Българските организации и посолството на страната ни са в напрегната подготовка в последните дни преди изборния ден.
И третите поредни за тази година парламентарни избори обаче не направиха изключение с проблемите със съставите на секционните избирателни комисии. До последно се предлагат смени, искат се отводи, дават се нови предложения и се очакват окончателните списъци.
За изборите на 14 ноември в Кипър избирателни секции са разкрити във всички градове на острова, където живеят големи групи български граждани. Те ще могат да упражнят правото си на глас в столицата Никозия, в Ларнака, Лимасол, Паралимни, Пафос, Полис Хрисохус и Дали.
Секциите са по една във всеки град. Броят им е с една по-малко от тези на предишните избори през юли. Заради подадените сега по-малко предварителни заявления за регистрация за гласуване отпадна откритата през лятото втора, допълнителна секция в Никозия, освен тази в сградата на дипломатическата ни мисия.
Промяната обаче няма да възпрепятства българите на острова да гласуват и няма да забави изборния процес със струпване на чакащи на опашка, смятат представители на българските организации.
Една секция в столицата е в състояние да поеме желаещите да гласуват, показва броят им на предишните избори. Освен това и сега ще действа откритата за първи път през юли секция в близкото градче Дали, където живеят много наши сънародници и които по-рано идваха да гласуват в Никозия.
Подготовката в последните дни е свързана с очакваните до последния момент указания от ЦИК, пристигането и инсталирането на машините за гласуване в избирателните секции, както и тяхното зареждане с необходимите бюлетини. Българските организации съдействат с всичко необходимо за безпроблемно протичане на изборния ден, коментираха за БНР техни представители.
Готовност за него има в Паралимни, в югоизточния край на острова, твърди Живка Милова, училищен ръководител на българското училище „Народни будители” в града и активен организатор на всички български избори в района.
„Подготовката си върви, навреме всичко е организирано, за трети път тази година, ние вече си караме по инерция, всичко се знае. Пак има неразбории с комисиите, пак някакви комисии поставени, нищо общо с това, което искат те от нас да предложим, пък после слагат някакви други хора, но иначе всичко си върви нормално. Залите са готови, чакаме само да кажат с машини ли ще бъде, как ще бъде, и документацията вече да си поемат комисиите”.
За Кристина Параскева, председател на секционната комисия в малкото градче на западния бряг на острова Полис Хрисохус, която е натрупала над 10-годишен опит като член на местната българска изборна администрация, остават само изборните ангажименти в събота.
„Абсолютно сме готови, остава само в събота да си подредим материалите, да заключим секцията, а на сутринта отваряме и чакаме избирателите.”
По-сдържана за подготовката дни преди финала е Снежана Георгиева, училищен ръководител на българското училище „Васил Левски” в Дали, която за трети път тази година оглавява секционната комисия в посолството на България в Никозия.
„За съжаление трябва да кажа, че нещата са все по-зле. Все още нямаме указания, изпратени от ЦИК, все още нямаме окончателен състав на секционните избирателни комисии. Хора, които имат опит и до момента са участвали в избори, са изхвърлени от списъците за секционни избирателни комисии, така че още нямаме никаква яснота. До последния момент се извършват промени. За машините това, което знаем, е, че ще имаме по една в секция”.
Съставите на секционните избирателни комисии в Кипър се оказаха за трети път тази година „проблемни”. Българската общност на острова реагира много остро срещу спускането на партийни „парашутисти” за техни членове на първите избори през април и незачитането на предложенията на сънародниците ни. В сегашните списъци отново като представители на някои партии личат имената на хора, които не само, че нямат никакъв опит, не познават изборния процес, как той се подготвя и провежда, но нямат дори образователен ценз – това сигнализират за някои от комисиите.
Така очакванията, че третото издание на парламентарния вот ще изчисти установените проблеми с комисиите, не се оправдаха, напротив, твърди Живка Милова.
„Не, не ги разреши, задълбочи ги. Комисията, която при нас е поставена за трети път, освен, че пак са сложили някакви хора, които по партийна линия са избирани и предлагани, но пак ни искаха пълен списък за комисията ние да подадем. В този списък имаше само две нови имена, които нямат опит с избори, и точно те са сложени. Всички останали са някакви хора, които те са си слагали, т.е. никакво съобразяване пак с местните хора. Нищо не се е разрешило, те казват - така е по закон - и това е”.
На предишните два вота тази година Живка Милова бе заместник-председател и председател на секционната избирателна комисия, като бе предложена от българската общност в града. Тя отново бе кандидатура на сънародниците ни за третата по ред комисия, но не е одобрена от ЦИК за неин член.
Съставът на комисиите, още повече при предполагаеми затруднения при гласуването за парламент и президент „2 в 1”, и то с машинния вот, за Снежана Георгиева предизвиква и друго опасение:
„Имаме обучени хора, които ще дават указания на гражданите, но ако ги оставят в комисиите, защото и това не се знае”.
Още повече, че новите членове на комисиите не са обучавани.
