Журналистът от Псков Светлана Прокопиева: Всички "чуждестранни агенти" заминаха

"Винаги ми се е искало моята страна да бъде една от водещите европейски държави. Европейски, а не средноазиатски. В действителност се движим по-скоро по посока на Туркменистан, отколкото на Европа и това изобщо не ми харесва".

Това се думи на руската журналистка от град Псков Светлана Прокопиева в интервю за БНР през 2019 г. Тогава тя беше обвинена от руските власти в "публични призиви към терористична дейност и публично оправдаване на тероризма" заради журналистически коментар. В него Светлана се опита да отговори на въпроса защо 17-годишният анархист Михаил Жлобицки взриви бомба в сградата на Федералната служба за сигурност в Архангелск, убивайки себе си и ранявайки още трима души. Делото на Светлана влезе в съда през лятото на 2020 г. Прокуратурата поиска шест години ефективна присъда, но в крайна сметка Светлана беше осъдена да плати глоба от 500 хиляди рубли или около 6500 долара.

Днес тя е сред стотиците хиляди руски граждани, които избраха да емигрират, след като властта в Москва започна това, което евфемистично нарече "специална военна операция", а описването на случващото се в Украйна с думи като "война", "агресия" и "инвазия" беше забранено със закон. Със Светлана Прокопиева разговаря кореспондентът на БНР в руската столица Ангел Григоров.

"Реших да напусна Русия за един ден. Съвсем спонтанно. Изобщо не исках да емигрирам и дори да напускам Псков, защото ми харесваше да живея там. Решението ми беше мотивирано от съображения за сигурност. На 18 март обискираха дома ми във връзка с наказателно дело, по което се водя свидетел и към което, както и към предполагаемото престъпление, нямам абсолютно никакво отношение. Казаха, че в някакъв Телеграм канал има някакво съобщение, което губернаторът е счел за клевета, а аз съм свидетел на това и спешно трябва да бъда обискирана.

Това е нелепо само по себе си. Още по-нелепо е, че дойдоха със специално подразделение, което разби вратата на дома ми. Събориха ме на земята и ми вързаха ръцете зад гърба с белезници. След това направиха обиск. И всичко това, при положение че съм свидетел. Свидетел на какво - не е ясно. И всичко това без съдебно решение, защото били налице неотложни обстоятелства. Макар че, доколкото ми е известно, са се подготвяли за обиска най-малко една седмица. 

След това си дадох сметка, че може да идват всеки ден. Че дори и да купя нов телефон, те пак ще го намерят. Рано или късно ще намерят и лаптопа, който криех всяка вечер. Да живееш по този начин означава, че не можеш да работиш нормално. Постоянно трябва да мислиш какво говориш. Не можеш свободно да изказваш мнението си. Бях изправена пред прост избор - да замина и да продължа да правя това, което правих и в Русия, но вече в безопасност или да остана и да се боря, рискувайки да получа наказателно дело за държавна измяна и 15 години затвор за дискредитиране на руската армия. Затова реших да замина." 

Каква беше целта на посещението - сплашване или нещо друго?

"Да, мисля, че това беше своеобразна акция за сплашване, за да ме изгонят някъде в чужбина. Защото тези обиски бяха извършени едновременно на 12 адреса. Част от хората вече бяха заминали. Друга част се скриха, за да не бъдат задържани. С още един политически активист - Николай Кузмин - постъпиха по същия начин: на земята с белезници пред очите на детето му. 

Това е напълно безсмислено и неоправдано от гледна точка на процесуалните процедури. Това е нарушение на Закона за полицията, на който всички тези хора с пагони трябва да се подчиняват. Това наистина беше акция за сплашване. Получи се интересно съвпадение, защото по същото време Владимир Путин произнесе речта си за националните предатели. И каза, че има хора, които гледат на Запад. Стана ясно, че сезонът за лов на вещици е открит."

Става дума за националните предатели и за т.нар. "пета колона", от която вероятно и Вие сте част. 

"Да. Вероятно фигурирам в техния списък под номер едно или под един от първите номера в Псковска област. Разбирате ли, не че тези органи работят много. Просто попълват статистиката си. Имат списък с хора, които могат да бъдат обвинени в национално предателство: политически активист, някакъв човек, който се е занимавал с граждански проекти, опозиционен журналист, независим анализатор. Всичките вече са в списъка. Не се налага да търсят други. Щом фигурирам в списъка, значи съм в първите редици на националните предатели. Никой няма да се интересува от моите възгледи и убеждения. Никой няма да чете това, което пиша. Има фамилия Прокопиева - отивай да обискираш Прокопиева! Честно казано, не е много приятно да се живее в такива условия."

Къде се намирате в момента?

"Сега съм в Латвия. Латвийското консулство прояви изключително разбиране. Много бързо организираха процедурата. Просто им написах писмо и обясних ситуацията. Веднага ме поканиха на интервю. Помогнаха ми да попълня документите за виза. Направих си PCR-тест и някакви застраховки. Мигновено организирах всичко това и се оказах в Латвия с помощта на латвийското консулство."

