фалафел чак около първия пазар. Всъщност и за двамата фалафелът е омразно ястие. За да успеят да преглътнат пържените топчета,кавалерът купува и по кенче газирана напитка. И точно тогава организма на дамата не издържа и реагира звучно...

В първия момент зрителите само се споглеждат: дали да се смеят. Толкова е голям контрастът между класическата музика и уличния хумор. После избухва залп от кикотене. Допълват го оркестрантите от сцената, които вместо да запазят каменни изражения, също се смеят, но на реакцията на публиката. Текстът им е отдавна познат - от репетициите. А там, където и смехът не стига, се включват музиката и гласът на певицата, която наистина показва възможностите си да пее в обем повече от три октави.

За всички, за които смесването на просташкото и изтънченото е проява на лош вкус, могат да бъдат припомнени пиесите на Шекспир, пълни с нецензурни остротии, еднакво добре приети и от уличните театри, и от националите, както и от операта, та дори от балета. Йоси Бен Нун е бил личен приятел на Ханох Левин, един от малкото присъствали дори на ранната му кончина. Подобно на Курт Вайл в брехтовия театър и на Нино Рота във филмите на Фелини, освен че подкрепя творческите идеи на режисьор-драматурга, неговата музика има и свой живот, извън конкретното произведение. Този разказ или фейлетон на Ханох Левин, заедно с два кратки анекдота, досега не са били поставяни на сцена и точно музиката на Бен Нун стана най-естествената основа на прекрасната провокация.