Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Времето работи както срещу Русия, така и срещу Украйна“

Аркадий Мошес: Шансовете за мир са нищожни, ако няма подкрепа на Запада за Украйна

Неутралитет на Украйна не е достатъчен за Путин, смята анализаторът

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Заради спора за Донбас и нереалистичните предложения за международни гаранции преговорите за мир в Украйна могат да се окажат напразни, предупреди пред БНР Аркадий Мошес, програмен директор във Финландския институт по международни отношения.

На руско-украинските преговори в Истанбул тази седмица украинците обещаха, че няма да влизат в НАТО, но руснаците не се отказаха да искат Крим да бъде признат за руски, а Донецк и Луганск - за независими републики. В обръщението си от нощта на сряда срещу четвъртък украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че руските сили се прегрупират, за да засилят натиска си върху украинските войски в Донбас и че „украинците ще се сражават за всеки метър от земята си“.

Без всестранна подкрепа на Запада Украйна губи тази война на изтощение и трябва да очакваме нова война след няколко години, каза Мошес в интервю за предаването „Преди всички“.

Г-н Мошес, аспирациите на Киев към членство в НАТО и възможността за разполагане на натовско оръжие на украинска територия, в съседство с Русия, бяха най-важните аргументи за Путин да нападне Украйна. Защо сега, когато самите руснаци констатират, че Украйна е напът да изпълни тези искания, излиза, че според Кремъл преговорите не са много обещаващи? Украинският неутралитет не е ли достатъчен на Путин?

Неутралитет на Украйна не е достатъчен за Путин, защото Путин не иска неутрална Украйна. Официално той иска демилитаризирана Украйна, т.е. страна без армия, която винаги ще може да сплашва лесно. И защото Путин иска да унищожи Украйна като модерна демократична държава. Макар и да бе необвързана държава, преди войната Украйна развиваше военно сътрудничество със Запада и успя да изгради силна армия - сега вече виждаме това. Така че, ако на Киев бъде позволено да остане неутрален, но със сериозна способност да се отбранява, това ще означава, че руският план за отслабване на суверенната украинска държава ще бъде неприложим.“

На срещата в Истанбул украинската страна представи подробно предложенията си за гаранционен пакт, за недопускане на чужди военни бази на украинска територия, за отлагане на кримския въпрос с 15 години, за преки преговори между Зеленски и Путин относно Донбас. Искането за изтегляне на руските войски от завзетите територии като че ли остана на заден план. Михайло Подоляк засегна въпроса като условие за бъдещия референдум върху мирните условия. И все пак, склонни ли са украинските делегати да приемат временна окупация на част от земите си?

„Такова тълкуване е допустимо. Може би управляващите в Киев оценяват реалистично възможностите си, а именно че Украйна не разполага с ресурсите за успешна офанзива, с която да принуди руснаците да се върнат на позициите си отпреди нападението на 24 февруари. Може би Киев допуска негласно компромис.

Мисля, че Украйна тълкува сигналите от някои западни столици като желание да изпробват отново Минския механизъм - нещо като Минск III, с който конфликтът да бъде „замразен“ в полза на агресора Русия и за сметка на потърпевшата Украйна (както бе сторено с Минск II през 2015).

Трябва обаче да разберем, че без решение на териториалния въпрос няма да стигнем доникъде. Каквото и да приемат украинските преговарящи, то ще трябва да бъде демократично узаконено - било то чрез ратификация на бъдещия договор от украинския парламент, било то чрез референдум или чрез нови избори. За украинските лидери ще бъде много трудно да убедят народа си, че след всичките разрушения, след всичките страдания и жертви и след всичките бойни успехи на украинската армия ще е най-добре да се примири със загубата на една пета от земите си.“

Снимка: ЕПА/БГНЕСНидерландският премиер Марк Рюте заяви, че санкциите трябва да останат в сила, докато трае руската окупация на украински територии. Британският лидер Борис Джонсън каза нещо повече - санкциите трябва да бъдат засилени, докато руснаците не се оттеглят. Не би ли било по-логично, ако сега Москва обещава деескалация на бойните действия, макар и само в Северна Украйна, Западът да отговори реципрочно с намаляване на икономическия натиск?

