Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Камила Тоулмин и Антъни Фрогат пред БНР:

Как Европа може да се отърси по-бързо от енергийните си връзки с Русия

„Спешността на ситуацията изисква точни, но не и прибързани решения“

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Как Европа може да се отърси по-бързо от енергийните си връзки с Русия? Този въпрос си задават европейците още отпреди войната в Украйна, но събитията там и особено опитът на Москва от последните дни да пренапише условията, по които ще ни продава природен газ, го изтикаха на преден план.

Камила Тоулмин от базирания в Лондон Международен институт за околна среда и развитие и Антъни Фрогат - експерт в Кралския институт по международни отношения „Чатам Хаус“, споделиха мнението си пред „Събота 150“. 

„Ясно е, че Русия е най-големият доставчик на фосилни горива в Европейският съюз, който все още е твърде зависим от тях, особено в конкретни сектори като транспорт и отопление. Отказът от руските горива ще бъде труден. Русия доставя 40% от газа, потребяван в Европейския съюз. Също така обаче ние добре знаем, че в електроенергията има алтернативи благодарение на технологиите за възобновяеми източници, каквито са слънцето и вятърът. За последните десет години цените им паднаха драстично, а употребата им в Европейския съюз се удвои за същия период. Казано по друг начин, има вариант да отказ от фосилните горива и това ще направи произвеждания ток доста по-евтин“. 

Камила Тоулмин, която членува в неправителствената организация „Приятели на Европа“ и е експерт към Международния институт за околна среда и развитие, е съгласна, че възобновяемите източници са най-бързият и сигурен път към постигане на енергийна независимост:

„Мисля, че трябва да направим редица ходове, първият от които е да намалим търсенето на природен газ. Това от своя страна означава да впрегнем много повече усилия в енергийната ефективност. Необходимо е да помислим как може в много кратки срокове да ускорим употребата на възобновяеми източници. На мен ми се струва, че това са соларните мощности. Те могат да бъдат инсталирани и закачени за мрежата за няколко седмици. Това е много бърза мярка, с която можем да увеличим количествата електроенергия. Газът обаче се употребява и за други цели, заради което трябва да се помисли и за намиране на алтернативни доставки... В същото време видяхме много хора, които казват, че е необходимо да се увеличат добивите на петрол и природен газ в съюзническите страни или в официалните находища, които имаме. Струва ми се обаче, че тук трябва да си зададем въпроса колко време отнема процесът по откриване на находище и изграждане на необходимите съоръжения, за да се добива ефективно. Отговорът е пет до десет години, което е много различно от времевия хоризонт, който ни поставят настоящите предизвикателства. Именно заради това е нужно да удвоим усилията и да ускорим процеса по преминаване към възобновяема енергия, а не толкова да търсим нови фосилни находища, което ще отнеме време и ще ни тласне към погрешна посока“. 

Именно времевият хоризонт обаче води Европейския съюз към търсене и на алтернативи на руския природен газ, защото решение от днес за утре няма. Най-коментираният вариант е замяната на доставки по газопроводите с такива от танкери - втечнен природен газ, коментира Антъни Фрогат. 

„За Европейския съюз е трудно да увеличи доставките поради ред причини. Първата е свързана с инфраструктурата. Втечненият природен газ се доставя в специални танкери, които акостират на специални терминали. В момента те работят с около 60-70% от капацитета си. Разбира се, може да се увеличи натовареността им, но няма как да изградите нов терминал за една година. Ако Европейският съюз - заради отказа от получаване на газ по тръбопроводите си от Русия, се насочи към втечнения природен газ, това ще има отражение върху цената му. Все пак говорим за лимитирани възможности за производство и доставка на тази суровина. Това е първото нещо, което трябва да се осъзнае. В същото време Европейският съюз като блок е способен да купи много по-голямо количество втечнен природен газ, отколкото всяка отделна страна - членка. На теория заради икономиката на мащаба и политическата сила от закупуване на толкова големи количества би трябвало да се постигне по-евтина цена. Въпросът обаче е и политически за разпределението на закупеното количество и транспортирането му във вътрешността на съюза през съответните терминали“, допълни Фрогат в отговор на въпроса дали обща поръчка от страна на Европейския съюз би могла да намали цената на втечнения природен газ - така или иначе скъпа суровина, чието по-високо търсене няма да я направи по-евтина.

Камила Тоулмин също намира идеята за добра, но не за достатъчна:

„Очевидно е, че Европа е много голям потребител на природен газ. Струва ми се, че подобен подход може да има значение, ако се водят преговори с други държави - производителки на синьо гориво, какъвто е Катар. Няма какво да спорим, Европа е голяма сила от гледна точка на потреблението на газ. Също така ми се струва, че като колективна стъпка Европа би могла да погледне към други държави и континенти, например към африканските страни. Там има държави, които произвеждат газ и могат бързо да увеличат добивите му, ако бъдат направени правилните инвестиции“. 

А правилни ли са инвестициите в нови ядрени мощности - въпрос, който става все по-актуален за България, и на който в Германия отдавна са отговорили с „категорично не“.

„Много се надявам именно тази енергийна криза да ни накара да преосмислим значението на ядрените мощности. Струва ми се, че много хора от екологичните движения неправилно оценяват този вид енергия и то по начин, който не е потвърден от официалните данни за починали хора. Ако погледнете статистиката колко хора са изгубили живота си като следствие от добива на въглища, изгарянето им и емисиите от този процес, ще видите милиони в годишен план. И тук не говоря единствено за държави, които са много зависими от въглищата, какъвто е Китай. Числата са категорични и за държави в Африка, например, където много хора си отиват рано от света заради проблеми с белите дробове, причинени именно от въглищните емисии във въздуха... Броят на хората, които са починали заради производство на електроенергия от ядрени мощности, е много малък в сравнение с въглищата. Въпреки това битува разбирането, че съществува много голям риск. Именно по тази причина бих искала да има преоценка на това разбиране дори и в Германия, където едва ли не вече не желаят да се докосват до такъв тип мощности. Разбира се, като казвам това, е важно да уточня, че изграждането на ядрена електроцентрала отнема около 20 години. Затова трябва да разделим въпроса на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни елементи. Важно е обаче сега да вземем тези дългосрочни стратегически решения, които ще ни поставят в много по-добра позиция след десетилетия“, коментира Камила Тоулмин, но Антъни Фрогат има противоположни аргументи: 

„Това няма да има влияние върху настоящата ситуация, защото Европейският съюз заяви, че иска да прекрати закупуването на руски газ до 2027. Нови ядрени мощности не могат да бъдат изградени дотогава, така че няма как да бъдат част от решението от прекратяването на енергийните взаимоотношения с Русия. Вторият елемент от този въпрос е свързан с тенденцията по декарбонизация. Тя трябва да бъде постигната възможно най-бързо и евтино. Ядрените мощности са доказали, че са скъпи, така че от гледна точка на приоритетите ми се струва, че трябва фокусът да е върху нефосилните мощности“. 

И двамата експерти са убедени, че спешността на ситуацията изисква точни, но не и прибързани или емоционални решения, както и че възобновяемите източници са единственият път към борбата с климатичните промени. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Пламен Павлов: Фондация "В. Левски" да стане държавно-обществена и да се ангажира повече с най-уважавания национален герой

Фондация "Васил Левски", според мен, трябва да се превърне в държавно-обществена, както в други държави. Самата държава да се ангажира повече с най-уважавания и тачен национален герой. Мисля, че съм прав, заяви проф. Пламен Павлов, историк преподавател и председател на фондацията, в интервю пред БНР. В предаването "Неделя 150" разказа..

публикувано на 16.02.25 в 13:42

В Дупница раздават 12 000 фиданки за разсаждане

12 хиляди плодни, медоносни и паркови дръвчета за пролетно засаждане ще бъдат раздадени на централния пл."Свобода" в Дупница. Това се прави за втори път в града по иниицатива на "Гората.БГ", а Общината съдейства.  Ще бъдат подарявани плодни дръвчета - кайсии - зарзали, сливи жълта афъзка, ароматни дюли, облачински вишни, ябълки (подложка), череши..

публикувано на 16.02.25 в 13:37
Борислав Гуцанов и Атанас Зафиров на Конгреса на БСП, 15 февруари 2025 г.

Неофициално: Зафиров и Гуцанов на балотаж след вота за председател на БСП

Атанас Зафиров и Борислав Гуцанов отиват на балотаж. Това е резултатът от първия тур в гласуването за председател на БСП на делегатите на 51-ия конгрес, научи "Хоризонт" от свои източници.  Разликата помежду им е в полза на Зафиров. Трети се е класирал бившият председател на софийската организация Калоян Паргов, четвърти е евродепутатът..

публикувано на 16.02.25 в 13:34
Антониу Коща

Антониу Коща: Година след смъртта му наследството на Навални е живо

"Смъртта на Алексей Навални дойде след години преследвания от Кремъл. Той не се уплаши. Той отстояваше свободата и демокрацията пред лицето на подтисничеството. Една година след смъртта му неговото наследство е живо". Това се казва в изявления на председателя на Европейския съвет Антониу Коща по повод първата годишнина от смъртта на..

публикувано на 16.02.25 в 13:29

Според президента Вучич в Сърбия има опит за "цветна революция"

Протестите срещу управляващите в Сърбия продължават над три месеца заради инцидента със срутената козирка на жп гарата в Нови Сад, при който загинаха 15 души. Днес продължават акциите на студентите в един от университетските градове - Крагуевац, които вчера бяха направили 15-часова блокада. Протестиращите в Сърбия отбелязват националния празник на..

публикувано на 16.02.25 в 12:34

Една година от смъртта на Алексей Навални

Германският канцлер Олаф Шолц отдаде почит на главния опонент на Кремъл Алексей Навални, който почина в затвора на днешния ден преди една година, "защото се бореше за демокрацията и свободата в Русия", предаде "Франс прес". Навални е починал в затвора "Путин се бори брутално със свободата и нейните защитници. Това правеше работата на..

публикувано на 16.02.25 в 12:28