Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Чичовци“ на Софийската опера – ключ към бъдещето

Снимка: Софийска опера и балет

Три години – от 2017 до 2019, следих оперния фестивал „Барток плюс“ в унгарския град Мишколц, където всеки път се представяха съвременни оперни творби, отличени на международния конкурс „Ключ към бъдещето“. Мисията на конкурса беше да се начертае пътя, по който в днешно време могат да се създават слушаеми и привлекателни за публиката оперни творби. Съвременните опери, които слушах и гледах на сцената на театъра в Мишколц, бяха в обхвата от поп и рок опера до „работа по модел“ на големите класически композитори отпреди втората половина на ХХ век. 

  В областта на неслушаемата или трудно слушаемата съвременна оперна музика, след студентските години в Музикалната академия съм гледала немного творби у нас и извън България, на живо и в кино/интернет прожекции. С този багаж от познания и опит тръгнах към залата на Софийската национална опера за спектакъла на операта „Чичовци“ от Лазар Николов по едноименната повест на Иван Вазов. Нека да направя уточнението, че тя също влиза в границите на съвременната музика – от втората половина на ХХ век насам, очертани от музикознанието.

  В тази продукция най-голямото постижение е на постановъчния екип и затова искам да го откроя, въпреки че се състои в създаването на хомогенен цялостен продукт. Резултатът е привлекателен за публиката съвременен оперен спектакъл, за какъвто говорих по-горе. Либретото на Лазар Николов по драматизацията на Методи Андонов на повестта на класика на българската литература Иван Вазов е интелигентно допълнено от „Текст на съвременника“, създаден от един от най-големите български писатели на нашето време със световна известност – Георги Господинов. Този текст обгръща по най-добрия начин либретото, насочва публиката към паралелите между оригиналната епоха и съвременноста. Без назидателност или поучаване, а съвсем естествено води зрителя, поддържа интереса му през цялото време и провокира размисъл. Така старият вазов текст е като инкрустирана скъпоценност в едно съвременно либрето, отправящо поглед назад към миналото.

  Същото се отнася и за времето на действието и визуалната страна на спектакъла. В началото режисьорът акад. Карталов пренася действието във футуристична клиника, където се запознаваме с героите и през техните изявления, клюки и насмешки в един театър на абсурда – с оригиналното действие. В много оперни продукции подобно пренасяне във времето изглежда самоцелно и нелепо, но тук е майсторски направено и аз го възприемам не като дисонанс с вазовия текст, а като съзвучно с музиката на Лазар Николов и пресътвореното либрето на Лазар Николов и Георги Господинов. Отново екипната работа на акад. Карталов и художниците на декорите – Свен Йонке, костюмите – Станка Вауда, осветлението – Иван Лушичич Лиик, и мултимедията – ELEKTRICK.ME, е забележителна, сякаш всички елементи са създадени от една и съща творческа сила! Действието е изключително динамично, бих го определила като кинематографично, а за това възприятие значително допринасят декорите, които сякаш те пренасят на снимачната площадка, където се прибавят осветлението и мултимедията и филмът започва. И във визуалната част, както и в текста, умело е дозирано съвременното и оригиналното за епохата на Чичовците. Тук свързващото са добавените щрихи на големия български график и карикатурист Борис Димовски в оформлението на спектакъла.

  Както често повтаряме и звучи като клише, най-важно е как певците артисти ще пресъздадат оперната творба, дали те са убедени в замисъла на една продукция и съответно дали ще успеят да убедят и публиката. В „Чичовците“ на Софийската национална опера имах усещането, че всички певци артисти, както и хора и оркестъра, са приели като свой този проект, въпреки предварителните притеснения, че това е трудноизпълнима и труднослушаема музика. Без да правя опит за музикален анализ, в основата на музикалната тъкан на Лазар Николов стои сонорно-алеаторната техника, т.е. впечатлението е за напевна рецитация върху звукови съчетания, в които ухото не различава отделните елементи на структурата така, както при класическата хармония. След като два часа такова звучене не ми натежаха, нито ми досадиха по някакъв начин, значи и музикалният постановчик маестро Жорж Димитров и неговите сътрудници са си свършили много добре работата.

  И накрая, макар и вазовите послания за манталитета на българина да оставят горчив вкус, спектакълът на „Чичовци“ на Софийската национална опера остава в съзнанието ми като заслужаващо най-висока оценка постижение.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Михаил Големинов (1956-2021)

Фестивалът "ТрансAрт" - мост между поколенията авангардисти

Спонтанна импровизация върху музикална графика или строга интерпретация на записан с ноти музикален текст – това са границите, в които се движи музиката, която ще прозвучи в петото издание на фестивала „ТрансAрт“ на „Ориндж фактори“. Трите събития са на 26, 27 и 29 ноември в различни културни пространства в София: залата на Националната музикална..

публикувано на 27.11.24 в 10:40
Йожен Йонеско

115 години от рождението на Йожен Йонеско

Днес - 26.11, се навършват  115 години от рождението на писателя Йожен Йонеско. Той е ненадминат представител на "театъра на абсурда".  "След  Втората световна война живеем във все по-атеистични времена. Обществото се потапя в една хедонистична среда. Театърът на абсурда отчита това. С него се занимава и драматургията на Йожен Йонеско", разказа..

публикувано на 26.11.24 в 13:04
Грегъри Магуайър

Авторът на "Злосторница" Грегъри Магуайър: Филмът по книгата възпламенява политическите й нюанси

Интересът на американския писател Грегъри Магуайър към света на "Магьосникът от Оз" се появява в детските му години. Спомня си с носталгия моментите, в които е гледал, заедно със семейството си, класиката от 1939 по романа на Лиман Франк Баум. Признава, че започва да си създава свои истории в тази вселена още след финалните надписи на..

публикувано на 25.11.24 в 21:00

Един живот не стига да се предвиди всичко

Росен Димитров е родом от Казанлък.Немска езикова гимназия завършва в Бургас, Висше военно училище в Шумен. По образование машинен инженер, по призвание - писател. Живее, твори и работи в Германия. Но широкият му дух не го оставя на мира и той задълбава в една трилогия - фентъзи: " Момичето от моите мечти", "Силата в теб", " Легендата..

публикувано на 25.11.24 в 19:34

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В седмото издание от 32-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20.05-21.00 ч.: - Пренасяме ви в атмосферата на международния оперен конкурс “Николай Гяуров“ в Модена в разговор с един от членовете на журито – директорката на Варненската опера Даниела Димова - Специален гост: оперната..

обновено на 25.11.24 в 15:35

"Вълшебната гора" на театрална група "Метеор" тази вечер в Гьоте институт

Гьоте институт – България е домакин на премиерата на най-новото видеопредставление на творческия колектив "Метеор" - "Вълшебната гора". Става дума за видеопредставление и пърформанс на живо тази вечер от 19 часа. Събитието обещава да ни отведе към границите на другостта чрез ритуална трансформация. "Образът на гората и планината като..

публикувано на 25.11.24 в 12:09
Петър Арнаудов

Спомен за цигуларя Петър Арнаудов

На 12 ноември се надършиха 100 години от рождението на цигуларя Петър Арнаудов - български музикант, който дълги години неотменно присъства в концертния живот на страната, същевременно един от най-известните наши цигулкови педагози. Петър Арнаудов е роден в София, син е на уважавания професор Михаил Арнаудов. Учи цигулка при Владимир Аврамов,..

публикувано на 22.11.24 в 18:01