„Обучавани сме на предишните избори, този път - не. Очакваме представители от обслужващата фирма с машините, които изпращат, в последния момент да ни обучат евентуално”, каза председателката на комисията в Никозия.
Според Живка Милова проблем при изборите „2 в 1” няма да възникне нито за комисиите, нито за гласоподавателите при самото гласуване, но той е възможен след това, при предаването на резултатите в София.
„Проблемът ще бъде след това за комисиите. Страх ме е да си помисля какво ще е пак чакането с ЦИК, защото миналия път с изключение на една или две комисии специално тук, в Кипър, всички стояхме до следващия ден - 7, 8, 10, 11 на обяд на другия ден, докато получим отговор от ЦИК, което за мен е абсолютно неразгадаемо и неразбираемо защо така се получава, при положение, че всичко вече е в електронна форма и би трябвало много бързо да се обработва”.
По неофициална информация в Кипър живеят около 30 - 35 000 наши сънародници. На парламентарния вот през април бе поставен рекорд за избирателна активност в страната за последните 10 години, като общият брой на действителните бюлетини бе 3076. През юли българите в Кипър дадоха 2446 гласа за управлението на страната.
Прогнозите за избирателна активност сега, в третия парламентарен тур за годината, са нееднозначни.
„Честно казано, изглеждат ми отчаяни, от това, което чувам, и нямат желание да гласуват. Разочаровани от многобройните избори и липса на резултат, на сформиране на правителство”, коментира нагласите на сънародниците ни Снежана Георгиева.
Живка Милова обаче не вярва, че ще има отлив и очаква по-активно участие.
„Вярвам, че на тези избори сега избирателната активност ще е по-висока отколкото през юли, защото през юли хората някакси им досади цялата грозна ситуация след първите избори и доста от тях не дойдоха да гласуват. Сега има промяна, картинката е друга с кандидатите, аз доколкото с хора, с които разговарям, и в социалните мрежи като виждам какво се коментира, това е, което ще привлече повече избиратели, плюс фактът, че изборите са и за президент. Така, че вярвам, че пак ще имаме малко по-висока изборна активност този път. Надявам се да не я опропастят и този път нашите политици и да отиде нахалост всичко.”
"Част от исканията на синдикатите бяха удовлетворени, затова в крайна сметка те седнаха на масата и се превърнаха в едни умерени защитници на бюджета, който бе внесен". Това коментира пред БНР политологът Калоян Велчев : "Част от недоволството към бюджета идва и поради поне два факта, отвъд самите политики, които са заложени вътре. От една страна..
"Сеизмичните събития носят и двата типа усещане - и хоризонтално, и вертикално , тъй като вълната има и двете раздвижвания на земните пластове - и хоризонтално, и вертикално, но за усещането зависи колко близо са хората до епицентъра ". Това каза пред БНР доц. д-р Пламена Райкова от департамент "Сеизмология и сеизмично инженерство" към..
"Параметрите на бюджета за следващата година не ми харесват , както и предполагам на повечето от слушателите". Това заяви пред БНР доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН: "Всъщност нямахме много време да се запознаем с параметрите на бюджета. Основният параметър беше времето, което беше предоставено на..
Един музикален инструмент бе събуден след 50-годишно мълчане и събиране на прах в музея . Цигулката на сливенския композитор Мишо Тодоров отново зазвуча в залата на Читалище "Зора“ след 50 години мълчание. Тя бе реставрирана от казанлъшкия лютиер Андриан Андреев . На сцената цигулката "проговори“ в ръцете на виртуозната цигуларка Кремена..
Световноизвестният норвежки писател Том Егеланд се завръща на българския книжен пазар с новия си роман "666" на издателство "Персей" . "Том Егеланд винаги прави много сериозни проучвания за своите романи и неговият герой археологът Бьорн Белтьо винаги е въвлечен в такива интересни романи с елементи на напрегнат трилър, религиозни загадки..
На 16 ноември ще се състои историческа възстановка по случай 140 години от Сливнишката битка. Във възстановката ще има над 400 участници. "Всяка година ноември месец Сливница става център на събитията около честванията за Сръбско-българската война , като на всеки юбилей винаги става нещо по-голямо. Едно време се строяха паметници. Сега сме..
"Нашата работа като гражданска организация не е да вървим заедно с инспекторите и да обикаляме по магазините, а по-скоро да имаме ясен механизъм за това как да предаваме информация, която получим , да кажем някакъв сигнал или жалба, да можем ние по най-добрия начин да го формулираме и да го дадем на контролните органи". Това каза пред БНР Богомил..
Рекорд по най-много изкачвания на Хайдушката пътека в Сливенския балкан постави Милен Шидеров от Сливен. За 24 часа той направи 12 качвания и..
Малка част от дълга е за покриване на стари дългове, друга за покриване на дефицита, губят се около 5,4 млрд. евро – около 10 млрд. лв., с които..
Изборът на социалист – Зохран Мамдани за кмет на Ню Йорк е шамар за Тръмп, коментира в интервю пред БНР дипломатът Стефан Тафров. "Това е..