Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Маркус Цинер: Не вярвам, че Путин предприе войната само за Донбас, плячката е прекалено малка

Русия никога няма да се съгласи на преговори за Крим, казва анализаторът

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Скорошна среща между президентите на Русия и Украйна е напълно възможна, поне според турския президент. Реджеп Ердоган, след няколко разговора с Владимир Путин и Володимир Зеленски, обяви готовност да бъде домакин.

Истанбул привлече вниманието в началото на седмицата с пореден кръг преговори между Киев и Москва. Украинският екип около президентския пратеник Давид Арахамия сложи на масата детайлно предложение за гарантиране сигурността на Украйна след края на войната. То включва неутралитет, гарантиран от постоянните страни-членки на Съвета за сигурност на ООН - без Русия, разбира се - и още няколко държави - Германия, Турция, Канада, Полша и Израел. Украинското предложение стъпва на член 5 от Договора на НАТО за колективна сигурност, изразител на мускетарския принцип „един за всички, всички за един“. Арахамия нарече схемата „украинско НАТО“.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Обединеното кралство реагира резервирано, както стана ясно от думите на вицепремиера Доминик Рааб:

„Ще анализираме много внимателно това, което казва президент Зеленски, но не мисля, че ще поемем същите задължения, които са в сила за членовете на Алианса. Ние сме категорични - няма да влизаме в директна военна конфронтация с Русия. Украйна не е член на НАТО.“

Реакцията на Франция, изразена от високопоставен представител на Елисейския дворец, пожелал анонимност пред Франс прес, звучи така: Отворени сме да подкрепим някаква форма на неутралитет на Украйна, чиято сигурност да бъде гарантирана от трети държави. Но Франция не е готова да поеме ангажимент, сравним с ангажимента към колективната сигурност на страните-членки на Алианса, описан в член 5 от договора на НАТО. Крайното решение ще зависи от детайлите на евентуално бъдещо споразумение, например статута на украинската армия.“

Германия се въздържа от коментар на поисканите гаранции за сигурността на Украйна, но говорителят на правителството Щефен Хебещрайт все пак заяви:

„В редица разговори украинският президент Зеленски многократно е поставял този въпрос и канцлерът Шолц е сигнализирал готовността на Германия да поеме заедно с други държави ангажимент за сигурността на Украйна. Но преди всичко трябва да проучим детайлите. Няма промяна в позицията ни, че Германия не иска да се превръща в страна в тази война. Въпросът е какъв ангажимент можем да поемем след сключване на мирно споразумение. Този въпрос е отправен към редица държави, не само към Германия. Но така или иначе все още е твърде рано да обсъждаме подробности.“

Високопоставен правителствен представител обясни в Берлин, че обсъжданията по този въпрос са в много ранен етап, но така или иначе схемата за гарантиране на сигурността на Украйна може да сработи само с участието на Русия.

Анализът на преговорите е на Маркус Цинер от американския мозъчен тръст German Marshall Fund.

„Обсъжданията текат в две посоки - военна и политическа. Във военен аспект Русия предложи частично изтегляне от района на Киев и Чернигов и обясни, че ще се концентрира върху „освобождаването“ на Донбас. А в политически аспект впечатление направи изказването на руския главен преговарящ Владимир Медински, че може да има среща между двамата президенти.

Украинските преговарящи предложиха неутралитет, т.е. отказ от членство в НАТО, и отказ от притежанието на ядрено оръжие. Срещу това Киев поиска гаранции за сигурност.“

Гаранциите за сигурност могат да бъдат реализирани само с Русия, не срещу Русия - в това Западът е убеден. В такъв случай, г-н Цинер, каква е разликата между украинското предложение и съществуващия Будапещенски меморандум от 1994 година, подписан от Съединените щати, Великобритания, Русия и с който Украйна се отказва от ядреното оръжие срещу гаранции за сигурност?