„Първо трябва да отбележим, че деескалация няма. За деескалация не може да се говори, докато руската армия обстрелва брутално Чернигов. Киев остава повече или по-малко под обсада. Освен това Западът е нащрек, защото разбра, че трябва да се отнася с крайна подозрителност към Русия. В продължение на три месеца Москва твърдеше, че няма намерения да напада Украйна, и изведнъж всичко се промени и чухме от Кремъл, че нямали друг избор освен да предприемат тази т.нар. превантивна операция.

За да се стигне изобщо до някакви преговори за смекчаване на санкциите, ще трябва да видим доста по-мащабна деескалация от руска страна - организиране на хуманитарни коридори, оттегляне на войски и преди всичко прекратяване на безогледното бомбардиране на украинските градове. В момента не виждаме никаква основа за такива преговори.

Въпросът за отмяна на санкциите дори няма да бъде обсъждан. След 24 февруари вече живеем в нов свят. Твърде дълго Западът отстъпваше. След войната в Грузия (през 2008 г.) той можеше да избира между санкциите и принципа „всичко по старому“. Избра „всичко по старому“ и последва конфликт. След анексирането на Крим (през 2014 г.) Западът можеше да избира между диалога и конфронтацията. Избра дипломацията и ето че днес получи конфронтация. Западът се учи много бавно, но все пак се учи.

Освен това колкото по-дълго продължава войната, толкова повече компании ще напускат Русия и тези, които напуснат, няма да се върнат скоро. Така че, със или без санкциите, процесът на отслабване на икономическите връзки с Русия ще продължи. Кремъл може би още не е схванал този проблем, но трябва да го разбере.“

Киев настоява вместо членство в НАТО да получи международни гаранции за сигурността си, сходни на член 5-и от Северноатлантическия пакт, от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН плюс още няколко държави като Турция, Полша и Израел. Дори ако приемем хипотетично, че Русия ще се съгласи с такава формула, ще позволи ли тя наистина траен мир в Украйна?

„С право отбелязвате, че това предложение е твърде хипотетично. Аз лично смятам, че то е напълно нереалистично. До днес чухме единствено Великобритания да изразява предпазливо готовност да участва в такъв пакт. Китай отказа, а това означава, че в пакта няма да участват всички постоянни членове на Съвета за сигурност и осъществяването му ще бъде много по-трудно.

Държавите от НАТО не желаят да помогнат на Украйна дори военно-технически. Европейските страни не предоставят на Киев перспектива за членство в Евросъюза. Западните посолства все още са в западния град Лвов. Този факт също е политически значим, защото Лвов от военна гледна не е много по-сигурен от Киев, но липсата на европейско представителство в столицата издава неверието на европейците, че Украйна ще издържи на руския натиск. Западните държави не желаят да се бият с Русия вкупом, като НАТО. Защо тогава отделни натовски държави ще искат да се бият сами, без НАТО, в хипотетична война с Русия? Не мога да разбера логиката на украинското предложение. Това ме кара да си мисля, че целият фундамент, на който се градят тези преговори, е компрометиран.“

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ако, както казвате, украинските предложения за мира са нереалистични, има ли някакъв друг, по-реалистичен план?

„В Европа се води война. Обикновено войните завършват или когато един от воюващите загуби и капитулира, или когато и двете страни осъзнаят, че не могат да спечелят борбата на изтощение и потърсят компромис. В момента сме в ситуация, при която Украйна не може да си позволи много компромиси, защото е застрашена екзистенциално. Ако се предаде, Украйна няма да я има повече. Русия пък все още си мисли, че ще победи. Затова засилва бомбардировките, вместо да ги отслаби. Не сме стигнали до етапа, в който ще можем адекватно да говорим за постижим и траен мир.

Парадоксалното в момента е, че времето работи както срещу Русия - защото тя губи икономически и има явни проблеми с вземането на решения с военен характер, така и срещу Украйна. Дори още повече срещу Украйна, защото тя губи икономиката си, губи убити, губи бежанците, много от които няма да се завърнат в родината си.

Един траен мир трябва да бъде основан на истински компромис, който обаче ще се опира повече на украинските, отколкото на руските условия. Защото иначе ще трябва да очакваме още една война след няколко години и Русия няма да повтори грешките си. Един бъдещ мир трябва да почива и на желанието на Запада да наложи условията на този мирен договор, да гарантира на Украйна всякаква подкрепа - икономическа, военна, техническа, дипломатическа и морална подкрепа. Не виждаме нито един от тези компоненти. Затова не очаквам много от настоящите преговори.“

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Знамето на Босна и Херцеговина

Кърт Басийнър: Дейтънската система обслужва националистите, които я създадоха

В петък се навършиха 30 години от подписването на мирното споразумение , с което беше сложен край на войната в Босна – най-кървавата от всички войни, докато се разпадаше Югославия. Вучич и Додик отбелязват заедно 30 г. от операция "Буря" След серия от балкански совалки на американския посреднически екип, оглавяван от дипломата Ричард..

публикувано на 22.11.25 в 13:07

Ще повтори ли планът за Украйна дипломатическия успех на Тръмп в Газа и на каква цена?

28 точки, сред които лишаване от територии, недопускане на чужди войски в страната, обявяването на руския за втори официален език - това са част от условията, с които Украйна трябва да се съгласи, според нов американски план за мир. В момента той се обсъжда в Киев. САЩ и Русия са съгласували помежду си мирен план за Украйна Има ли..

публикувано на 20.11.25 в 17:29
Протест срещу насилието над животните пред Съдебната палата в София на 15.11.2025 г.

Нетърпимост или безнаказаност - ситуацията след смъртта на кучето Мая и престъпленията на Габриела и Красимир

Пореден случай на насилие над животно - прегазването на кучето Мая от специализант във ВМА, доведе до обществено недоволство и до протести в София и Варна. Какво означава обществената реакция и как ще бъдат приложени новите разпоредби на Наказателния кодекс, който вече предвижда завишени наказания? Мнения по темата дават  адвокат Мариета..

обновено на 19.11.25 в 14:36

Българите използват по-малко антибиотици, но нараства резистентността на микробите към лекарства

България е успяла да намали употребата на антибиотици в резултат на въвеждането на електронните рецепти, но проблемът с микробите, които са резистентни на лечение, продължава да се увеличава.  Това заяви в интервю за предаването "Преди всички" доцент Иван Иванов от Националната Референтна Лаборатория "Контрол и мониториране на антибиотичната..

обновено на 18.11.25 в 11:27
Кафява мечка

Пак мечета в населени места, как да реагираме?

Около 15 сигнала за поява на мечки в населените места са постъпили в Държавното горско стопанство в Карлово. Последният случай от тези дни е от вилната зона на Карлово, където мечка свободно се е разходила по улиците. Там вече има денонощен патрул от горски служители, които да помогнат мечката да бъде прогонвана към планината.  Денонощни патрули..

публикувано на 18.11.25 в 10:06

Теодора Бакърджиева: Необходимо е осъвременяване на Закона за меценатството

Необходимо е осъвременяване на Закона за меценатството.   Това заяви пред БНР Теодора Бакърджиева - изпълнителен директор на Българския дарителски форум. "Най-малкото по-модерно звучене на използваните термини, дефиниции - такива, които да са синхронизирани и с останалите нормативни документи, които са в сферата на културата и изкуството...

публикувано на 17.11.25 в 12:25
Ангел Кунчев

Доц. Ангел Кунчев за оплакванията от "Кроношпан": Недопустимо е да не се обърне внимание!

Продължава проверката в завода за преработка на дървесина "Кроношпан - България" след над 400 сигнала, подадени от жители на Велико Търново, за неприятни миризми. Очаква се и заключението на МОСВ.  Регионалната екоинспекция във Велико Търново вече глоби завода със 70 хил. лева.  РИОСВ глоби "Кроношпан" със 70 000 лева Кметът на Велико..

публикувано на 17.11.25 в 10:49