Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ведран Джихич: Както в Украйна, така и в Босна и Херцеговина, целта на Русия е да ги държи далеч от НАТО и ЕС

Снимката е илюстративна
Снимка: europa.eu
Конфронтацията между Русия и Запада хвърля дългата си сянка и върху Балканите. Босна и Херцеговина е заплашена от разпад, не на последно място заради намеса от страна на Москва. Подкрепяният от Сърбия и от Русия лидер на босненските сърби - Милорад Додик, направи тези дни поредна стъпка към отцепване на Република Сръбска от федералната държава.

Парламентът на босненските сърби в Баня Лука гласува за създаване на независим съдебен орган, който на практика замества Конституционния съд на Босна и Херцеговина в Република Сръбска. Сепаратистките намерения на босненските сърби включват още данъчната система, отбраната и вътрешната сигурност - всички атрибути на независимата държава. Додик дори си постави срок за изпълнение - 6 месеца, след като на 2 декември беше в Москва и получи негласно одобрение на Владимир Путин.
"Както в Украйна, така и в Босна и Херцеговина целта на Русия е да държи далеч НАТО и Европейския съюз", каза за БНР Ведран Джихич от Центъра за изследвания на Югоизточна Европа в Грац.

"Заради криза на идентичността, НАТО и ЕС поднасят Западните Балкани на Русия на тепсия." Думите са на босненския политик Сабина Чудич и описват с едно изречение геополитическия залог, видим най-добре в Босна и Херцеговина.

През последните години наблюдаваме симбиоза между интересите на Република Сръбска и на Русия с основно две политически цели - едната е на всяка цена да не бъде допуснато приемането на още държави от Западните Балкани в НАТО. Това важи особено за Босна и Херцеговина, където бошняците и хърватите се стремят към членството в Алианса. Същото важи и за Сърбия.


Другата цел на Русия е да предизвика Запада, т.е. ЕС и Съединените щати, оформяйки в Босна и Херцеговина нов геополитически мини-фронт, паралелно с конфронтацията около Украйна. Просто Балканите се превърнаха в нов плацдарм, а това определено е изпитание за западните сили", анализира за "Събота 150" Ведран Джихич.

Според него ЕС няма стратегия за Босна и Херцеговина, а и за Западните Балкани като цяло, въпреки че в разговора си с новия германски канцлер Олаф Шолц американският президент Джо Байдън засегна Балканите:

Потвърдихме нашия ангажимент да завършим интеграцията на Западните Балкани в европейските институции." Срещу това намерение се изправя босненският сръбски лидер, 62-годишният Милорад Додик, който систематично блокира конституционните реформи, които Босна и Херцеговина трябва да проведе като условие за присъединяване към ЕС и НАТО. Но може ли Додик да успее да отцепи Република Сръбска от федерацията, и ако да - ще се намеси ли международната общност?

"В момента цялото внимание на световната общественост е завладяно от украинската криза. Освен това, Западните Балкани са важен геополитически регион, но несравним със значението на Украйна. Западът, в лицето на НАТО и Европейският съюз, отдавна осъзна, че Русия, но и Китай играят двойна игра на Балканите, подкрепяйки авторитарните лидери и използвайки слабостта на държавите.


Милорад Додик наистина предприе в парламента на Република Сръбска стъпки , които нарушават Конституцията и суверенитета на Босна и Херцеговина. Но в същото време Съединените щати веднага реагираха със санкции. Европейският парламент също излезе с резолюция за налагане на санкции. Освен това има още цял набор от механизми, които могат да се приложат, за да не бъде допуснато отцепването на Република Сръбска.


Босненският сръбски лидер се бори за политическото си оцеляване и е готов на крайни решения. Той няма какво да губи и ще продължи - с подкрепата на Русия - да работи срещу суверенитета на Босна и Херцеговина. Но в дългосрочен план не смятам, че Додик ще успее. А и да не забравяме, че НАТО е съсед на Босна и Херцеговина и разпределението на силите е малко по-различно, отколкото в и около Украйна", казва Ведран Джихич.

