Дано да има конкретни стъпки за хората с епилепсия в Плана за възстановяване

Тя е категорична, че доверието на родителите на деца с епилепсия се печели трудно: 

"Трудно е защото родителите не приемат това, което се случва с детето им. Аз ги разбирам, аз съм минала по този път. Аз съм била достатъчно объркана, достатъчно не знаеща, достатъчно стресирана, достатъчно отчаяна, достатъчно засрамена, достатъчно чувстваща вина, търсеща причини "защо това точно на мен се случва", така че аз ги разбирам. Това, което не разбирам е озлоблението едни към други. Това не го разбирам и никога няма да го разбера. Защото в крайна сметка всички сме в едно и също нещо, в този "казан" наречен епилепсия. Там. Всичките сме там. И едно и също изживяваме - едни и същи страхове, едни и същи негативни емоции, но мисля че когато гледаме по-позитивно, по-леко минават нещата, когато се усмихваме повече и когато децата ни виждат усмивката ни, и те живеят по-щастливо. Когато сме затворени - няма как."

Депресията никога не им изневерява, те живеят с нея, станала е хронична. Въпреки, че е тежка, свикнали са с нея, но не престават да се борят за по-добър живот на децата им.