Путин е емоционален, в развитието си Русия се връща години назад

Тема на Весела Владкова в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Трета седмица светът се опитва да разбере Русия, или по-скоро нейния президент Владимир Путин, вече демонизиран от Запада. Но неговото демонизиране не е политика. То е алиби за липсата на политика спрямо Русия. "Путин е емоционален, а не рационален лидер, търси реванш и това го води към грешни решения", смята Катя Глогер, бивш кореспондент на списание "Щерн" в Москва, един от малкото западни журналисти, които са били близо до Путин - Глогер го е придружавала няколко месеца, за да напише книгата си "Светът на Путин". "Русия се променя фундаментално пред очите ни", казва д-р Щефан Майстер от Германското дружество за външна политика, дългогодишен анализатор на постсъветското пространство. По думите му, Русия се превръща в Беларус 2.0, за смяна на режима и дума не може да става.

Преди да се опитаме да разберем Русия и да погледнем във времето след войната, с д-р Майстер разговорът в предаването "Събота 150" започва от проваления опит за постигане на примирие при срещата на външните министри Дмитро Кулеба и Сергей Лавров в Анталия.

"Добре е, че се срещнаха и че разговарят, но така или иначе не очаквах някакъв пробив. Скептичен съм, че на този етап позициите на двете страни могат изобщо да се доближат, след като Русия смени тактиката и обстрелва цивилни. Това просто показва, че Москва не е готова на отстъпки. А Украйна няма полезен ход назад".

Руският външен министър Сергей Лавров е много опитен дипломат, както и външнополитическият съветник на президента Юрий Ушаков. Имат ли такива хора в обкръжението на Путин изобщо някакво влияние върху президента?

"Те са инструменти в ръцете на Путин за да провежда пропагандата си. В тази игра двамата не са активни играчи. Двамата безспорно са опитни и много добри дипломати, но това в момента няма никакво значение", казва анализаторът д-р Майстер.

Журналистът Катя Глогер прави сравнение със съветското време: "Колкото и болнави да бяха последните съветски лидери, те все пак имаха някакъв коректив в лицето на политбюро и на още по-големия централен комитет на партията":

"Путин няма коректив. От това, което ни е известно, а то не е много, имам чувството, че той се съветва само с една шепа верни сподвижници. Така е от поне десетина години. Тези хора мислят като Путин - че сега е дошло времето на голямата разправа със Запада и че Украйна е превзета от наркозависими нацисти и трябва да бъде освободена. Според руската официална пропаганда Русия в момента не води брутална война, а освободителна операция".

Ако всичко зависи само от Путин, означава ли това, че е невъзможно да бъде спрян?

"Путиновата военна операция съвсем не върви така, както той си е представял. Неговият "блицкриг", колкото и ужасно да е това сравнение, не се случи. Неочаквано смелата съпротива на украинците спъна Путин. Освен това той се изненада от решителността и сплотеността на Запада. Срещу войната се обявиха не само Америка и Европа, а и още много други страни по света, които въведоха непознати до сега по тежест санкции. Затова тая малка надежда, че санкциите и съпротивата на украинците ще принудят Путин поне да се съгласи на примирие, за да се спасят бягащите от войната цивилни. И заради още нещо, както ми каза един руски приятел: за да си разменим загиналите и да ги погребем на родна земя", казва Глогер, която си спомня, че в годините на Съветския съюз чуждестранните журналисти в Москва е можело само да гадаят какви са намеренията на генералния секретар и политбюро.

"Днес също можем само да гадаем. Виждаме безскрупулната решимост на Путин да спечели тази война. Тази война от една страна е война за Украйна. Но от друга - война срещу Запада. През последните години Путин постепенно изгради твърдо убеждение, че трябва да тръгне на историческа, на свята мисия за възраждането на стара Русия, на империята от 19-и век, която да обедини всички рускоговорящи, основно в Беларус и Украйна. Че трябва да върне стария блясък на тази империя. Начело на тази империя, Путин вижда себе си като единствен антагонист на слабия и декадентски Запад. Путин не само не споделя западните ценности. Той смята, че нашите западни, либерални ценности, които са в основата на нашата демокрация, водят народите до гибел. Затова Путин е готов на всяка цена да се противопостави на западното влияние в Русия. Но трагичното е, че той ще постигне точно обратното".