"Със същото, с което и в Русия, но вече не се страхувам от посещенията на силоваците. Винаги съм работила дистанционно и продължавам да го правя."

Все още няма точна статистика, но е факт, че стотици хиляди руснаци емигрират след началото на това, което властта нарича "специална военна операция в Украйна". Какви са мотивите на тези хора?

"Нямам статистика, но мога да кажа, че около мен има много хора, които заминаха. Петима души от Псков. Колегите ми от Москва също са тук. Поне половината от тези хора също заминаха от съображения за сигурност. По същия начин, след обиски и общуване с Федералната служба за сигурност, разбраха, че не са желани в родината си и трябва да избират между затвора и чужбина. 

Мнозина заминават превантивно, без да чакат започването на наказателно преследване. Знаете, че у нас имаше кампания за определянето на физически лица и медии за чуждестранни агенти. Всички "чуждестранни агенти" заминаха.

Заминаха включително и онези, които имаха така наречените "стилистически разногласия с режима". Тоест онези, на които им стана противно да са потопени в атмосферата, която се възцари в Русия. Да не са част от страна-агресор, защото това наистина е много неприятно, срамно и нищо не можеш да направиш. Защото, както добре знаете, протестите в Русия са невъзможни.

Има, разбира се, и такива, които заминаха панически, за да се презастраховат. Обикновено те губят най-много. Купуваха си най-скъпите билети. Наемаха първото изпаднало жилище за луди пари. Не вземаха със себе си нищо или вземаха ненужни предмети. Не е възможно да се вземе правилно решение в състояние на паника. Тези хора също не са малко. 

Има и хора, които отдавна планираха да емигрират, защото не им харесва това, което става в Русия. За тях това беше последната капка, която преля чашата." 

Искате ли да се върнете в Русия?

"Да. Там останаха семейството ми, котките ми, домът ми. Всички любими неща. Моето кътче на Земята, за което чувствам някаква отговорност. Разбира се, че бих искала да живея там." 

Усещали ли сте враждебно отношение към Вас само защото сте рускиня?

"Не. Нито веднъж не съм се сблъсквала. И тук, както и във всяка друга страна не всички следят новините и не всички се интересуват от политика. А с тези, които се интересуват и следят, е достатъчно просто да поговориш. Да споделиш емоцията, естествените и разбираеми възмущение и скръб от това, което става. Тогава разбират, че си човек като тях. Да, говориш на руски език, но в същото време говориш и на езика на мира."

И все пак има прояви на русофобия в Европа?

"Разбира се, не изключвам, че са възможни такива случаи, просто защото всичко е възможно. Нека признаем, че в момента русофобията има някои основания. Първо защото светът не разбра защо Русия трябва да воюва със съседна страна, която нищо не й е направила. Защо започна война, в която никой по никакъв начин нищо няма да спечели, защо руският народ преглътна това, защо руският народ започна да се кичи с тази буква Z? Това също е много странна история. Възпитателите в детските градини подреждат децата във формата на буквата Z. Мисля, че светът ни мисли за луди, когато вижда това."

Наскоро руските власти забраниха дейността на западните неправителствени и правозащитни организации. За какво е знак това?

"За тях навярно това е унищожаване на чуждестранното влияние. Защото поради някакви причини нашата върхушка смята, че правата на човека не се отнасят за Русия. Че политологията е някаква митична наука и че сменяемостта на властта също е някаква западна идея, а не закон на ефективната демокрация. Демокрацията също изобщо не е руска."

Някой би ви възразил, че Русия има свой собствен, особен, различен от западния път на развитие. Така нареченият трети път. 

"Нека конкретизираме какъв е този трети път. Не знаем какъв може да бъде третият път на Русия, защото тя никога не е била свободна и не е могла да си проправи този път. Защо си мислим, че диктатурата е особеният път на Русия? Тогава с какво се различава Ирак? Северна Корея също ли върви по трети път? А защо си мислим, че менталното робство е особеният път на Русия? Вечно подчиненото положение на работещите в бюджетната сфера и готовността им да се строяват във формата на буквата Z също ли е трети път? Или нищетата на хората, които работят за държавата - като лекарите и учителите? 

Досега цялата тази особеност на развитието на Русия се е изграждала върху отрицанието. На отрицанието на европейските ценности, на отрицанието на американския начин за управление на обществото и държавата. Тоест ние отричаме западните институции и казваме, че си имаме особен път. В същото време виждаме, че нищо не работи. 

Зад всички тези разговори за третия път, за нашите особености, за това, че не сме като всички останали стои една проста идея - разрешете ни да продължим да крадем, оставете ни на мира, вече сме заели местата си. Какви избори? Каква демокрация? Каква реална политика? Какви протести? Ние си имаме особен път. Просто това е идея за запазване на властта в едни и същи ръце в продължение на 20 години. Видяхме докъде се стигна. Няма никакъв особен път. Особеният път води до война."