Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В Силистра откриха мястото, където е поставен първият камък на Дуросторум

Откритията изясняват детайли от фортификацията на селището по време на Римската империя

Археологическо откритие в Силистра хвърля нова светлина върху най-ранния период на римската фортификация на Дуросторум - днес Силистра.То е направено по време на изпълнение на ВиК проект.

Открити са част от западната кула на северната порта и каналът, минавал под портата на легионния лагер, разположен да пази границата на Римската империя в началото на II век.

Откритията се случват по време на втората фаза на т.нар. воден цикъл, който тече от ноември миналата година на територията на Силистра. Сформирани са четири екипа археолози, които да наблюдават работата на изпълнителите на проекта на ВиК.

До момента по време на строителните дейности археолозите са попаднали на стени на римски сгради от IV-VI век и на довеждащи водопроводи от различни епохи. Според учените това показва, че водоизточниците са били постоянни и са захранвали града в продължение на близо 1 300 години.

На преден план доц. Олег Александров, до него колегите от екипа му д-р Ева Димитрова и Мириян Пантелеев

Най-значителното откритие с голяма научна стойност е на екипа на доц. Олег Александров от Великотърновския университет - открито е мястото, където е поставен първият камък на Дуросторум.

„Става дума за част от главната порта на легионния лагер. Легионният лагер в Силистра е вторият изобщо на територията на българската страна, позициониран на границата на Римската империя в началото на II век. Оттогава Силистра съществува като селище. Попаднахме именно на тази най-ранна структура.“

Откритието ще позволи маркирането на границите на легионния лагер с главните му сгради и улици, допълва археологът.

Монети, намерени по време на разкопките в Силистра. Снимката е предоставена от доц. Олег Александров

Находките са много, уточнява доц. Александров.

От много епохи – II-III век, късноантични от IV век, от V-VI век, от Средновековието имаме много находки, че чак до ново време.“

Легионният лагер е с големина 400-450 метра.

Проф. Георги Атанасов от РИМ - Силистра

Откритието коригира представите на учените за римския легионен лагер, коментира проф. Георги Атанасов от РИМ - Силистра.

„Ние го смятахме, че е 22 хектара. Благодарение на това откритие вече го редуцираме на 18.“

Визуализация на Централната северна порта на римския легионен лагер. Снимката е предоставена от доц. Олег Александров

Главната порта е най-комуникативната порта, от нея нататък е селището, пояснява проф. Атанасов.  По думите му е налице огромна агломерация от около 90 хектара укрепена територия.

„В България само Филипопол има такава голяма укрепена територия.“

Очаква се проучванията на археолозите да продължат 2-3 месеца. Ще бъде ли спрян проектът на ВиК и каква ще е съдбата на направеното откритие?

„Тази структура няма как да бъде демонтирана и да се изпълни инвестиционният проект. Структурата ще бъде запазена“, посочи доц. Александров. По думите му тръбите ще я заобиколят.

Структурата има огромна научна стойност, но експозиционната ѝ стойност е много ниска – висока е едва 1 метър и е значително под нивото на сегашния уличен терен.

Преди малко повече от година, отново при изкопни работи в Силистра бе направено и друго археологическо откритие - римска пещ, най-голямата у нас от времето на Късната античност, припомни проф. Георги Атанасов.

„Това е най-голямата римска пещ, откривана в българските земи, много добре запазена.“

Проучванията около пещта спряха строежа на социално жилище с 16 апартамента по проект на Общината. От местната управа съобщиха, че са изпратили искане до Министерство на регионалното развитие и благоустройството за актуализиране на стойностите на проекта, за да може строежът да продължи, а римската пещ да бъде експонирана в сутерена на сградата, но все още нямат отговор.

Снимки: Незабравка Кирова, доц. Олег Александров

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
НАСА сонда Осирис астероид Бену

Между научното и комерсиалното използване на ценни материали на астероидите

Чаена лъжичка черен прах зарадва в края на миналата година учените. Причината е, че тя може да разкрие повече подробности за произхода на Земята. Но може да бъде и първата крачка към използването на метеоритите за добив на ценни метали и вещества. Бизнесът оказа се поне в САЩ, вече има идеи и събира капитали. Преди осем месеца на..

публикувано на 18.05.24 в 07:05
Емблематичният за града Рачо Ковача в карнавална премяна

Време е за традиционния габровски карнавал

Днес е денят на Габрово, а утре - традиционният карнавал . Веселият празник е символ на града на хумора. За мащабното събитие габровци се готвят цяла година, а карнавалният екип държи под око политиците , чийто кукли задължително дефилират пред погледите на зрителите. Сюжетите тази година са събрани под мотото "Правете карнавал, а не..

публикувано на 17.05.24 в 07:12

Поляците - добронамерени, но не знаят много за България. Как се привличат туристи?

Три български общини - Дългопол, Провадия, Долни чифлик, ще бъдат рекламирани на полския пазар по проект за подпомагане на черноморските общини. Проектът се нарича "Открий миналото, преживей настоящето". През лятото на миналата година у нас са почивали полски туристи от всички възрастови групи , като най-много са били семействата с деца. От..

публикувано на 16.05.24 в 07:04

Географски рекорди и невероятни факти за планетата на Фестивала на науката

ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..

публикувано на 12.05.24 в 14:53

Николай Петков представя българския път към Еверест

; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..

публикувано на 12.05.24 в 06:00

Музеите в Израел отвориха безплатно врати за посетителите

45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..

обновено на 12.05.24 в 04:59
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51