Но въпреки това той вижда паралели между Босна и Херцеговина и Украйна:

"Структурни прилики определено има. Разиграва се един и същи сценарий. А в лицето на босненския сръбски лидер Милорад Додик Русия има подходящ политически партньор, който от своя страна се чувства окрилен от руската подкрепа в стремежа си за независимост на Република Сръбска.  С просто око е видно, че Русия използва местни структури в преследването на интересите си да отслаби Запада - както в Източна Украйна, така и в Босна и Херцеговина. Но има и една съществена разлика - в Босна и Херцеговина влиянието на Запада е много по-силно, а и географски бившата югославска република е съсед на държави членки на ЕС, а не на Русия.


Разбира се, не бива да се подценява подкрепата на Русия за Сърбия и благодарение на тази подкрепа влиянието на Сърбия в Босна и Херцеговина също нарасна. Усилено се говори за изграждането на нов сръбски свят, т.е. за старата идея за Велика Сърбия. Но въпреки това не бих казал, че сценарият от Източна Украйна се прилага едно към едно в Босна и Херцеговина".


В дневния ред на босненския сръбски лидер Милорад Додик е отстраняването на Върховния представител на международната общност. В момента този пост се заема от германеца Кристиян Шмид, когото бившият канцлер Ангела Меркел наложи въпреки неодобрението на Русия.


"Върховният представител е "трън в очите" на Додик, защото този пост е инструмент, създаден и контролиран от Запада, който може да попречи на плановете му. Подкрепян от Русия, Додик иска да се отърси не само от Върховния представител, но и от всички останали институции, които ограничават действията му. Такъв пример е Конституционният съд, в чийто състав има трима международни съдии.


Додик, но и Александър Вучич в Сърбия, както и Русия, се стремят към изграждането на авторитарен националистически режим. Но ако погледнем детайлите, Додик управлява благодарение на една изградена от него корумпирана клиентелистка мрежа", обяснява Ведран Джихич от Центъра за изследвания в Югоизточна Европа.

Друг "трън в очите" на босненските сърби и Русия е военната мисия на ЕС. Но само на пръв поглед. Русия осъзнава, че мисията "Алтея" е слаба, но в същото време удобна маша в ръцете й, за да упражнява натиск върху Запада, както стана през ноември, когато Съветът за сигурност на ООН трябваше да продължи мандата й. Тази есен отново предстои решение за бъдещето на мисията.

"Така е, играта се повтаря. И играта се казва: "Аз на тебе, ти на мене". През ноември Русия заплаши да наложи вето срещу продължаването на военната мисия на ЕС и успя да унижи върховния представител на международната общност, като не допусна присъствието му на заседанието на Съвета за сигурност. Така че тази есен играта ще се повтори. Ако Русия успее да елиминира мисията на ЕС, би имала една пречка по-малко в и без това слабия противников отбор.


Като цяло, очевидно тактиката на Путин е да атакува противника на всички нива. Виждаме го в Съвета за сигурност, видяхме го в Сирия, в Украйна и дори в отношенията с Китай, както и на Западните Балкани. По този начин Путин успява да крие няколко коза в ръкава, които винаги може да извади.

Козът в този случай е правото на вето на Русия върху разполагането на 600-те военнослужещи в мисията "Алтея". Теоретично, Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната в Босна и Херцеговина, позволява функциите на европейската мисия да се поемат от НАТО. Със сигурност  Русия не иска това", каза още пред БНР Ведран Джихич. И допълва:

"Този сценарий не бива да се изключва. Ако "ножът опре до кокала", образно казано, тогава НАТО ще поеме функциите на европейската мисия. Просто Западът трябва да заеме позиция и да поеме отговорност, ако се стигне до толкова ожесточена конфронтация на Западните Балкани. Руската намеса в този регион застрашава интересите на Запада. Не вярвам, че западните столици ще останат безразлични, ако мисията на ЕС бъде директно застрашена. Тогава със сигурност функциите й ще се поемат от НАТО.


А в НАТО членуват неевропейски държави, като например Турция. Наскоро австрийският външен министър Александър Шаленберг разговаря в Берлин с германския първи дипломат Аналена Бербок, и двамата заявиха, че Босна и Херцеговина не бива да се превръщат в плацдарм на неевропейски сили.


