Западът осъди нахлуването в Украйна

Извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН започна с призив на генералния секретар Антониу Гутериш към руския президент Путин "да даде шанс на мира". Гутериш призна, че доскоро не е вярвал на слуховете, че Русия ще нахлуе в Украйна:

"Това са най-мрачните моменти в моя мандат като генерален секретар на Обединените нации. Започнах срещата на Съвета за сигурност с обръщение към президента Путин. От цялото си сърце го призовах да спре офанзивата на руските войски срещу Украйна и даде шанс на мира, защото прекалено много хора вече загинаха".

Руският представител в ООН Василий Небензя обясни, че няма агресия срещу украинския народ, а срещу "хунтата, завзела властта в Киев".

Посланикът на Украйна в световната организация Сергей Кислица се обърна към Небензя с думите: „Няма чистилище за военнопрестъпници, те отиват направо в ада“

Светът ще потърси отговорност на Русия за предприетото военно нападение срещу Украйна, заяви американският президент Джо Байдън. По-късно днес той ще направи обръщение към нацията, за да очертае последствията, които ще понесе Русия. В телефонен разговор Байдън отново увери украинския президент Володимир Зеленски в подкрепата на Съединените щати.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че съюзниците ще се съберат, за да обсъдят отговор на руските агресивни действия. "Стоим до народа на Украйна в тези ужасни времена. Пактът ще направи всичко възможно, за да защити съюзниците си", подчерта той. Столтенберг категорично осъди "безразсъдната и непредизвикана атака срещу Украйна, която поставя на риск живота на много цивилни хора". "Въпреки многобройните ни призиви, Русия избра пътя на агресията срещу суверенна и независима страна. Това е сериозно нарушение на международното право и заплаха за евроатлантическата сигурност", заявява Столтенберг и призовава Русия да спре незабавно военните си действия.

„Руският президент Владимир Путин застана на грешната страна на историята с нахлуването в Украйна, той върна войната на европейския континент", се казва в съвместно изявление на лидерите на Г-7. Те се заричат да наложат тежки икономически и финансови санкции на Москва. Лидерите на седемте най-могъщи демокрации увериха, че са готови да се справят с проблеми с доставките на природен газ и други горива.

Европейската агенция за авиационна сигурност предупреди авиокомпаниите да не извършват полети в района на Украйна и да проявяват изключителна предпазливост във въздушното пространство в района на руско-украинската и беларуско-украинската граница.

Президентът на Литва Гитанас Науседа обяви извънредно положение и изпрати армията да охранява границите.

Словакия изпраща до 1500 военни на границата с Украйна. Страната е готова да отвори и още гранични пунктове, за да посрещне очакваната бежанска вълна.

Полша повишава бойната готовност на силите си. Военният министър на Варшава подчерта, че това е стандартна практика в подобни ситуации.

Европа обеща още санкции

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и върховният представител по външната политика и сигурност Жозеп Борел ще обявят още един пакет от санкции срещу Русия. Съветът на ЕС ще ги приеме бързо.

"Категорично осъждаме неоправданата атака на Русия над Украйна. В тези тъмни часове, мислите ни са с невинните жени, мъже и деца на Украйна, докато те са изправени пред това непредизвикано нападение и страх за живота си. Ще държим Кремъл отговорен" - това е общ туит на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, на Европейския парламент Роберта Мецола, както и на върховният представител по външната политика и сигурност Жозеп Борел. Тази практика съществува от няколко дни и е израз на европейското единство срещу действията на Русия.

„Събудихме се в един различен свят днес“, заяви външният министър на Германия Аналена Бербок, която съобщи, че германските дипломати в Киев ще напуснат украинската столица. Канцлерът Олаф Шолц изрази пълна солидарност с Украйна и обяви, че ще бъдат наложени нови санкции от страна на Берлин срещу Русия:

„Този 24 февруари е ужасен ден за Украйна и мрачен ден за Европа. С нападението си срещу Украйна руският президент Путин безочливо нарушава международния закон за пореден път. Целта на санкциите е да покажат на руските лидери, че ще платят горчива цена за тази агресия. Ще се види, че Путин направи сериозна грешка с тази война."

Западът няма да пожали ресурси, за да не позволи конфликтът в Украйна да се разрасне на територията и на други европейски държави", изтъкна още германският канцлер в телевизионно обръщение тази вечер.

„Путин не бива да подценява решимостта на НАТО да брани всичките си страни членки. Това се отнася особено много за балтийските държави, Полша, Румъния, България и Словакия", заяви Шолц.

