На руско-украинските преговори в Истанбул тази седмица украинците обещаха, че няма да влизат в НАТО, но руснаците не се отказаха да искат Крим да бъде признат за руски, а Донецк и Луганск - за независими републики. В обръщението си от нощта на сряда срещу четвъртък украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че руските сили се прегрупират, за да засилят натиска си върху украинските войски в Донбас и че „украинците ще се сражават за всеки метър от земята си“.
Без всестранна подкрепа на Запада Украйна губи тази война на изтощение и трябва да очакваме нова война след няколко години, каза Мошес в интервю за предаването „Преди всички“.
Г-н Мошес, аспирациите на Киев към членство в НАТО и възможността за разполагане на натовско оръжие на украинска територия, в съседство с Русия, бяха най-важните аргументи за Путин да нападне Украйна. Защо сега, когато самите руснаци констатират, че Украйна е напът да изпълни тези искания, излиза, че според Кремъл преговорите не са много обещаващи? Украинският неутралитет не е ли достатъчен на Путин?
„Неутралитет на Украйна не е достатъчен за Путин, защото Путин не иска неутрална Украйна. Официално той иска демилитаризирана Украйна, т.е. страна без армия, която винаги ще може да сплашва лесно. И защото Путин иска да унищожи Украйна като модерна демократична държава. Макар и да бе необвързана държава, преди войната Украйна развиваше военно сътрудничество със Запада и успя да изгради силна армия - сега вече виждаме това. Така че, ако на Киев бъде позволено да остане неутрален, но със сериозна способност да се отбранява, това ще означава, че руският план за отслабване на суверенната украинска държава ще бъде неприложим.“
На срещата в Истанбул украинската страна представи подробно предложенията си за гаранционен пакт, за недопускане на чужди военни бази на украинска територия, за отлагане на кримския въпрос с 15 години, за преки преговори между Зеленски и Путин относно Донбас. Искането за изтегляне на руските войски от завзетите територии като че ли остана на заден план. Михайло Подоляк засегна въпроса като условие за бъдещия референдум върху мирните условия. И все пак, склонни ли са украинските делегати да приемат временна окупация на част от земите си?
„Такова тълкуване е допустимо. Може би управляващите в Киев оценяват реалистично възможностите си, а именно че Украйна не разполага с ресурсите за успешна офанзива, с която да принуди руснаците да се върнат на позициите си отпреди нападението на 24 февруари. Може би Киев допуска негласно компромис.
Мисля, че Украйна тълкува сигналите от някои западни столици като желание да изпробват отново Минския механизъм - нещо като Минск III, с който конфликтът да бъде „замразен“ в полза на агресора Русия и за сметка на потърпевшата Украйна (както бе сторено с Минск II през 2015).
Трябва обаче да разберем, че без решение на териториалния въпрос няма да стигнем доникъде. Каквото и да приемат украинските преговарящи, то ще трябва да бъде демократично узаконено - било то чрез ратификация на бъдещия договор от украинския парламент, било то чрез референдум или чрез нови избори. За украинските лидери ще бъде много трудно да убедят народа си, че след всичките разрушения, след всичките страдания и жертви и след всичките бойни успехи на украинската армия ще е най-добре да се примири със загубата на една пета от земите си.“
Нидерландският премиер Марк Рюте заяви, че санкциите трябва да останат в сила, докато трае руската окупация на украински територии. Британският лидер Борис Джонсън каза нещо повече - санкциите трябва да бъдат засилени, докато руснаците не се оттеглят. Не би ли било по-логично, ако сега Москва обещава деескалация на бойните действия, макар и само в Северна Украйна, Западът да отговори реципрочно с намаляване на икономическия натиск?
„Първо трябва да отбележим, че деескалация няма. За деескалация не може да се говори, докато руската армия обстрелва брутално Чернигов. Киев остава повече или по-малко под обсада. Освен това Западът е нащрек, защото разбра, че трябва да се отнася с крайна подозрителност към Русия. В продължение на три месеца Москва твърдеше, че няма намерения да напада Украйна, и изведнъж всичко се промени и чухме от Кремъл, че нямали друг избор освен да предприемат тази т.нар. превантивна операция.
За да се стигне изобщо до някакви преговори за смекчаване на санкциите, ще трябва да видим доста по-мащабна деескалация от руска страна - организиране на хуманитарни коридори, оттегляне на войски и преди всичко прекратяване на безогледното бомбардиране на украинските градове. В момента не виждаме никаква основа за такива преговори.
Въпросът за отмяна на санкциите дори няма да бъде обсъждан. След 24 февруари вече живеем в нов свят. Твърде дълго Западът отстъпваше. След войната в Грузия (през 2008 г.) той можеше да избира между санкциите и принципа „всичко по старому“. Избра „всичко по старому“ и последва конфликт. След анексирането на Крим (през 2014 г.) Западът можеше да избира между диалога и конфронтацията. Избра дипломацията и ето че днес получи конфронтация. Западът се учи много бавно, но все пак се учи.
Освен това колкото по-дълго продължава войната, толкова повече компании ще напускат Русия и тези, които напуснат, няма да се върнат скоро. Така че, със или без санкциите, процесът на отслабване на икономическите връзки с Русия ще продължи. Кремъл може би още не е схванал този проблем, но трябва да го разбере.“
Киев настоява вместо членство в НАТО да получи международни гаранции за сигурността си, сходни на член 5-и от Северноатлантическия пакт, от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН плюс още няколко държави като Турция, Полша и Израел. Дори ако приемем хипотетично, че Русия ще се съгласи с такава формула, ще позволи ли тя наистина траен мир в Украйна?
