Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Председателят на парламентарната комисия по земеделие

Пламен Абровски: Вече ще трябва да кажем – изразходихме тези пари и постигнахме това

Не може да оставим да изчезнат малките производители - те са гръбнакът на селските райони

Пламен Абровски
Снимка: БГНЕС

Всички искат закон за браншовите организации, но когато се стигне дотам да казваме кой кой е, вече никой не го иска. Това заяви пред БНР председателят на комисията по земеделие в парламента Пламен Абровски, който увери, че ще се опитат да положат основите на този процес.

„За да се случи този закон, той трябва да тръгне от долу нагоре, а не от горе надолу. От горе надолу означава държавата да им спусне едни правила, а те са доста чувствителни. От долу нагоре означава самите те да го направят.“

Според Абровски Европейската комисия също си задава въпроса къде са отишли милиардите от субсидии досега, след като ядем предимно вносни плодове, зеленчуци и месо и произвеждаме предимно зърно.

„Това е нещо, за което много рядко чувам да се говори. Този въпрос си го задава също ЕК. И точно поради тази причина, когато представиха реформата през 2018 г. на новата обща селскостопанска политика, едно от изключително важните неща бяха индикаторите. Вече ние ще трябва да кажем – изразходихме тези пари и постигнахме това. До този момент никой не е изисквал от държавите членки да го правят.“

Одитите, които ЕК ще прави на държавите членки, вече ще бъдат коренно различни, защото вече няма универсални правила и всяка държава ще залага мерки според своите специфики, поясни Пламен Абровски.

Таванът от 100 хиляди евро е записан в коалиционното споразумение, припомни Абровски. По време на служебното правителство са били изработени девет варианта, сега се предлага и десети, уточни той.

„Ангажимент на държавата членка е да създаде съответните правила, че няма да се заобикаля таванът. Ако ние създадем правила, които показват, че аз съм разделил своето стопанство само и единствено, за да заобиколя тавана, това не би трябвало да се позволява“, коментира Пламен Абровски.

Тези правила ги е имало и досега, и в момента би трябвало да ги има, допълни той, като уточни, че има санкционирани стопанства.

Трябва да постигнем баланс – максимално да подпомогнем малките и средните земеделски производители, подчерта Абровски. Това по думите му не бива да става за сметка на изсветлените заплати в сектора.

„И второто – трябва да видим (аз до момента не съм видял анализ) как ще се отрази на рентните плащания в България. Цената на рентата никой не я коментира, но това е много сериозно перо, което влиза в стокооборота, икономическия, на държавата.“

„Трябва да постигнем баланс. Не казвам, че трябва да помагаме на големите, но не трябва и да разрушаваме нещо, което в момента е направено. Ако вие имате бизнес, който сте градили с години, да дойде някой и да ви каже – прекалено много бизнес имате, това не е редно. Но в същото време не можем да оставим да изчезнат малките производители, защото те са гръбнакът на селските райони. Без тях ние нямаме селски райони.“

Чуйте цялото интервю с Пламен Абровски в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ситуацията с медиите в САЩ: Безпрецедентна, катастрофална и все по-поляризирана

Невъзможно е да бъдат изчислени щетите, които са следствие от орязването на финансиране за обществените медии и атаките върху журналистиката в Съединените щати. Това заяви в интервю за БНР Катрин Джейкъбсън, програмен координатор на Комитета за защита на журналистите за района на Съединените щати, Канада и Карибите ( CPJ ) .   В..

публикувано на 30.10.25 в 12:40
Петя Гуламали

Петя Гуламали с тревожни данни за бързите кредити

Икономическата ситуация не благоприятства добро развитие. Хората обедняват.  Това заяви пред БНР Петя Гуламали, програмен директор в Тръста за социална алтернатива. Според данни на Евростат около 30% от българите в края на 2024 г. са били в риск от бедност и социално изключване.  По думите на Гуламали тези проценти ни правят печални..

публикувано на 30.10.25 в 11:24

Олег Петров: Изкуственият интелект е инструмент за разработчиците, а не заплаха за работата им

Изкуственият интелект е инструмент за разработчиците, а не заплаха за работата им, но трябва адаптиране. На бъдещите програмисти или "джуниъри" са им нужни повече от т.нар. меки умения.   Този съвет даде пред БНР Олег Петров, софтуерен разработчик. Последното проучване на Българската конфедерация по заетостта отчете, че след вълната от..

публикувано на 29.10.25 в 11:22

Защо сдружения в земеделието се смятат за дискриминирани в достъпа до финансов ресурс?

Българската аграрна камара възрази остро срещу проект на земеделското министерство, който поставя в неравностойно положение фирмите и организациите в сектора и достъпа им до финансиране по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. На практика с предстоящия прием по инвестиционните мерки групите на производителите..

публикувано на 29.10.25 в 10:55
Първан Симеонов

Първан Симеонов: Общественото напрежение е във фазата "трудно контролирани рискове"

В България има политически дейци и актьори, които предлагат само промяна, част от тях са радикално настроени. Има и такива, които само предлагат стабилност. Търсенето, по моему, е по-скоро за някой, който може да съчетава промяна и стабилност – промяна, но да не излиза от системния път. Това каза в интервю пред БНР Първан Симеонов от Агенция..

публикувано на 28.10.25 в 14:06
Протест на младите лекари, 15 октомври 2025 г. Орлов мост, София

Василена Киара Димитрова: Много ни озадачава поведението на коалицията

"Ще присъстваме на заседанието като гости и очакваме да се случи нещо най-накрая. Миналата комисия беше шокираща за нас , тъй като дефинитивно отхвърли законопроектите, за които 6 месеца говорим." Това заяви пред БНР Василена Киара Димитрова, студент в четвърти курс в Медицинския университет в София, преди извънредното заседание на..

публикувано на 28.10.25 в 07:39

Съдебна сага за територии в НП "Централен Балкан": Частни собственици настояват за корекции

"Вече 25 години от Национален парк "Централен Балкан" не могат да определят кои са площите, които влизат в територията на парка и на община Карлово" .  Това разказа пред БНР Тодор Диклев, животновъд от Калофер.  "От шест години водим дела за частни имоти, за които имаме документ. Но те казват: "Наши са, ние ги управляваме". Шест години..

публикувано на 28.10.25 в 07:30