Будапещенският меморандум не струва хартията, на която е написан. Затова Украйна не иска и да чуе за споразумение, което наподобява този меморандум. По тази причина Украйна настоява за друг вид гаранции, които наподобяват на член 5 от договора на НАТО. Но държавите, към които Украйна се обърна, засега не са особено очаровани от тази идея.“

Тогава колко реалистично е предложението на Киев, което освен това постави Запада пред дилемата как да реагира?

„Интересно е да се анализира поведението на Украйна в тези преговори. Украйна е относително дръзка и оставя впечатлението, че не всичко, което предлага, е предварително обсъдено с партньорските държави. Не е много мъдро поведение да се говори за гаранти за сигурност и да се назовават конкретни държави, без да е говорено с тях. Затова резервираната реакция на Великобритания не бива да ни учудва. Питам се дали Украйна по този начин сама не отслабва своята позиция? Или все пак се опитва да упражни натиск?“

„Ако погледнем съотношението на военните сили, Украйна се справя учудващо добре и успя да спре руската офанзива. Но в същото време съм предпазлив, защото информацията от бойното поле трудно може да се провери.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Имаме основания да се съмняваме и в украинското представяне на нещата, защото Украйна все пак е страна в тази война. Не можем да сме сигурни в данните за загубите - както военни, така и човешки. Украинската пропаганда също работи.

Преди войната Украйна имаше стабилна военна индустрия и нямаше нужда да внася големи количества оръжия. Но сега това далеч не е така - Русия целенасочено обстрелва и унищожава военни обекти. Ако се вярва на информацията, която идва оттам, Украйна вече няма собствено оръжейно производство. Затова и настоява толкова упорито за военна помощ от чужбина.“

И Украйна, и Русия признават, че най-трудно ще се договорят за съдбата на Крим и Донбас. Това като че ли е единственото нещо, по което двете страни са на едно мнение.

„По отношение на Донбас има нещо, което все още не мога да разбера. Бях там през есента. Районът е под контрола на руските сепаратисти. Украинските сили са разположени по така наречената контактна линия. Не виждам възможност - нито тогава, нито сега - тази територия да бъде превзета от украинската армия. Затова не вярвам, че Путин е повел война само за този регион.

Друг важен момент е съдбата на Крим. Украйна предлага, за сега да приеме статута на анексирания полуостров, но през следващите 15 години да преговаря с Москва. Всичко това обаче не изглежда приемливо за Русия. Русия никога няма да се съгласи на преговори за Крим. За Москва Крим е руски. Точка.“

Има анализатори, които твърдят, че основната цел на Путин е сухопътната връзка между Донбас и Крим. И че обявявайки Донбас за руски, може да излезе с достойнство от ситуацията. Именно това пролича от брифинга на говорителя на руското министерство на отбраната Игор Конашенков след преговорите в Истанбул.

Ако целта на Путин е Донбас, тогава защо нападна Украйна от всички страни? Мисля, че Русия наистина искаше да подчини цяла Украйна. Речите на Путин подсказват точно това - смяна на властта и разбиване на украинската армия. Според мен това е военната цел на Русия.

Ако погледнете руската пропаганда, а аз се занимавам интензивно с нея, ще видите една много изкривена представа за събитията. Журналистическата цензура е чудовищна. На публиката се представя откровено невярна информация за хода на войната, без да се обясняват връзките между отделните събития. На този фон наистина се питам как би могъл Путин да излезе с достойнство от тази война.

Тази цяла плеяда неверни твърдения за Украйна, които отправя Кремъл, правят нещата за Путин много сложни. Той не може да се примири със завладяването на Донбас и да обяви това за победа. Путин нарече Украйна завладяна от нацисти държава и не може да се задоволи само с Донбас. Това би била прекалено малка плячка.“

Явно и неутралитет на Украйна е малка плячка за Путин. Киев е готов да се откаже от членство в НАТО, но не оставаме с впечатлението, че това е достатъчно за Русия. В такъв случай какво изпълнимо предложение може да удовлетвори и двете страни?

