„В закона много ясно е разписан срокът 31 октомври. Бюджетът трябва да бъде внесен в Народно събрание, тоест той вече трябва да е минал обсъждане със социални партньори и да е гласуван от Министерски съвет. Този срок е изпуснат. Когато се случва, то винаги има криза, има някакъв служебен кабинет. Въпросът е, че през 2014-а сроковете бяха много по-благоприятни: тогава изборите бяха на 5 октомври. (…) Тогава около 19 декември приключи второто гласуване (на бюджета - бел. ред.)“
Ако се оформи правителство през декември и дотогава не е приключена подготовката по бюджета, има риск да влезем в новата година без бюджет, напомни експертът.
Законът за публичните финанси предвижда такава ситуация, но е лаконичен.
„Продължаваме да действаме спрямо текущата рамка. Ние не сме влизали в тази хипотеза. Това трябва да е последният вариант, вариант на пожар, но той крие своите рискове именно заради това, че не е прилаган. Най-различни социални групи могат да не видят актуализация на своите помощи и плащания, които очакват“, поясни Ганев.
Общините също очакват държавния бюджет, за да напишат своите бюджети, допълни Петър Ганев. По думите му тази територия е рискова и не знаем кои са всички потенциални ефекти.
Според икономиста служебният финансов министър трябва да изготви бюджетната рамка за 2022 г. и да започне да комуникира тази рамка.
„Ако се мълчи до изборите, после може да се окаже – дайте да мълчим до балотажа, после – чакайте да видим кой ще надделее и ще вземе мандата. Винаги има нещо за чакане, но финансовият министър има работа, която не е обвързана с политиката и той трябва да я свърши.“
В предаването „Преди всички“ Петър Ганев направи аналогия със ситуацията около последната актуализация на бюджета за настоящата година.
„Ако влезем в цялостен бюджет с подобен хаос и без ясен център на власт, а много различни предложения, тогава може разходната част сериозно да я изпуснем и то в година, в която разговорът започва да отива към консолидация – как да свием дефицитите, които се появиха в кризата.“
Когато няма силен център на власт, всички около властта се опитват да изземат инициативата и да предлагат нови и нови разходи, обобщи експертът.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Постоянно има дежурни, които се занимават с това да не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред . Това заяви пред БНР бившият македонски премиер (1998-2002 г.) Любчо Георгиевски, лидер на ВМРО-Народна партия. " Всеки път, когато отношенията се подобряват, се случва някой да започне да ги влошава . ... Не знам какво в този момент..
По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка с 503 смъртни случая. Това е втората водеща причина за смърт от рак при жените от 15 до 45 години в България. Експерти настояват и момчетата да получават безплатна ваксина срещу човешки..
" Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в..
" Очаквам ясна позиция на албанските партии, за да се опитаме да се ориентираме какво следва оттук нататък ". Това заяви пред БНР кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова. Вчера постоянните представители на ЕС единодушно решиха да започнат преговори с Албания за членство в ЕС, но не и с Република Северна Македония. Решението на ЕС..
Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34% от подрастващите съобщават, че играят онлайн игри всеки ден . Това е един от тревожните изводи на последното проучване върху зависимостта на децата от социални мрежи. Проучването "Здравно поведение при деца в училищна възраст" изследва около 280 хил. деца на 11, 13 и 15 години в..
" Хората с увреждания нямат нужда от съжаление, те имат нужда да се държим с тях като равни, което е проблем в България . Не всеки го разбира. Хората като че ли малко странят, а всъщност те са толкова пълноценни хора, колкото и ние. Това, че имат някакъв двигателен проблем не ги прави по-малко хора от нас ". Това каза пред БНР Вера Асенова..
Хората подценяват проблемите, които замърсеният въздух създава . Това заяви пред БНР Росина Тодорова - председател на Сдружение "Жените в бизнеса и професиите - София", преди пресконференцията "На въздух: Да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението". Темата е част от по-големия проект "Пейка за здраве"...
Необикновен археологически сезон изпраща екипът на проф. Людмил Вагалински, а новите разкрития на Хераклея Синтика привлякоха интереса на целия..
По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка..