Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Евгени Кръстев: Блицкриг е невъзможен в държава с параметрите на Украйна

Възможно е българската позиция да претърпи някакво развитие, допуска политологът

Харков, 23 март 2022 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Не бих могъл да си представя как в днешно време, при наличието на  днешните технологии, включително военни, като имаме предвид каква държава е Украйна – с повече от 600 000 кв. метра територии, с почти 45-милионно население, не мога да си представя как би могло да се проведе блицкриг в нея.“ Това мнение изрази пред БНР Евгени Кръстев, политолог и журналист с експертиза в областта на международната сигурност. 

Преди началото на войната на западната граница на Украйна и в Беларус имаше разположени около 190 000 души руски войски, отбеляза Кръстев.

„На пръв поглед говорим за почти 200-хилядна армия, но тя е крайно недостатъчна за подобен тип военна инициатива в държава с параметрите на Украйна.“

„На Путин и неговото най-близко обкръжение задължително му е необходимо да представи тази военна инвазия в Украйна като вид победа. Това е нещото, което се търси в момента като вариант от експертите или стратезите в Кремъл, в руското външно министерство, в министерството на отбраната“, коментира Кръстев в предаването „Преди всички“.

Месец след началото на тази руска инвазия в Украйна може да се каже, че тя не се развива според първоначалните планове на Кремъл, посочи Евгени Кръстев. Според него в настоящата ситуация ще се търсят „някакви по-скромно постигнати цели“.

Анализаторът смята, че план Б не е имало, а в момента се правят опити за изграждане на стратегия „за постигане на малки стъпки, с по-голямо търпение от руска страна“, което няма нищо общо с първоначалните намерения.

Най-реално е Украйна да получи системи за противовъздушна отбрана C-300, които могат да бъдат от страни в Източна Европа, които разполагат с такава система, отбеляза политологът.

„Това, което със сигурност няма да се случи, беше потвърдено и вчера от канцлера на Германия, че НАТО няма директно да участва в осигуряването на зона, забранена за полети над Украйна.“

За да имаме мироопазваща мисия в Украйна, тя може да бъде изпълнена от НАТО, но трябва да бъде осигурена чрез резолюция на ООН, а постоянните членки там имат право на вето – Русия е такава страна членка, поясни Кръстев.

Относно настоятелността на Полша в тази насока той допълни, че тя от години дава сигнали за лидерство в Източна Европа.

Полша отсега създава комуникационна инфраструктура по отношение на процесите с Украйна след приключването на войната, смята Евгени Кръстев.

Кръстев допуска, че е възможно българската позиция да претърпи някакво развитие.

Има потенциал тази позиция, която имаме до момента, да претърпи някакво развитие.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Пламен Митев

Проф. Пламен Митев: Апостола е роден през 1840 г., не през 1837 г.

"Последните няколко години имахме шанса да открием нови документални свидетелства за живота и делото на  Апостола  в османския архив в Истанбул". Това каза пред БНР историкът  проф. Пламен Митев , специалист по история на Българското възраждане, който се включва в тържествената програма за честването на 188 годишнината от рождението на..

публикувано на 18.07.25 в 14:32
Мирослав Цеков

Мирослав Цеков: Най-вероятно дискусията за избор на омбдудсман ще бъде политизирана

"За съжаление, най-вероятно дискусията за избор на нов омбдудсман ще бъде политизирана . Надявам се да не стане така, защото институцията на омбудсман на първо място е граждански защитник ". Това каза пред БНР Мирослав Цеков от Форум "Гражданско участие", една от неправителствените организации, която проведе дискусия за представяне на кандидатите..

публикувано на 18.07.25 в 12:06
Зинаида Златанова

Зинаида Златанова: Очаква се кохезионната политика в ЕС да намалее

"Предстоят много тежки и дълги преговори по бюджета на ЕС и в момента предложението, което Европейската комисия направи наистина, предизвиква много сериозно всички европейски политици да го коментират заради няколко неща". Това заяви пред БНР бившият ръководител на ЕК в България и бивш правосъден министър  Зинаида Златанова : "Държавите, нетни..

публикувано на 18.07.25 в 10:15

Лъчезар Богданов: С митата Тръмп иска да създаде повече възможности за американската индустрия

"Допълнителните ответни мита на стоки от страна на Европейския съюз са опит да се вкара администрацията на президента Тръмп в някакви преговори, които традиционно се водят в такава ситуация, тоест  да се анализира цялостно търговията между двата пазара , индустрия по индустрия, продукт по продукт,  някакъв вид сделка на базата на взаимни отстъпки "...

публикувано на 16.07.25 в 17:05
Кметът на Благоевград Методи Байкушев

Методи Байкушев, кмет на Благоевград: Страхът да оставим за страхливите

Общините се оказаха най-големите инвеститори у нас . Хиляди проекти се изпълняват от бизнеса, който пък осигурява работа на много хора. Логично е при усвояването на този милиарден ресурс държавата и обществото да следят за злоупотреби.  Сигнали към институциите и медиите са подавани за много общини. Кметовете, които се разследват, обаче, се броят..

публикувано на 16.07.25 в 14:46

Отново официално не беше предадена документацията за парк "Врана“

Днес в 11 часа трябваше да има среща между областния управител на София Стефан Арсов и представители на Столичната община, за да бъде официално предадена документацията на парк "Врана“ и ключовете от двата входа. На 7 юли кметът Васил Терзиев предупреди областната управа, че след 10 юли затваря врати за посетители парк "Врана" и спира движението..

публикувано на 16.07.25 в 12:41
Владимир Тодоров

Владимир Тодоров: Спирането в аварийната лента предвижда три вида санкции

" Спирането в аварийната лента предвижда три вида санкции  - предвижда много висока имуществена  глоба от 1000 лева , отнемане на книжката за три месеца, отнемане на контролни точки". Това каза пред БНР Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи: "Това превъзбудено обяснение, че започват да получават глоби, не е така, защото..

публикувано на 16.07.25 в 11:57