„Членството в НАТО така или иначе не беше реалистично, най-малкото заради териториалните спорове между Украйна и Русия. Затова така и не разбрах този аргумент на Кремъл.

Един руски дипломат беше казал, че Москва няма нищо против членство на Украйна в ЕС. Естествено, това предизвика учудване, защото на практика означава, че Русия се отказва от намерението да превърне Украйна в свой васал и й позволява да бъде суверенна държава. Членството на Украйна в ЕС би означавало известна гаранция за сигурност, макар и несравнима с НАТО. Но пък би помогнало за икономическото възстановяване на Украйна, а това не е малко.“


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

И.ф. главен прокурор Борислав Сарафов иска имунитетите на четирима депутати и един кандидат за кмет

И.ф. главен прокурор Борислав Сарафов внесе в 51-вото Народно събрание мотивирани искания за даване на разрешение за привличане към наказателна отговорност на четирима народни представители - Н. Димитров, С. Крумов, Й. Тодоров и И. Чорбов, както и искане до Централната избирателна комисия (ЦИК) за снемане на имунитета на П. Ананиев, кандидат..

публикувано на 27.02.25 в 17:51

В Бургас горят автомобилни гуми, две пожарни гасят

Струпани на открито непотребни автомобилни гуми горят в района на кръговото на "Трапезица" в Бургас. Два противопожарни автомобила гасят пламъците. Няма други материални щети и пострадали, съобщиха от Пожарната в Бургас.  Районът е силно задимен. 

публикувано на 27.02.25 в 17:48
Проф. Красимир Калинов

Проф. Красимир Калинов: Не очаквам нова партия да влезе в НС

Не очаквам влизането на нова партия в това Народно събрание. Разпределението на мандатите на национално равнище няма как да се промени .  Това зави пред БНР проф. Красимир Калинов, статистик и изборен експерт, който участваше като вещо лице в повторното преброяване на бюлетините, възложено от Конституционния съд. "Няма явна тенденция някоя от..

публикувано на 27.02.25 в 17:27
Лидерът на

Костадинов: Ще накараме хората в НС да си заслужат всяка една стотинка от заплатите

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов определи като "провал" приетата от Народното събрание Декларация за осъждане на системните агресивни действия на партията и видя зад това решение признание за бъдещо мнозинство: НС осъди в декларация системните агресивни действия на "Възраждане" ДСБ: Санитарният кордон срещу "Възраждане" сработи..

публикувано на 27.02.25 в 17:24

Жечо Станков: Правителството иска да запази работните места в ТЕЦ "КонтурГлобал"

Правителството иска да запази работните места в ТЕЦ "Контур Глобал Марица-Изток 3", каза министърът на енергетиката Жечо Станков по време на изслушване в парламента. То беше поискано по повод информация от изпълнителния директор на дружеството Васил Щонов за спиране на ТЕЦ-а до края на месец март и предстоящо съкращаване на служителите...

публикувано на 27.02.25 в 17:15

САЩ: Споразумението за икономическо партньорство с Украйна няма да включва военни гаранции

Споразумението между Украйна и Съединените щати за редкоземни минерали и икономическо партньорство не включва никакви гаранции за финансиране на бъдещи украински военни действия или ангажиране на американски войски. Това заяви високопоставен служител на администрацията на Тръмп. Според източници от Вашингтон и Киев споразумението, което вероятно ще бъде..

публикувано на 27.02.25 в 16:58
Атанас Атанасов (вляво) и Йордан Иванов от ДСБ и ПГ на ПП-ДБ.

ДСБ: Санитарният кордон срещу "Възраждане" сработи

Санитарният кордон срещу "Възраждане" сработи, заяви депутатът от ДСБ Йордан Иванов, след като в НС беше приета Декларация за осъждане на системните агресивни действия на партия "Възраждане": НС обсъжда проектодекларация, осъждаща агресивните действия на "Възраждане" НС осъди в декларация системните агресивни действия на "Възраждане" "Днес е..

публикувано на 27.02.25 в 16:55