Джо Милър: Намесата на политици във ваксинационната кампания не помага

Историята на нашия живот от последните близо 2 години, разказана от журналист през научните постижения на двама германски учени от турски произход - съпрузите Угур Шахин и Йозлем Тюречи, които през 2008 г. основават компанията "Байонтех" с идеята да направят революция в лечението на ракови заболявания.

12 години по-късно те разработват препарат срещу изправилия целия свят на нокти коронавирус. Вместо за 8 или 10 години, колкото обикновено трае този процес, Шахин и Тюречи разработват препарата за 10 месеца.

Книгата „Ваксината. Надпреварата за овладяването на пандемията COVID-19 отвътре“ е написана от Джо Милър - кореспондент на "Файненшъл таймс" във Франкфурт. Освен прекия контакт с Угур Шахин и Йозлем Тюречи, Милър прави интервюта с над 60 учени, политици, представители на официалните здравни власти и служители на "Байонтех". Журналистът проследява ключовите събития през турболентната 2020 г., както и научните изследвания и иновации. Той даде специално интервю за БНР.

Защо е важно да знаем историята на ваксината?

„Причините са две. Първо - заради учените, които в продължение на 30 години работят на фронта на наномедицината по технологията на молекулата на Информационната РНК, за да разработят лекарство срещу раковите заболявания. Ако нямаше пандемия, техният глас нямаше да може да бъде чут. Това, с което се занимават е достатъчно интересно, но след идването на пандемията те трябваше да се впуснат в ново приключение - да разработят лекарство срещу ново заболяване, при това в рамките на 10 месеца.

Втората причина е наличието на доста съмнения по отношение на ваксините. Не става въпрос за конспирации, а за това, че има много хора, които питат - как е възможно това да се случи толкова бързо. Това са напълно основателни въпроси. В книгата се обяснява, че всъщност не е станало толкова бързо и че това е отнело три десетилетия работа и не е станало за 10 месеца.“

Как точно тази книга - информацията и историята в нея, помагаj за разсейването на съмненията дали ваксината е безопасна?

„Първо трябва да се обясни - как така учени, за които никой досега не е чувал, могат да създадат ваксина. За да разберем това, трябва да видим какво се е случило по-рано. Те са работили върху молекула, наречена Информационна РНК. За нея може да кажем, че е грозното доведено дете на ДНК, защото много малко учени работят по нея. Причината е, че тя е изключително нестабилна извън човешкото тяло, дори и в лабораторни условия. В продължение на години големите фармацевтични компании работят, за да направят така, че тя да оцелява - не само в лабораторни условия, но и в човешкото тяло, докато достигне до правилните клетки. В началото на пандемията преди 2 години, тази технология не би била готова да създаде ваксина. Но сме късметлии, че няколко години преди пандемията нова формула от липидни наночастици, в която се вгражда Информационната РНК е открита, разработена, тествана и доказана, че работи. И така учените могат да използват тази технология“, пояснява Милър.

„Второто нещо е, че този вирус беше особено лесен за проследяване. Големият проблем за ваксинолозите е как да бъде намерена мишената. Чрез ваксината имунната система трябва да бъде обучена да разпознава вируса и да го атакува. Някои вируси, като например ХИВ, се променят изключително бързо и е трудно да бъдат идентифицирани, за да може имунната система да се насочи към тях и да ги атакува. Третото нещо е бързата работа на регулаторите, за да бъде одобрен препаратът. Това е обяснено в книгата.

Ваксината преминава през много от фазите на проучване едновременно. Не е пропусната никоя от тях. Започнали са с малки дози и малък брой доброволци, като постепенно са ги увеличавали, като е била тествана първо за безопасност, после за ефективност. Всичко това е правено по най-бързия възможен начин. Резултатите са били приемани и предавани своевременно, без да се чака края на всяка фаза, за да отговарят на изискванията на властите. За щастие e ставало по начин, даващ увереност, че не е било претупано или пропуснато нещо.“

Значи регулаторите са действали бързо, но резултатът от това не означава, че ваксините не са безопасни?

