Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Паметникът на Цар Освободител - как един италианец изобрази българската свобода

Снимка: Теодора Михова

Паметникът на Цар Освободител до ден днешен може да ни служи като еталон за добре свършена работа, каза в интервю за БНР д-р Илия Мечков, главен експерт в Регионалния исторически музей в София

Авторът Арналдо Дзоки е от европейска и световна величина. Повече от 10 години преди създаването на паметника Дзоки работи отчасти в България, като има изработени 2-3 паметника преди него.

Създаването на паметника е част от историята на подобряването на руско-българските политически отношения, отбеляза Мечков.

„Целта на българските правителства и на българското управление в лицето на Фердинанд е да се върви към обявяване на независимост на България, което минава през много добри отношения с Русия. Така се стига до втората вълна от създаване на паметници на признателността към Руската империя, която ни освобождава и по-скоро към цялата нейна армия, в която влизат десетки народи.“

През 2012 г. бе извършена реставрация на паметника.  Снимка: БГНЕС

Паметникът на Цар Освободител е сред най-изящно изработените и архитектурно издържани паметници у нас, смята д-р Мечков.

Скулптурната композиция изобразява над 30 исторически фигури на военачалници, войници, политици, голяма част от които са били живи по време на създаването му, разказа той в предаването „Преди всички“.

Снимка: БГНЕС

През 1898 година поборническо-опълченска организация инициира създаването на паметника. Финансирането е било много сериозно – за направата му са изразходвани общо 400 000 златни лева. В конкурса са участвали 31 кандидати от 13 държави. Проектите на участниците в конкурса са били изложени в Княжеския манеж.

Част от процеса по почистване и реставрация на паметника  Снимка: БГНЕС

38-годишният тогава Арналдо Дзоки впечатлява със своя дълбок замисъл и идея, с изобразените фигури и събития от Освободителната война. По-късно Дзоки изработва и паметници, посветени на Гарибалди и неговото национално-освободително дело.  

Снимка: БГНЕС

Монументът е открит през 1907 година.

„Фердинанд успява да въздигне развитието на България във всички области и създаването на този паметник е един от примерите за европейски подход“, коментира д-р Илия Мечков.

Днес площадът около паметника често е място за протести

Чуйте повече за историята на паметника в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Набират средства за 2 асансьора за достъп на хора с двигателни нарушения до водна среда

На 3 декември над 100 държави ще отбележат Щедрия вторник, празник на дарителството и доброволчеството. България ще се включи в инициативата за седми път. Официален партньор на глобалното движение у нас е Фондация „BCause“. Тази година в кампанията се включва и фондация "Мечтатели - Създатели". Фондация "Мечтатели-Създатели" #SwimForAll..

публикувано на 27.11.24 в 11:24
Проф. д-р Людмил Вагалински

Проф. д-р Людмил Вагалински за Хераклея Синтика

Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН. Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха..

публикувано на 26.11.24 в 16:51

Разплетоха загадката чия е една от статуите, открити в Хераклея Синтика

Кой е изобразен на великолепната и много добре запазена първа статуя , открита това лято в античния град Хераклея Синтика? Има ли връзка между нея и втората скулптура, която тепърва ще се реставрира и все още се проучва?  Четири месеца след  разкритото от археолозите екипът, макар и предпазливо, даде първите сигурни отговори на среща в..

публикувано на 26.11.24 в 09:15

Сатиричният театър дигитализира фотоархива си, за да опази спомена за поколения творци

От грижа за паметта – така Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", мотивира решението снимките от хиляди постановки да бъдат сканирани във възможно най-високо качество, възстановени и показани . Това са образите на хората, изградили името на Сатирата. За Сърменов е добре да са познати на новите поколения..

публикувано на 24.11.24 в 14:58
Бойко Чавдаров

Бойко Чавдаров - гражданин на света

Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности ". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината! "Имаше период ,когато  ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето..

публикувано на 21.11.24 в 17:57
LOFAR е най-големият радиотелескоп, работещ на най-ниските честоти, които могат да се регистрират от Земята.

Как се прави космическа наука с лопати…

Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет. Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до..

публикувано на 21.11.24 в 11:40
Екатерина Петрова

Пациентка: Диабетът може би е свързан с психологическата насоченост и менталното мислене

На 14 ноември отбелязахме Световния ден на диабета . Във Велико Търново организираха събитие, на което граждани облякоха сини дъждобрани и се хванаха за ръце в кръг, за да изразят своята съпричастност към децата и възрастните с това заболяване. Всеки трети българин между 60 и 69 години е с диабет     45% от хората с диабет не..

публикувано на 16.11.24 в 07:30