Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проблем е да имаме три бюджета за 2022 г.

Стоян Панчев: Очаква ни продължителен период на висока инфлация

Вместо да е таргетирано, подпомагането се прави ангро и нефокусирано, смята икономистът

Стоян Панчев
Снимка: БГНЕС

Очаква ни продължителен период на висока инфлация. Това прогнозира в интервю за БНР икономистът Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика.

Панчев очаква годишна инфлация между 8 и 10%, тоест по-висока от миналогодишната.

Война в Украйна ще натисне цените на енергията и може да имаме двуцифрена инфлация отвъд 10-те процента, посочи той.

„Заради количеството напечатани пари през 2020-а следващите години - до средата на десетилетието - ще бъдат такива със завишена инфлация. Дори да имаме укротяване на темпа, това не значи, че цените ще спадат.“

На практика от 2001 г., след това 2008 година сме в период на кризи и отговор на тези кризи, който не ги решава, а само ги пренася напред във времето, каза Стоян Панчев. По думите му се намираме в края на дългосрочен дългов цикъл, а приключването на такъв цикъл е доста болезнено.

Сега управляващите компрометират имиджа си на големи експерти, смята икономистът. Голям проблем е, че за 2022 г. са предвидени три бюджета, заяви Панчев.

Според него хората, които вземат решения, сравнително късно са започнали разговора за инфлацията - едва когато ножът е опрял до кокала.

„Инфлацията при нас е вследствие на действията на Европейската централна банка. Това е вносен проблем. Нашата БНБ на практика не може да създава инфлация заради валутния борд.“

Едно от решенията според Панчев е да имаме балансиран бюджет, което обаче не е така. 

„Той не само не е балансиран, а е с доста голям дефицит. Капиталовите програми са по-скоро проинфлационни.“

Най-бедните ще изнесат голямата доза негативи от инфлацията, предупреди Панчев.

„Това, което се прави, е малко ангро, нефокусирано и цялата структура на бюджета е проинфлационна.“

Според икономиста подпомагането трябва да се прави таргетирано и да се знае докога ще важи тази помощ, за да не привиква бизнесът, подчерта Стоян Панчев.

В разширената програма за ваучерите има възможност за подпомагане, допълни той.

За много болници клиничните пътеки са основният източник на приходи, а последно те са актуализирани с темпа на инфлацията през август 2020 г. Един от пътищата всички общински болници да се справят по-лесно със сегашната криза със сметките за ток е актуализация на клиничните пътеки.

Икономистът вижда решение и във финансовата децентрализация - 2 процентни пункта от 10%-ният данък да остават вътре в общината и тя да подпомага местните болници.

Поемането на сметките за ток на болниците според Панчев звучи популистки.

Може да се мисли за помощите, които съществуват за бизнеса – субсидия за мегават час, която за болниците да е по-висока, коментира той в предаването „Преди всички“.

Помощта заради високите цени на енергоносителите трябва да е концентрирана и раздавана на по-малък брой предприятия и дружества, защото със сигурност има бизнеси, които нямат нужда от подобен тип субсидия, изтъкна Стоян Панчев.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ситуацията с медиите в САЩ: Безпрецедентна, катастрофална и все по-поляризирана

Невъзможно е да бъдат изчислени щетите, които са следствие от орязването на финансиране за обществените медии и атаките върху журналистиката в Съединените щати. Това заяви в интервю за БНР Катрин Джейкъбсън, програмен координатор на Комитета за защита на журналистите за района на Съединените щати, Канада и Карибите ( CPJ ) .   В..

публикувано на 30.10.25 в 12:40
Петя Гуламали

Петя Гуламали с тревожни данни за бързите кредити

Икономическата ситуация не благоприятства добро развитие. Хората обедняват.  Това заяви пред БНР Петя Гуламали, програмен директор в Тръста за социална алтернатива. Според данни на Евростат около 30% от българите в края на 2024 г. са били в риск от бедност и социално изключване.  По думите на Гуламали тези проценти ни правят печални..

публикувано на 30.10.25 в 11:24

Олег Петров: Изкуственият интелект е инструмент за разработчиците, а не заплаха за работата им

Изкуственият интелект е инструмент за разработчиците, а не заплаха за работата им, но трябва адаптиране. На бъдещите програмисти или "джуниъри" са им нужни повече от т.нар. меки умения.   Този съвет даде пред БНР Олег Петров, софтуерен разработчик. Последното проучване на Българската конфедерация по заетостта отчете, че след вълната от..

публикувано на 29.10.25 в 11:22

Защо сдружения в земеделието се смятат за дискриминирани в достъпа до финансов ресурс?

Българската аграрна камара възрази остро срещу проект на земеделското министерство, който поставя в неравностойно положение фирмите и организациите в сектора и достъпа им до финансиране по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. На практика с предстоящия прием по инвестиционните мерки групите на производителите..

публикувано на 29.10.25 в 10:55
Първан Симеонов

Първан Симеонов: Общественото напрежение е във фазата "трудно контролирани рискове"

В България има политически дейци и актьори, които предлагат само промяна, част от тях са радикално настроени. Има и такива, които само предлагат стабилност. Търсенето, по моему, е по-скоро за някой, който може да съчетава промяна и стабилност – промяна, но да не излиза от системния път. Това каза в интервю пред БНР Първан Симеонов от Агенция..

публикувано на 28.10.25 в 14:06
Протест на младите лекари, 15 октомври 2025 г. Орлов мост, София

Василена Киара Димитрова: Много ни озадачава поведението на коалицията

"Ще присъстваме на заседанието като гости и очакваме да се случи нещо най-накрая. Миналата комисия беше шокираща за нас , тъй като дефинитивно отхвърли законопроектите, за които 6 месеца говорим." Това заяви пред БНР Василена Киара Димитрова, студент в четвърти курс в Медицинския университет в София, преди извънредното заседание на..

публикувано на 28.10.25 в 07:39

Съдебна сага за територии в НП "Централен Балкан": Частни собственици настояват за корекции

"Вече 25 години от Национален парк "Централен Балкан" не могат да определят кои са площите, които влизат в територията на парка и на община Карлово" .  Това разказа пред БНР Тодор Диклев, животновъд от Калофер.  "От шест години водим дела за частни имоти, за които имаме документ. Но те казват: "Наши са, ние ги управляваме". Шест години..

публикувано на 28.10.25 в 07:30