Някои опитни западни дипломати призовават да не се демонизира руския президент, защото това само сплотява руснаците около него. Подобно въздействие би имало и изправянето на Путин пред трибунала в Хага. До близо 70 процента е нараснала подкрепата на руснаците за президента след нахлуването в Украйна, твърдят руски социологически изследвания. На този фон изглежда илюзорно, че вътрешен протест може да свали Путин от власт, смята Катя Глогер:

"Много руснаци, които все още могат да се информират през социалните медии за това, което се случва, са дълбоко потресени от войната. Има призиви за протести, например от опозиционери като Алексей Навални, който се намира в наказателен лагер. Трябва не само да призоваваме за мир, а да се борим срещу войната и срещу Путин, смята Навални. Но това в момента изглежда невъзможно".

Щефан Майстер обяснява как се променя Русия:

"Руската политика премина в ръцете на военните и е подвластна на военната логика. През изминалите десетина години властта внимателно, но систематично отстрани всякаква опозиция, затвори всички независими медии и изгони чуждите правозащитни организации. В Русия интернет е под тотален контрол. Това, което се случва в момента, е финалният стадий на налагането на диктатура. Предстои да видим една изолирана държава, чиито граждани няма да имат право да я напускат. Те вече нямат право на свободно мнение. Репресиите срещу собственото население и срещу инакомислещите ще стават все по-безскрупулни. В същото време емиграцията ще продължи, прогресивните хора ще напуснат Русия".

Рано ли е да мислим за Русия след Путин?

"Със сигурност е ясно, че Русия се връща години назад в развитието си. Путин с един замах заличи напредъка, който беше постигнала Русия в осмислянето на своята история. Русия се превръща в Съветския съюз, в една изостанала и изолирана държава, която обаче в сравнение с последните години на Съветския съюз е по-агресивна навън и по-репресивна навътре. В момента Русия се откача от световната икономика и политика. Не мисля, че руското общество има силата да свали Путин от власт. От 2012 година опозицията и свободните медии систематично са потискани и елиминирани. Изборите за Държавната дума миналата година на практика заличиха руската опозиция. Инакомислещите не могат да дишат свободно. Не виждам нито сила, нито реална възможност да се надигне опозиция срещу режима. Напротив - хората или изпадат в дълбока апатия, или се хвърлят в обятията на краен патриотизъм, който ще става все по-характерен за Русия".

Каква роля играят олигарсите, които са пряко засегнати от западните санкции? Фактор ли са изобщо, д-р Майстер?

"Русия в момента преминава към военновременна икономика. Това е нова реалност, дори за олигарсите. Те или ще продължат да играят по свирката на Путин, или ще бъдат елиминирани. Олигарсите зависят от обществените, т.е. държавни поръчки, от благоволението на Путин, под чието ръководство се извърши приватизацията, а олигарсите забогатяха благодарение на нея. Няма как да се обърнат срещу Путин".

Защо Западът така и не се научи да разбира Русия и не забеляза как се променя Путин през годините?

"Имам чувството, че Западът не искаше да го забележи. Западът не искаше да напусне зоната си на комфорт и смяташе, че може да смири Путин чрез диалог, защото не си представяше, че наистина може да нахлуе в Украйна. Въпреки войната в Грузия 2008 година, въпреки анексирането на Крим и Донбас. Това е чиста проба отказ от приемане на реалността. Това, което прави Путин, е извън нашите представи. Очевидно години наред Западът и Русия са си говорили, но не са се чували. Отделни западни лидери разбираха какво се случва, особено политиците в Централна и Източна Европа. Но не и на запад. Дори сравнението със Съветския съюз е погрешно. Съветският съюз беше световна сила, която искаше да запази статуквото. А днешна Русия е ревизионистична държава, която следва друга логика и използва други инструменти. Западът, и особено западноевропейските страни в ЕС, не само не разбираха тези процеси, но и отказваха да вникнат в тях".

Колкото и да е трудно да предвидим бъдещите действия на Путин, пред какво Путин изправя Русия?

"Големият проблем за Путин ще бъде контролът върху Украйна, след като я победи. Защото украинците няма да се подчинят така лесно. Затова не изключвам да се повторят събитията от войната в Афганистан. Нашите и представите на Путин за живота са диаметрално различни. Затова на запад всички са в шок. В момента западният свят реализира, какво се случва. В момента се създава нов европейски мирен ред. Гради се нова желязна завеса. Притеснявам се, че следващите жертви на Путин ще са Грузия и Молдова. Западният политически елит постепенно разбира, какво се случва, но не мисля, че все още е готов да реагира. А Путин все още може да провокира Запада, независимо от тежките санкции. Така че въпросът е как може да бъде усмирен".