В обръщение към нацията президентът на Франция Еманюел Макрон, който до последния момент се надяваше на дипломатическо решение, определи действията на Русия като „война“, на която Париж ще отговори:

„Събитията от тази сутрин са повратен момент в историята на Европа и нашата страна. Той ще има дълготрайни и дълбоки последствия за живота ни - последствия в геополитиката на нашия континент и заедно, ще сме способни да отговорим.“

Съдържателен диалог с Москва е невъзможен, смята премиерът на Италия Марио Драги, но въпреки това призова:

„Италия, Европейският съюз и всичките й съюзници призовават президента Путин незабавно да сложи край на тези кръвопролития и безусловно да оттегли военните си сили извън международно признатите граници на Украйна.“

Великобритания няма да си затвори очите за случващото се в Украйна, ще последват огромни санкции, категоричен беше британският премиер Борис Джонсън:

„Най-лошите ни страхове се сбъднаха и всичките се доказа, че всичките ни предупреждения са точни, за съжаление. Руският президент Путин предизвика война на нашия европейски континент. Той нападна една приятелска държава без никаква провокация и без никакво достоверно извинение."

"Това е най-мрачният час за Европа след Втората световна война. Руската агресия е ненужна и непредизвикана. Мислите и емоциите ни са с народа на Украйна," заяви белгийският премиер Александер Де Кроо. Като "варварски акт" определи руската военна атака чешкият външен министър.

Гърция, Турция, Сърбия и Румъния свикаха спешно своите Съвети за национална сигурност. Турското външно министерство съобщи, че ще осигури необходимото съдействие и ще даде насоки на турските граждани, които искат да напуснат Украйна.

Гърция осъжда грубото нарушаване на международното право от действията на Русия. Страната подкрепя всички мерки и действия на НАТО и ЕС по отношение на кризата в Украйна, заяви премиерът Кирякос Мицотакис."Не приемаме подмяната на историята и границите на суверенна държава с военен натиск", подчерта той.

Турският президент Реджеп Ердоган осъди руската операция в Украйна и я нарече „тежък удар“ по мира, предаде Ройтерс. Анкара продължава да смята и Украйна и Русия за приятелски държави, но подкрепя борбата на Киев да запази териториалната цялост на страната, подчерта Ердоган и призова проблемът да бъде решен чрез диалог.

Путин заплашва мира в цялата планета, заяви президентът на Румъния Клаус Йоханис, който беше категоричен, че северната ни съседка няма да бъде въвлечена във военния конфликт в Украйна.

Президентът на Чехия Милош Земан, който е сред проруски настроените гласове в Европейския съюз, определи случващото се като „непровокирана агресия“.

Само преди седмица Земан твърдеше, че не вярва на предупрежденията за руска инвазия в Украйна. Днес той призна, че е сгрешил и заяви „необходимо е да се изолира един лунатик, както и да се защитим не само с думи, но и с дела“.

Чехия обяви също така, че ще затвори две руски консулства, както и своите консулства в Санкт Петербург и Екатеринбург, а посланиците в Русия и Беларус са привикани в Чехия за консултации.

Още един от европейските съюзници на Путин - унгарският премиер Виктор Орбан също осъди руската инвазия в Украйна, на която обеща хуманитарна помощ и обяви, че има готовност за посрещане на украински бежанци.

В същия тон реагираха лидерите на Италия, Норвегия, Испания, Япония и редица други страни.

Китай разбира оправданите притеснения на Русия за сигурността ѝ. Това заявил китайският външен министър Ван И в телефонен разговор с руския първи дипломат Сергей Лавров.

По-рано говорителката на външното министерство в Пекин Хуа Чунин посочи, че Китай винаги е уважавал суверенитета и териториалната цялост на всички държави, но:

„Украинският въпрос има много сложен исторически контекст. Следим внимателно развитието на ситуацията и се надяваме регионът да остане мирен. Призоваваме всички към сдържаност, за да не излязат нещата извън контрол.“

Премиерът на Нидерландия Марк Рюте категорично осъди нападението.

Канадският премиер Джъстин Трюдо призова Русия да преустанови незабавно всички враждебни и провокативни действия срещу Украйна и да изтегли всички военни и съпътстващи сили. Канада ще предприеме допълнителни действия за възпиране на руската агресия, увери Трюдо.

Премиерът на Испания Педро Санчес каза, че ще „координира отговора с партньорите от НАТО и ЕС“, а външният министър Хосе Мануел Албарес нарече атаката "явно нарушение на международното право". Испанските медии уточняват, че часове преди началото на войната Вашингтон е преброил над 200 000-на руска армия, разгърната на украинската граница. „Допуснахме грешката да не вярваме , че войната на Русия е истинска“, заключава бившият военен аташе в Москва полковник Мануел Марото.