В Силистра откриха мястото, където е поставен първият камък на Дуросторум

Открити са част от западната кула на северната порта и каналът, минавал под портата на легионния лагер, разположен да пази границата на Римската империя в началото на II век.

Откритията се случват по време на втората фаза на т.нар. воден цикъл, който тече от ноември миналата година на територията на Силистра. Сформирани са четири екипа археолози, които да наблюдават работата на изпълнителите на проекта на ВиК.

До момента по време на строителните дейности археолозите са попаднали на стени на римски сгради от IV-VI век и на довеждащи водопроводи от различни епохи. Според учените това показва, че водоизточниците са били постоянни и са захранвали града в продължение на близо 1 300 години.

Най-значителното откритие с голяма научна стойност е на екипа на доц. Олег Александров от Великотърновския университет - открито е мястото, където е поставен първият камък на Дуросторум.

„Става дума за част от главната порта на легионния лагер. Легионният лагер в Силистра е вторият изобщо на територията на българската страна, позициониран на границата на Римската империя в началото на II век. Оттогава Силистра съществува като селище. Попаднахме именно на тази най-ранна структура.“

Откритието ще позволи маркирането на границите на легионния лагер с главните му сгради и улици, допълва археологът.

Находките са много, уточнява доц. Александров.

„От много епохи – II-III век, късноантични от IV век, от V-VI век, от Средновековието имаме много находки, че чак до ново време.“

Легионният лагер е с големина 400-450 метра.

Откритието коригира представите на учените за римския легионен лагер, коментира проф. Георги Атанасов от РИМ - Силистра.

„Ние го смятахме, че е 22 хектара. Благодарение на това откритие вече го редуцираме на 18.“

Главната порта е най-комуникативната порта, от нея нататък е селището, пояснява проф. Атанасов.  По думите му е налице огромна агломерация от около 90 хектара укрепена територия.

„В България само Филипопол има такава голяма укрепена територия.“

Очаква се проучванията на археолозите да продължат 2-3 месеца. Ще бъде ли спрян проектът на ВиК и каква ще е съдбата на направеното откритие?

„Тази структура няма как да бъде демонтирана и да се изпълни инвестиционният проект. Структурата ще бъде запазена“, посочи доц. Александров. По думите му тръбите ще я заобиколят.

Структурата има огромна научна стойност, но експозиционната ѝ стойност е много ниска – висока е едва 1 метър и е значително под нивото на сегашния уличен терен.

Преди малко повече от година, отново при изкопни работи в Силистра бе направено и друго археологическо откритие - римска пещ, най-голямата у нас от времето на Късната античност, припомни проф. Георги Атанасов.

• Продължава проучването на откритата в Силистра римска пещ на 1500 години
• Макет на откритата в Силистра римска пещ за тухли - в Археологическия музей

„Това е най-голямата римска пещ, откривана в българските земи, много добре запазена.“

Проучванията около пещта спряха строежа на социално жилище с 16 апартамента по проект на Общината. От местната управа съобщиха, че са изпратили искане до Министерство на регионалното развитие и благоустройството за актуализиране на стойностите на проекта, за да може строежът да продължи, а римската пещ да бъде експонирана в сутерена на сградата, но все още нямат отговор.

Снимки: Незабравка Кирова, доц. Олег Александров