Изборът - думата имат хората на духа

• В 8 села в Благоевградско изборите са 3 в 1, избират с анкета и кметски наместници 

„Не мога да се спася от едно усещане – много числа, а по-малко психология. Разбрах колко важно нещо се е пропуснало и не го казваме – непрекъснато се набива в мисълта на хората, в съзнанието, че избираме личности, ама тези личности се избират от личности, от човешки същества, и може би е време да се обърне обратно представата. Този, който ще бъде избиран, трябва да избира психологията, да се докосне до нея и да внимава, защото за да направиш своя избор и да пуснеш бюлетина, ти трябва да бъдеш лично мотивиран, да имаш защо да го направиш и лично, освен заради идеите. Ти трябва да бъдеш „пипнат“ по сърцето лично, защото ти си личността в този момент, в този ден. Ти не си двете сгънати листчета“, изтъкна поетът и също дългогодишен преподавател Николай Милчев.

Искам да не ме е срам за избора, който правя, подчерта Цветана Милчева в предаването „Преди всички“.

„Аз си давам сметка, че вече не очаквам, а искам. Искам в парламента да влязат хора заради себе си, не заради зависимости, не заради финансови уговорки, не заради шейхове, падишаси, подземни светове, надгорни светове. Искам тези хора, които влязат, да представляват себе си и да мога аз да припозная в тях собствената си представа за добро и зло, за морално. За да мога да избирам не по-малкото зло и не напук, а да го припозная собственото това докосване като мой избор.“

Късопаметството, забравата е много удобно качество на нашата памет – като самосъхранение, обаче и като израз на недоверието, че когато си отворим устата да потърсим сметка, няма кой да чуе и няма как да се задвижи механизмът, който да осъществи нашето недоволство, допълни Милчева.

По думите ѝ „ние разполагаме с един-единствен механизъм и това е вотът, към настоящия момент.“

Според Николай Милчев отказът да се гласува се дължи на горчив опит.

„Защото не се държи сметка, паметта се скъсва и помненето се скъсва точно там, където се разбира, че не може да им се държи сметка.“

След изборите хората искат да видят принципна договорка, новост, усилие и резултат, смята Милчев, който апелира:

„Стига с тия мрачни, измъчени физиономии! Стига с тези преговори, при които се договаря личната съдба на ръководителите.“

Да не гласуваш на избори също е избор, посочи Цветана Милчева. Според нея този избор вероятно е свидетелство за отчуждението на човека от държавата и за политическата нечистоплътност.

„Отказът да правим избори е отчуждаване от нас самите.“

Избор днес означава да сме готови да понесем последиците, допълни тя.

• За свободата в кавички в село Свобода

Прекрасна рима на думата избори е извор, смята Николай Милчев.

„Ако човек приеме избора си като извор, от който да утоли жаждата си, да е доволен и да живее – от това по-хубаво няма.“

В предаването „Преди всички“ Милчев изтъкна, че предизборната кампания е приличала на моноспектакли.

„Освен онази мисъл, че като не влизаш в дебат, си по-силен, тя изразява едно откъсване на политиците и един синдром – аз го наричам синдрома на огледалото. Имам чувството, че цялата кампания е репетиция пред огледалото: виждаш себе си в огледалото и говориш. Ние даже не сме на зрители в ролята, а на очакващи да започне представлението. Ние присъстваме на генерална репетиция.“

Николай Милчев си обяснява това със конкретика, защото дебатът означава конкретика.

Двете мнения в детайли чуйте в звуковия файл.