Българските фермери могат да осигурят празничния пазар с българско месо, смята съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев.
В последните няколко години по Великден и Гергьовден на пазара се реализират около половин милион агнета, казва той.
Една част от животинската продукция като продажби на дребно се реализира директно от фермите. През търговските вериги се реализират около 80-90 хиляди агнета, уточнява Караколев.
Фермерът Красимир Бурмов, чието стопанство се намира между Велико Търново и Габрово, не е чак такъв оптимист.
„В България няма животни. През последните 3-4 години правителството само говореше за приоритети в животновъдството, за подпомагане в животновъдството. Само празни приказки“, коментира Бурмов и дава конкретни измерения на проблема.
„В България имаше 11-12 милиона овце, в момента са около половин милион. С нашите възможности, колкото и да се напрягаме, ще ни е много трудно да задоволим нуждите на вътрешния пазар. Останалото ще трябва да дойде отвънка.“
Бурмов прави сравнение с Гърция, където по думите му на население 8-9 милиона се падат 10 милиона овце, а в Македония на 2 милиона жители се пада същият брой овце. В Румъния при около 20 милиона жители има 15 милиона овце.
„Защо при тях върви, а при нас не“, пита фермерът.
„Не може да изкарваме винаги българските животновъди най-некадърните, най-мързеливите и най-неспособните на света. Има нещо друго сбъркано. Трябва да се търсят грешките и да се отстраняват.“
Като сравниш бройката на овцете и бройката на българите, излизат смешни цифри – ние можем да произведем 150-200 грама агнешко месо на глава от населението, казва Красимир Бурмов.
Според него, за да оцелеят производителите на агнешко месо, предвид ситуацията трябва да има „поне 50% завишение на цените“ на килограм живо тегло.
Красимир Бурмов има 900 овце и 500 готови за продажба агнета. За да стигнат до магазините и потребителите, голямата част от тях ще минат през лицензирани кланици.
Пазарът на българско агнешко обаче трябва да се справи с още едно предизвикателство, предупреждава Симеон Караколев.
„Точно в началото на кампанията, когато пазарът се е насочил към родните производители, една от веригите вкарва ударно евтино агнешко от Македония. Това агнешко в България влиза без мито.“
В Македония все още животните се изхранват с трупно брашно от изгорели животни, регулациите в ЕС са в пъти повече, отколкото в Македония, отбелязва Караколев.
„Това е протеинов фураж, той замества скъпите фуражи, но в ЕС е забранен, защото има остатъци, пък и не е приятно да знаеш, че животните са хранени с това.“
Вносът на агнешко от трети страни не е забранен.
„За една печалба от 200 000 лева, защото тази верига ще реализира такава печалба, ти ликвидираш труда на хиляди стопани, сривайки цената“, подчертава Караколев.
Важно е хората да имат информиран избор какво точно купуват, категоричен е Симеон Караколев, който уточнява, че върху месото трябва да има печат, а не петно или мацаница. Синият печат означава, че месото е произведено у нас, а червеният печат е знак, че то идва от друга страна.
„Купувайте директно от фермите“, съветва Симеон Караколев.
Повече по темата слушайте в звуковия файл.
Постоянно има дежурни, които се занимават с това да не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред . Това заяви пред БНР бившият македонски премиер (1998-2002 г.) Любчо Георгиевски, лидер на ВМРО-Народна партия. " Всеки път, когато отношенията се подобряват, се случва някой да започне да ги влошава . ... Не знам какво в този момент..
По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка с 503 смъртни случая. Това е втората водеща причина за смърт от рак при жените от 15 до 45 години в България. Експерти настояват и момчетата да получават безплатна ваксина срещу човешки..
" Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в..
" Очаквам ясна позиция на албанските партии, за да се опитаме да се ориентираме какво следва оттук нататък ". Това заяви пред БНР кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова. Вчера постоянните представители на ЕС единодушно решиха да започнат преговори с Албания за членство в ЕС, но не и с Република Северна Македония. Решението на ЕС..
Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34% от подрастващите съобщават, че играят онлайн игри всеки ден . Това е един от тревожните изводи на последното проучване върху зависимостта на децата от социални мрежи. Проучването "Здравно поведение при деца в училищна възраст" изследва около 280 хил. деца на 11, 13 и 15 години в..
" Хората с увреждания нямат нужда от съжаление, те имат нужда да се държим с тях като равни, което е проблем в България . Не всеки го разбира. Хората като че ли малко странят, а всъщност те са толкова пълноценни хора, колкото и ние. Това, че имат някакъв двигателен проблем не ги прави по-малко хора от нас ". Това каза пред БНР Вера Асенова..
Хората подценяват проблемите, които замърсеният въздух създава . Това заяви пред БНР Росина Тодорова - председател на Сдружение "Жените в бизнеса и професиите - София", преди пресконференцията "На въздух: Да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението". Темата е част от по-големия проект "Пейка за здраве"...
Есента е времето, когато заболяванията на опорно-двигателния апарат напомнят за себе си. Дори да нямате такива, пак може да усещате болки или в..
" Много често сме били употребявани политически, мислим този път да не го допуснем ". Това заяви пред БНР Бисер Бинев – председател на местната..
Необикновен археологически сезон изпраща екипът на проф. Людмил Вагалински, а новите разкрития на Хераклея Синтика привлякоха интереса на целия..