"Имаха предвид по-скоро Русия, но и Китай и Турция, защото знаем, че Пекин и Анкара също са ангажирани със Западните Балкани.


В Босна и Херцеговина западните сили се намират в интензивен диалог и координация. Германия подкрепя налагането на санкции срещу Милорад Додик. Предстои дискусия във външната комисия на ЕП по този въпрос. В този смисъл очаквам Западът да се представи по-сплотен и по-координиран в политиката си в Босна и Херцеговина срещу неевропейските играчи Русия, Китай и Турция". Това посочи още за БНР Ведран Джихич.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Клаудия Шейнбаум

Управляващата в Мексико партия обяви Клаудия Шейнбаум за победител на президентските избори

Управляващата партия в Мексико "Морена" обяви Клаудия Шейнбаум за победител на вчерашните президентски избори в страната. Според неокончателни резултати от вота Шейнбаум води с повече от 20% пред съперничката си Сочитъл Галвес. Лидерът на "Морена" Марио Делгадо каза пред привърженици в столицата Мексико Сити, че Шейнбаум побеждава с "много..

публикувано на 03.06.24 в 07:34

В Кипър е в сила първото за сезона предупреждение с жълт код за изключително високи температури

В Кипър започва гореща седмица, през която ще бъдат измерени първите за годината 40 градуса по Целзий. Днес е в сила първото за сезона предупреждение с жълт код за изключително високи температури. Максималната температура се очаква да се повиши днес до 40 градуса във вътрешността на страната, съобщи Метеорологичната служба. Обявеният от нея..

публикувано на 03.06.24 в 07:23
Иван Николов, председател на КИЦ

Президентът връчва орден "Стара планина" първа степен на председателя на КИЦ "Босилеград"

Президентът Румен Радев ще удостои с орден "Стара планина" първа степен изявения деятел на българското национално малцинство в Сърбия Иван Николов. Председателят на Културно-информационния център "Босилеград" получава най-високо държавно отличие на специална церемония в Гербовата зала на "Дондуков" 2. Държавният глава връчва на Иван..

публикувано на 03.06.24 в 06:53
Посланикът на Турция Н.Пр. Мехмет Саит Уянък и служебният премиер Димитър Главчев

Служебният премиер и посланикът на Турция у нас ще посетят ГКПП "Малко Търново"

Служебният премиер Димитър Главчев и посланикът на Турция Н.Пр. Мехмет Саит Уянък ще посетят днес ГКПП "Малко Търново", съобщават от пресцентъра на Министерски съвет. Двамата обсъдиха по-рано на работна среща тежкия трафик, задръстванията и необходимостта от разширяване на граничното съоръжение. В огледа ще се включат още министрите на..

публикувано на 03.06.24 в 06:50

Благоевградското село Изгрев излиза на протест заради сметище

В благоевградското село Изгрев сметището за строителни отпадъци, на което се изхвърля всичко, проблемът е с височината на седеметажна сграда, която граничи с дере . Придойдат ли водите от планината, помитат всичко към селото. От години сметището е незаконно, но поради липса на друго, институциите си затварят очите пред собствените си предписания..

публикувано на 03.06.24 в 06:50

Посланик Бончев: Българите, които са и белгийски граждани, могат да гласуват за ЕП само веднъж

Българските граждани, които са и белгийски, могат да гласуват само на едните избори за Европейски парламент, в противен случай носят и наказателна отговорност - това казва в интервю за БНР посланикът на България в Белгия Пламен Бончев, който организира подготовката и провеждането на вота в кралството. "Тези избори са малко по-различни от..

публикувано на 02.06.24 в 20:58
Иван Николов

Иван Николов с орден "Стара планина" за отстояване на правата на българите в Сърбия

Президентът Румен Радев ще удостои с орден „Стара планина“ първа степен изявения деятел на българското национално малцинство в Сърбия Иван Николов. Председателят на Културно-информационния център „Босилеград“ получава най-високо държавно отличие на специална церемония в Гербовата зала на „Дондуков“ 2. Държавният глава връчва на Иван..

публикувано на 02.06.24 в 20:48