„Да, точно. Регулаторите са действали по-бързо и големият въпрос, който хората си задават е - защо всеки път не работят така? Това е добър въпрос. Вероятно, защото работещите в тази област искат да имат нормален живот, а не да работят по цели нощи и през уикендите. Тук имаше необичайна ситуация, при която има огромен натиск. Светът беше в локдаун, животът не протичаше нормално.“

Защо на подобни въпроси, отнасящи се до здравето и живота - не беше дадено достатъчно добро обяснение. Това не освободи ли място за пропагандата и дезионформацията?

„Има определен процент от хора, които винаги ще бъдат против новите неща. Но мисля, че притесненията на голяма част от противниците на ваксините са основателни. Защото за първи път имаме ваксина, създадена в рамките на година.

Другият проблем е, че хората имат спомени от ваксинационни кампании, които не са били толкова успешни. Такъв е случаят с ваксината срещу полиомелид на американската компатия „Кътър“ през 50-те и 60-те години на 20 век. Ваксината беше замърсена, имаше и смъртни случаи на деца и т.н. Не трябва да си толкова възрастен, за да помниш тези катастрофи. Тези ваксини, които са се прилагали тогава с живи вируси и ваксините днес са тотално различни. Все едно да сравняваме тебешир със сирене. В сега прилаганите ваксини не се използват никакви вируси, те изпращат генетичен код, който представлява малък и безвреден фрагмент на спайк протеина на този вирус.“

Защо има толкова увеличаващо се съмнение във ваксините?

„Това е свързано с образованието, което сме получили преди началото на пандемията. Свършихме много лоша работа с това да обясним на повечето хора основни неща от имунологията, от биологията всъщност. Много от тях, които не са внимавали в училище, когато това е обяснявано или са го забравили през годините и им звучи като някакво вудуу, но всъщност е много лесно да бъде разбрано. Не е като физиката. Това е биология и имунология на много основно ниво.“

Не се ли политизира твърде много пандемията?

„Абсолютно. Намесата на политици във ваксинационната кампания по никакъв начин не помага. Бях много критичен още от началото на пандемията, когато политически фигури стояха наравно с водещи учени на пресконференции. Винаги съм смятал, че трябва да бъдат разделени. Например фактът, че администрацията на Доналд Тръмп даваше пресконференции заедно с експерти като д-р Антъни Фаучи и други учени. Същото се случваше и във Великобритания, както и в страните от Европейския съюз - политици и учени наравно и заедно говорят за ваксинации или за локдауни и други мерки. Това разделение трябваше да се направи и да се даде ясен знак, че политически въпроси нямат общо с взимането на такива решения. После в Европа имаше доста спорове около ваксината на „АстраЗенека“, която всъщност си беше напълно прилична ваксина или поне по-добра от всичко, което можехме да очакваме в началото на пандемията. Но това се случи в някои части на Европа, което доведе до това вече да не я искат в останалата част от света.“

Само наука ли стои зад историята на ваксината? Разкажете ни за емоционалната, човешката част, страна на историята на разработването и създаването на ваксината?

„Всъщност има по-малко наука, отколкото си представяте. Уникалното на тази история е точно човешкият елемент. Две деца на турски гастарбайтери, които идват в Германия през 60-те и 70-те години. Срещат се като студенти по медицина в малка болница в Югозападна Германия. Тогава те са единствените лекари там от турски произход. Обединява ги общата им цел - как да помогнат на пациентите с диагноза рак, с които се сблъскват всеки ден. Те са били притеснени от това, че в научните среди не е имало никакво усещане за спешност. Най-големият убиец на човека не е бил преследван с помощта на всички налични технологии.

Докато не се появява тази РНК молекула. В продължение на 30 години двамата работят по този проект. Правят го без да има публикувани научни изследвания, без да получават финансиране. Дори и от държавата, която тогава не е проявявала интерес. След това идва моментът на щастлива, необикновена случайност. Появяват се двама братя милиардери от Бавария, които търсели хора, които да подкрепят. Те избират Угур Шахин и Йозлем Тюречи и им дават срок от 10-15 години, което е нечувано в инвестиционния свят. Изключително много късмет и случайност, която ги изправя пред ключови срещи с личности и визии. Разбирате, много малка част от историята е свързана с чистата наука.“

Пишете основно за иновации, технологии, изкуствен интелект и изведнъж пишете книга за ваксини. Откъде се породи този интерес към медицински въпроси?