„С право отбелязвате, че това предложение е твърде хипотетично. Аз лично смятам, че то е напълно нереалистично. До днес чухме единствено Великобритания да изразява предпазливо готовност да участва в такъв пакт. Китай отказа, а това означава, че в пакта няма да участват всички постоянни членове на Съвета за сигурност и осъществяването му ще бъде много по-трудно.
Държавите от НАТО не желаят да помогнат на Украйна дори военно-технически. Европейските страни не предоставят на Киев перспектива за членство в Евросъюза. Западните посолства все още са в западния град Лвов. Този факт също е политически значим, защото Лвов от военна гледна не е много по-сигурен от Киев, но липсата на европейско представителство в столицата издава неверието на европейците, че Украйна ще издържи на руския натиск. Западните държави не желаят да се бият с Русия вкупом, като НАТО. Защо тогава отделни натовски държави ще искат да се бият сами, без НАТО, в хипотетична война с Русия? Не мога да разбера логиката на украинското предложение. Това ме кара да си мисля, че целият фундамент, на който се градят тези преговори, е компрометиран.“
Ако, както казвате, украинските предложения за мира са нереалистични, има ли някакъв друг, по-реалистичен план?
„В Европа се води война. Обикновено войните завършват или когато един от воюващите загуби и капитулира, или когато и двете страни осъзнаят, че не могат да спечелят борбата на изтощение и потърсят компромис. В момента сме в ситуация, при която Украйна не може да си позволи много компромиси, защото е застрашена екзистенциално. Ако се предаде, Украйна няма да я има повече. Русия пък все още си мисли, че ще победи. Затова засилва бомбардировките, вместо да ги отслаби. Не сме стигнали до етапа, в който ще можем адекватно да говорим за постижим и траен мир.
Парадоксалното в момента е, че времето работи както срещу Русия - защото тя губи икономически и има явни проблеми с вземането на решения с военен характер, така и срещу Украйна. Дори още повече срещу Украйна, защото тя губи икономиката си, губи убити, губи бежанците, много от които няма да се завърнат в родината си.
Един траен мир трябва да бъде основан на истински компромис, който обаче ще се опира повече на украинските, отколкото на руските условия. Защото иначе ще трябва да очакваме още една война след няколко години и Русия няма да повтори грешките си. Един бъдещ мир трябва да почива и на желанието на Запада да наложи условията на този мирен договор, да гарантира на Украйна всякаква подкрепа - икономическа, военна, техническа, дипломатическа и морална подкрепа. Не виждаме нито един от тези компоненти. Затова не очаквам много от настоящите преговори.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
"Недоверието в институциите е повсеместно. Това е пагубно за една държава", заяви пред БНР бившият министър на земеделието Кирил Вътев относно проблема с чумата по овцете и последвалите протести на фермери. "Всяка страна в ЕС има референтна лаборатория. Всички тези национални референтни лаборатории имат ежегоден крос тест, който е сравнение..
"Може би скоро ще има преговори между Москва, Анкара и Техеран. Сирия ще бъде основна тема". Това заяви пред БНР Руслан Трад, военен анализатор от Атлантическия съвет във Вашингтон. Споразумение за прекратяване на огъня между Израел и ливанската шиитска групировка "Хизбула" влезе в сила на 27 – ми ноември. Още същият ден обаче се разпали..
Започна унищожаването на заразеното с шарка стадо от близо 150 овце в село Жельо войвода , Сливенско. На място започна работа група ветеринарни специалисти, които имат за задача по хуманен начин животните да бъдат евтанизирани. Труповете на животните ще минат през екарисаж , който бе инсталиран тази сутрин в близост до фермата. Зоната за..
Донорите на яйцеклетки се увеличават, но не са достатъчно . Това заяви пред БНР Мариела Куртева от Фондация "Майки за донорството". "Имало е години с 5 донора на година, после достигнаха до 300-400. През 2023 г. около 260 жени са дарили", посочи тя. По думите ѝ обаче над 70 000 семейства чакат донор . " Бездната е огромна, разликата е..
Политиците, дали пък да не получат урок, защото НС не може да тръгне, пред очите ни се разпада политическата среда. Дали пък не трябва да се касират изцяло изборите и да послужи като урок на всички, коментира Стефан Манов от Обществения съвет на ЦИК в интервю пред БНР. Той е категоричен, че Изборният кодекс (ИК) не трябва да се отваря,..
Част от партиите интуитивно или инстинктивно да искат нови избори заради възможността ако Пеевски продължи да расте, санитарният кордон около него да се получи по естествен път . Тази теза разви в интервю за БНР политологът Първан Симеонов. "Ако г-н Пеевски продължи така само напред, както умее, той е напът да направи грешката на Борисов от..
"Може би скоро ще има преговори между Москва, Анкара и Техеран. Сирия ще бъде основна тема". Това заяви пред БНР Руслан Трад, военен анализатор от..
"Атанас Атанасов е възможност да преговори за създаване на управленско мнозинство . Бихме го подкрепили само ако започнем преговори за мнозинство...
Доналд Тръмп номинира тази седмица генерала от резерва Кийт Келог за свой помощник и специален пратеник за Украйна и Русия. Така новоизбраният..