Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спомен за диригента Любомир Романски

Да си припомним творческото дело на един български диригент - Любомир Романски, чиято кариера протича предимно в чужбина, по-точно в Германия. Поводът е 110-годишнината от неговото рождение на 8 януари 1912 г.

Роден е в София, в семейство на университетски професор - езиковеда Стоян Романски. От 9-годишен учи пиано при Андрей Стоянов, Веселин Стоянов, Тамара Янкова и музикална теория при Добри Христов. Завършва славянска филология в Софийския университет и в същото време е частен ученик в Музикалната академия - дирижиране при Цанко Цанков, композиция при Панчо Владигеров и пиано при Димитър Ненов.

Още като студент работи като корепетитор и диригент в оперетния театър „Ангел Сладкаров“, след това е втори диригент на хор „Родина“, а от 1935 г. е помощник-диригент в Софийската опера. Следващата година заминава за Берлин, където завършва славянска филология в Хумболтовия университет, а като диригент се подготвя в Държавното висше училище за музика и изготвя дисертация на тема „Простите коледни рефрени на българските коледни песни“. Специализира в диригентските курсове на знаменития Клеменс Краус. 

Кариерата му на диригент започва в Германия - първо като капелмайстор на оперния театър във Франкфурт на Майн, а след войната е ръководител и диригент на симфоничните концерти в Градския театър на Висбаден. В периода 1948-1950 г. ръководи Симфоничния оркестър на Кьолнското радио, а след това се установява в Гелзенкирхен, където остава до края на живота си - 9 юни 1989 г. От 1968 г. Романски ръководи и Певческата академия във Франкфурт на Майн. Гостувал е като диригент в Испания, Франция, Швейцария, Австрия, Холандия, Югославия, Мексико, САЩ и няколко пъти в България.

За първи път у нас той дирижира "Кармина Бурана" и "Катули Кармина" на Карл Орф - истинско събитие в културния живот на страната тогава. 

Любомир Романски представя пред германската публика редица творби от български композитори, много български инструменталисти. Той е активен пропагандатор на българската музика и с концертите си, и с беседите за българската музикална култура и фолклор в цяла Германия. За цялостната си дейност като диригент Любомир Романски е удостоен с няколко високи германски отличия, между които Гьотевият плакет, с Почетния орден "Академични палми" във Франция. Той е и почетен член на европейския център “Ференц Лист“.

В Златния фонд на БНР е запазено интервю на Любомир Романски от 1984 г., в което говори за познанството си с големия композитор Карл Орф и за тенденциите в съвременната музика. Чуйте в звуковия файл и откъс от "Кармина Бурана" под негово диригентство.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Надпяване" – фолклорна класация, септември 2025

"Надпяване" е класация за народна музика, чиято цел е всеки месец да представя произведения в различни стилове, подредения в няколко категории, състезаващи се в рамките на една календарна година. Форматът обхваща авторски произведения, нова, етно, традиционна музика, която се доближава до вкусовете на аудитория от различни възрасти, с различни..

обновено на 07.09.25 в 08:26
Местност „Ксилифор“ до Велико Търново

„Вдъхновение на Ксилифор“ събра творци от България и Сърбия

Творци от България и Сърбия се събраха на двуседмичен пленер в крайградската местност Ксилифор до Велико Търново. Техните скулптурни и живописни творби ще останат да красят парка, който е единствената в страната художествената галерия на открито целогодишно. За 14 години паркът „Ксилифор“ над Велико Търново постепенно се напълни с произведения на..

публикувано на 07.09.25 в 06:35

Божидар Златков и Виктория Мирина бяха хванати в "Шопска задявка"

В Деня на Съединението Божидар Златков и Виктория Мирина представиха новата си песен “Шопска задявка”. Песента е авторска, звученето й е в граовски стил. Любо Динев от Оркестъра за народна музика на БНР е автор на музиката и на аранжимента. Текстът е на Виктория Мирина. В създаването на песента са участлави шестима музиканти от..

публикувано на 07.09.25 в 05:50

150 издателства ще участват в есенното издание на "Алеята на книгата" в София

Между 8 и 14 септември 2025 г. бул. „Витоша“ и паркът пред НДК ще се изпълнят с книги, читатели и културни събития – предстои 13-то поредно издание на „Алея на книгата “ в София, най-мащабното книжно изложение на открито в страната. София отново ще се превърне в най-голямата открита книжарница. Тринадесетото издание на “Алея на книгата” отваря..

публикувано на 07.09.25 в 05:41

Марина Великова показва Антарктика на Моста на влюбените

Изложба с фотографии на Марина Великова, посветени на Антарктика, бе представена на Моста на влюбените в София. Експозицията съдържа 60 кадъра от вече представените експозиции на авторката – „Ледовете на Антарктика“, която се състоя през април 2024 г., и „Антарктическите хора – грижа за Земята“, показана през април тази година. Фотографиите показват..

публикувано на 07.09.25 в 05:05
Славчо Пирчев. Битолският войвода от Брезник

"Славчо Пирчев. Битолският войвода от Брезник", който носи в себе си идеала за обединена и достойна България

Битолският войвода Славчо Пирчев от град Брезник е един от плеядата български патриоти, участвали в борбата за освобождение на сънародниците ни, останали под османска власт след 1878 година. Журналистът от БНР Станислава Пирчева е негова внучка. Тя е и съавтор на книгата  "Славчо Пирчев. Битолският войвода от Брезник", която създава заедно..

публикувано на 06.09.25 в 14:55

Спомен за тенора Тоско Илиев

В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отдаваме почит на един артист и основател на Старозагорската опера - първия извънстоличен оперен театър - тенора Тоско Илиев. На 1 септември, се навършиха 130 години от неговото рождение. Той е роден е през 1895 г. в Борисовград, днешен Първомай. Първите му изпълнения са в..

публикувано на 05.09.25 в 12:29