„Това е добър въпрос. Интересувам се от почти всичко до известна степен, затова станах и журналист. През повечето време правя материали за германската индустрия и технологии. В началото на февруари 2020 г. разбрах за "Байонтех" и се свързах с тях. По това време не знаех много за Информационната РНК и за имунологията. Но срещнах Угур Шахин и ми се строи интересн - той и неговите планове. И така през следващите месеци следих работата им и наваксвах с научните знания. Както много неща в тази история - всичко беше въпрос на случайност и късмет. Компанията ми се стори интересна и личностите ми се сториха интересни - така бях въвлечен в нея без да имам научен бекграунд.“

В надпреварата за спасяване на животи - кои са победителите и кои губещите?

„Предполагам, че победителите са всички, които са се ваксинирали или имат достъп до препаратите. Губещите очевидно са тези държави и хора, които нямат справедллив достъп до ваксините. Сега с разпространението на варианта Омикрон тази пропаст става още по-голяма. Това засяга и хората в страни, в които има високи нива на ваксинация, защото колкото по-труден е достъпът до ваксини и разпространението им и по-малко хора по света са ваксинирани, по-голям натиск се оказва на вируса да мутира и да имаме не само Омикрон, но и други варианти, с които ще е още по-трудно да се преборим.“

Около 70% от населението на ЕС е напълно ваксинирано, но имунизацията преминава с различни нива на успех и неуспех в отделните страни от Общността. България например е на последно място с около 27 на сто. Имате ли обяснение защо отношението към препаратите е различно в страните от ЕС?

„Не познавам толкова добре България, за да коментирам този въпрос, но виждам тази разлика в поведението към ваксините в отделните страни. Знам малко за Съединените щати, Великобритания, Германия, Франция и други... В страни, в които политическият живот е до голяма степен поляризиран има по-ниски нива на ваксинация. Там хората асоциират ваксинацията с определени политически позиции, което създава изключително токсична среда. Когато се направи опит да се популяризира, да се разпространи някакво обществено здравно съобщение, някакъв призив, здравен, то се етикетизира, обозначава като част от едната или другата политическа фракция или страна - това тотално унищожава доверието, което хората имат в това съобщение.

Друга особеност е образованието. Тук няма разлика между развитите и развиващите се страни. Хората, които нямат никакви знания по имунология и са забравили базовите познания по биология - са склонни да задават въпроси и да изразяват опасения, на които може да се отговори буквално в рамките на един час със запознаване отново с базовите научни знания. Мисля, че тази битка е загубена много преди Covid-19. Тогава, когато решихме, че биологията не е толкова важна, колкото останалите предмети в училище, а може би и в университета. И допуснахме хората просто да пият хапчета - без да знаят какво има в тях.“

Кой изгуби тази битка - журналrстите, политиците, учените?

„До голяма степен всички. Журналистите имат много да наваксват, в това число и аз. Когато Covid-19 удари, аз също не помнех базовите знания от имунологията и трябваше да се образовам много бързо. Ние обаче сме късметлии за това, че имунологията може лесно да се разбере на сравнително базово ниво, ако отделиш някакво време. И този вирус Sars-Cov2 е лесен за разбиране в сравнение с други вируси, които имат много по-сложни механизми за нахлуване в клетките. Така че - да, журналиситте са виновни до някаква степен за това, че не са достатъчно добре подготвени. Политиците също по някакъв начин, а в общи линии вина носят и учените и образователната ни система. Не предвидиха, че това се задава и че един ден ще трябва да убеждаваме всеки, че трябва да си постави нова ваксина, за да спасим човечеството. Не предвидиха, че трябва да изградим доверие във ваксините преди да стигнем до това, защото е изключително трудно тепърва да правиш това насред пандемия.“