Паметникът на Свободата в Оряхово е признателност към румънските воини

Оряхово е четвъртият град у нас с паметник на свободата, дело на флорентинския майстор Арналдо Дзоки. 

• Паметникът на Цар Освободител - как един италианец изобрази българската свобода
• Паметникът на Свободата в Русе е сред изящните творения на Арналдо Дзоки
• Паметникът на Свободата в Севлиево е първата от серия творби на Арналдо Дзоки у нас

Монументът е посветен на румънските воини, загинали за освобождението на дунавския град през 1877 година. Бронзовата скулптура е отлята във Виена от претопени оръдия.

Паметникът е открит четвърт век след Освобождението, защото местната общественост дълго не успявала да събере необходимите средства за изграждането му. За да го има, помогнали отново съседите от другата страна на Дунава.

Духът на признателност и добросъседство обаче сякаш се изпарил само десет години по-късно, когато заради Междусъюзническата война, в която българи и румънци били врагове, паметникът бил демонтиран и захвърлен в казармен склад.

Как „възкръсва“ Кралицата, както оряховчани с гордост наричат красивата статуя на свободата в своя град и какви други превратности на времената е преживяла бронзовата склуптура на прочутия флорентинец, разказва Ива Антонова.

„Нашият паметник е построен през 1903 година. Още след Освобождението населението на Оряхово започва да събира средства за изграждането на такъв паметник“, разказва Евгения Найденова, директор на Общинския музей в Оряхово.

Надписът на паметника гласи: „На румънските воини освободители с признателност“. Скулптурата символизира свободата и победата.

По време на обсадата на Плевен оттам са изпратени руска и румънска военни части, които се заемат с овладяването на града, за да се прекъсне снабдяването на армията на Осман паша.

„Основното сражение е поето като ударна сила от румънските войници. Сражението се води цял ден“, отбелязва още музейният директор.

През 1913 година паметникът бил демонтиран, но през 50-те години бил почистен, направили и алея на мира, а 1960 г. с официална церемония бил върнат на мястото му. През 90-те години обаче местната власт решила да премести паметника, за да го опази.

„Постаментът е малко по-нисък от действителния на старото място, но все пак украсява центъра на града“, допълва Евгения Найденова.

Чуйте целия репортаж в звуковия файл.